4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
[населено място] ,18,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2085 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1391 / 26.11.2012 год. по т.д.№ 1218 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение , първи състав, с което е потвърдено решение № 115 / 09.07.2012 год. по т.д.№ 77/ 2012 год. на Пазарджишки окръжен съд .С последното е отхвърлен предявеният от касатора против ЕТ „ П. – П. М. „ [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК , за установяване вземане на касатора към същия , на основание запис на заповед от 04.12.2007 год., в размер на 35 205,25 евро , ведно със законната лихва върху същата сума , считано от 21.07.2010 год. до изплащането й , за което е издадена заповед № 1968 / 23.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 2981 / 2010 год. на Пазарджишки районен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с формалния довод за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила / непосочени / . По същество оспорва извършеното от съда тълкуване на договорни клаузи от приложимите към спора Общи условия на договора за финансов , че процесната запис на заповед обезпечава изпълнението на задължението на лизингополучателя – ответник по изплащане на дължимите по договора за финансов лизинг вноски, не и дължимата, в съответствие с чл.10 от ОУ неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на лизингополучателя, какъвто решаващ извод относно обвързаността с каузалното правоотношение е обосновал въззивния съд . Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : 1/ Предвид характера на договора за финансов лизинг и чл.342 ал.2 ТЗ, при неизпълнението му от страна на лизингополучателя и едностранното му прекратяване от лизингодателя на това основание , записът на заповед издаден в обезпечаване на вземането на лизингодателя обезпечава ли цялата дължима лизингова цена ? и 2 / В правомощие на първоинстанционния съд ли е при връщане на делото за ново разглеждане , след обезсилване на първоначалното му разглеждане от въззивния съд, да присъди и понесените разноски в производството по това първоначално разглеждане ? .
Ответната страна – ЕТ „ П. П. М. „ – оспорва касационната жалба с довода , че формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – не са стояли за разрешаване от въззивния съд / 1 / , съответно не са относими към произнасянето на същия , а на първоинстанционния съд / 2 / , чието решение не е обект на касационната проверка .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск за установяване на вземане, основано на запис на заповед, като не въвежда с исковата молба каузално правоотношение , в обезпечение на което същата е издадена . Такова възражение – обезпечаване задълженията му по сключен договор за финансов лизинг – е въвел ответникът, като ищецът не го оспорва . Ответникът не е оспорвал, че към момента на едностранното прекратяване на договора от страна на лизингодателя, е имал неиздължени , поради ненастъпил падеж , лизингови вноски от 23 879,56 лева, но предвид връщането на автомобила намира задълженията си погасени . Така признатата сума от 23 879,56 лева е присъдена с първоинстанционно решение , в качеството на дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора за финансов лизинг по вина на лизингополучателя , обезсилено от въззивна инстанция,поради недопустимост на произнасянето / свръх петитум / . При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, тълкувайки клаузите на чл.10.7 вр. с чл.10.1 и чл. 8.5 от ОУ и предвид връщането на лизинговия автомобил, е приел , че лизингополучателят няма изискуемо задължение към лизингодателя по договора за финансов лизинг , което записът на заповед да обезпечава. Решаващ в обосноваване на акта е изводът на съда , че чл. 8.5 от ОУ , в която разпоредба е договорена обезпечителната функция на записа на заповед , касае само задълженията на лизингополучателя по плащане на лизинговите вноски / не обезщетение в размер кореспондиращ на незаплатения остатък от договорените лизингови вноски /, лихви и ДДС , но не и други възможни вземания между страните по спора . Следователно , отречена е обезпечителната функция на записа на заповед спрямо уговорени в ОУ неустойки .
От преждеизложеното е видно, че въззивното решение е основано на тълкуване клаузи на ОУ на договора за финансов лизинг, приложими към уредбата на правоотношението и при безспорност между страните на обезпечителната функция на записа на заповед, съгласно уредбата й в чл. 8.5 от ОУ- относно лизинговата цена, лихвите и дължимия , съгласно ЗДДС данък . Правен въпрос свързан с приложение принципите на тълкуването по чл. 20 ЗЗД касаторът не е поставил . Първият от формулираните въпроси е поначало неточен спрямо същината на решаващия извод на съда, че неустойки по договора не се явяват обезпечени със записа на заповед, с оглед текста на чл. 8.5 и във връзка с чл. 10.7 от ОУ , според който и при едностранно прекратяване на договора от лизингодателя / на основание чл. 10.6.5 от ОУ / дължими са лизинговите вноски до връщане на вещта – в случая на 12.04.2010 год., при последно заплатена 27-ма поредна вноска с падеж 05.04.2010 год.,при ненастъпил до връщането на вещта падеж на последваща вноска . Въззивният съд не се е произнасял по дължимостта на неустойка , в аспект на действителния интерес на лизингодателя от сключването на договора за финансов лизинг – получаване на пълната лизингова цена, като покриваща покупната цена на вещта , печалбата и съответните разходи на лизингодателя . Прието е, в съответствие с принципа за свободата на договаряне, че страните по спора са договорили ограничена обезпечителна функция на записа на заповед. Дори поставеният въпрос да би покривал общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , с бланкетното позоваване на чл. 342 ал.2 ТЗ не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , предпоставящо установяване на противоречива съдебна практика по тълкуването на разпоредбата или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване като неправилна , предвид развитие на обществените отношения и / или промени в законодателството , с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, като формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване. Тези съображения / относно необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК / са относими и към втория от поставените въпроси , макар покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, в който смисъл настоящият състав намира допустимо конкретизирането му по отношение действията на въззивния съд , в потвърждаване тези на първоинстанционния съд , по присъждането в полза на ответника и разноските при първоначалното разглеждане на делото в първа инстанция, последващо обезсилено .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1391 / 26.11.2012 год. по т.д.№ 1218 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение , първи състав.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на ЕТ „ П. – П. М. „ разноски за настоящото производство, в размер на 3 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :