4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
[населено място] ,06.03.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 949 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1493 / 06.08.2012 год. по т.д. № 1229 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав , с което е потвърдено решение № 200 / 01.02.2012 год. по т.д. № 754 / 2011 год. на СГС, VІ т.о. , 7 състав . С последното е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] / в несъстоятелност / иск с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника , неприето в производството по несъстоятелност , в размер на 1 993 813,29 лева . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано . Намира правилно установена фактическата обстановка по спора, но неправилно формирани въз основа на същата правни изводи, досежно последиците на сключения между [фирма], [фирма] / в несъстоятелност / и [фирма] / след първоначалното встъпване в дълга на [фирма] към банката от страна на [фирма] / договор за заместване в дълг / анекс № 3 към Договор за банков кредит от 05.07.2007 год. и анекс № 5 към Договор за кредитна линия от 30.01.2008 год ./ , вкл. сключеният между първите две дружества нов договор, уреждащ вътрешните им отношения , във връзка със заместването в дълг – от 23.03.2010 година . Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал клаузите на чл. 1.2 , чл.1.3 и чл.2 от този договор . Намира , че по силата на същите вземането на [фирма] против „ [фирма] / формиращо се от размера на задължението на [фирма] по сключените договори за кредит с [фирма] , над сумата от 724 420 евро , до размера на която за [фирма] е единствено установимо основание за встъпването, респ. заместването на длъжника [фирма] спрямо кредитора [фирма] / , съществува и е изискуемо независимо от извършвани от касатора спрямо [фирма] погашения по договорите за кредит . С оглед тези си касационни доводи [фирма] формулира следния въпрос , в хипотезите на чл. 280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК : при договор за заместване в дълг, ако между заместения и заместващия длъжници е сключено споразумение за заплащане сумата по дълга от заместения на заместващия , то в полза на последния възниква ли вземане към първия , независимо от извършването на каквито и да било погашения по дълга, т.е. само на основание споразумението между длъжниците в посочения еднозначен смисъл .
Ответната страна – [фирма] / в несъстоятелност / подкрепя касационната жалба на [фирма] и моли за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане касационното обжалване съставът съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение с което искът с правно основание чл.694 ТЗ е отхвърлен , поради неустановено възникнало и изискуемо вземане на [фирма] спрямо [фирма] / в несъстоятелност / по силата на сключените между същите и [фирма] / кредитодател на дружеството в несъстоятелност / договори за първоначално встъпване и последващо заместване в дълг . За обосноваване този си извод съдът е приел, че във вътрешните им отношения и за сума над 724 420 евро , включваща главница и припадащи се лихви и разноски по договорите за кредит , погашенията по същите са поети да се извършват от името на [фирма] , но за сметка на [фирма] . В този смисъл съдът приема, че в полза на ищеца би възникнало регресно право към ответното дружество само и доколкото би било извършено плащане по договорите за кредит и над сумата от 724 420 евро и поради недоказване на такова плащане искът се явява недоказан . Касаторът – ищец твърди , че погасяването на дълга към банката е ирелевантно за съществуването на вземането , с оглед изрично договореното . Сочи противоречие на въззивното решение , по отношение отговора на формулирания материалноправен въпрос, с решение № 214 / 08.02.2012 год. на по гр.д.№ 3259 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, както и формално се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, считайки че отговор на въпроса би бил от значение за точното приложение на нормата на чл. 102 ЗЗД и за развитието на правото .
Поставеният от касатора въпрос е фактологично обусловен от собствената му интерпретация на правните последици , съгласно клаузите на сключения между двете дружества договор от 23.03.2010 год., в уреждане вътрешните им отношения по повод заместването в дълг , и не предпоставя еднозначен отговор на правен въпрос по приложението на чл.102 ЗЗД . Въззивният съд не е предложил различно от утвърденото в съдебната практика разрешение , че за уреждане вътрешните отношения между новия и стария длъжник от значение е основанието за заместването .Свързал е същото с поето от касатора задължение за плащане от свое име , но за сметка на заместения длъжник [фирма] към кредитора [фирма] , предпоставящо регресно вземане на новия длъжник спрямо заместения само и доколкото действително е платил на кредитора . Дали така договореното е достатъчно да удовлетвори наличието на правно основание за заместването в дълг във вътрешните отношения между длъжниците не е поставен от касатора въпрос , но и би бил ирелевантен – не би обусловил различен правен изход на спора , при липсата на друго твърдяно и доказано правно основание, в който случай и за уреждане правоотношението между заместения и заместващия длъжници би останал приложим единствено института на неоснователното обогатяване , само и доколкото е установено обедняване на заместващия длъжник . Заместването в дълг е абстрактна сделка , действителна и при липса на договорено между първоначалния и новия длъжник основание .
Въпреки че липсата на правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , е достатъчна да обоснове недопустимост на касационното обжалване , посоченото от касатора решение на Софийски апелативен съд е напълно неприложимо към поддържаната от него теза : същото не сочи различно разрешение на въпроса относно предпоставките за пораждане на регресно право на заместващия спрямо заместения длъжник и като казуална съдебна практика по начало не разрешава спор, при обективен идентитет с настоящия , достатъчен да обуслови приложението й в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е също недостатъчно да обоснове допустимост на касационното обжалване – липсва доказана противоречива съдебна практика по приложението на чл.102 ЗЗД или на непротиворечива, но подлежаща на преодоляване или осъвременяване , с оглед развитието на обществените отношения и изменения в законодателството , съдебна практика .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1493 / 06.08.2012 год. по т.д. № 1229 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :