5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
[населено място] ,18,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2139 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 57 / 16.01.2013 год. по т.д.№ 2277 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , с което е отменено решение № 2561 / 01.06.2012 год. на Районен съд – Варна и вместо това по иска на С. Г. Д. е признато за установено по отношение на касатора , че сключеният между Б. , в качеството на ипотекарен кредитор и С. Д., в качеството на ипотекарен длъжник, чрез пълномощник на същия – Е. С. Д., договор за ипотека на недвижим имот , обективиран в нот. акт № 68 / 10.04.2008 год., нот. дело № 268 / 2008 год., том. 2 , рег.№ 1681 на Н. Д. В. , е нищожен , поради липса на валидно учредена представителна власт за сключване на сделката , на основание чл. 167 ал.2 вр. с чл.42 ал.2 ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 37 – чл.42 ЗЗД и чл. 167 – чл. 170 ЗЗД , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235 ал.2 ГПК / необсъждане на всички доказателства и доводи на ответника / и като необосновано , предвид противоречие между установимите от доказателствата обстоятелства и направените от съда фактически констатации по спора .
Ответната страна – С. Д. – оспорва касационната жалба, като не намира обоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК за допускането й . Претендира възмездяване разноски за производството.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 167 ал.2 вр. с чл.42 ал.2 ЗЗД , въззивният съд е приел, че неиндивидуализирането на задължението, в обезпечение изпълнението на което е поето, чрез пълномощник , ипотечно задължение от ищеца, опорочава договора за ипотека до степен на нищожност , предвид липса на валидно учредена представителна власт и при липса на последващо потвърждаване в обема, в който е договарял пълномощника. За този си извод съдът е изходил от обстоятелството, че в съставеното пълномощно ищецът е упълномощил Е. С. Д. да сключи договор за ипотека в обезпечаване на задължение по договор за кредит, в полза на ответната Б., при упоменаване единствено размера на кредита , не и страната – длъжник по кредита,за която и при упълномощаването ищецът е бил със знанието , че длъжник е самият пълномощник , не и едноличното търговско дружество, което същият представлява , като едноличен собственик и което именно е страна по договора за кредит.Следователно е налице потвърждаване на упълномощаване , но в различен спрямо упражнения по сделката предмет. Изрично е конкретизиран материалноправният въпрос от значение за изхода на делото , а именно : действителността на договор за ипотека , сключен от пълномощник , въз основа на пълномощно , в чието съдържание липсва изявление на представлявания чие задължение обезпечава с ипотеката / кой е длъжника по обезпеченото вземане / , като задължителен елемент от упълномощаването , конкретно при договор за ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 167 ал.2 ЗЗД . По този въпрос въззивният съд е цитирал задължителна съдебна практика – реш.№ 831 / 04.01.2010 год. по гр.д.№ 2807 / 2008 год. на ІV г.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се приема, че изявленията в пълномощно за учредяване на договорна ипотека следва да са конкретизирани или определяеми относно съществените условия на договора за ипотека – имота, върху който се учредява ипотеката , обезпеченото вземане , падежът и размера на лихвите върху същото . Като е сключен „ извън пределите на представителната власт на пълномощника „ и не е последващо потвърден в тези предели , договорът за ипотека не е произвел правно действие, според въззивната инстанция.
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК е поставен / в две самостоятелни формулировки , обобщими в една / правен въпрос, идентичен с посочения и разгледан от въззивния съд, като решаващ за изхода на спора : за действителността на договора за ипотека , сключен въз основа на пълномощно, в което не е изрично упоменат длъжника по обезпеченото с ипотека вземане, но са индивидуализирани кредитора и самото обезпечено вземане и ако е налице недействителност, то на основание „ липса на представителна власт” или при „ превишаване на представителната власт „ е тази недействителност / доколкото , наред с чл.42 ал.2 ЗЗД вр. с чл.167 и чл.170 ЗЗД , съдът е формулирал и такава квалификация на недействителността /. Касаторът обосновава хипотези на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , а именно : т.2 – противоречие на въззивното с реш.№ 1327/ 23.12. 2008 год. по гр.д.№ 5259 / 2007 год. на І г.о. на ВКС и т.3 – с обосноваване наличието на противоречива съдебна практика по така поставения въпрос – преждепосоченото решение и решение № 1052 / 09.12.2008 год. по гр.д.№ 4404/2007 год. на ВКС , ГК , ІІ г.о. .
Поставеният въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващия изводи на въззивния съд .Не се явява, обаче, обоснован допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване.Настоящият казус не разкрива обективен идентитет с казуса, разрешен с цитираното решение № 1327/ 23.12. 2008 год. по гр.д.№ 5259 / 2007 год. на І г.о. на ВКС. В същото не се касае за сключен договор за ипотека в обезпечаване на чужд дълг, поради което и общото овластяване на пълномощника за сключване на сделки по покупко-продажба, ипотеки и наем на недвижими имоти, собственост на упълномощителката , е прието за пораждащо правно действие по отношение на сключен от нейно име и за нейна сметка договор за ипотека върху недвижим имот – нейна собственост, въпреки непосочване в същото конкретните нейни ипотекируеми имоти , нито условията на обезпечимото нейно вземане – размер на главница, лихви , погасителен план . Съдът е приел, че по отношение на тези елементи овластяването на пълномощника е неограничено, поради което и не може да се приложи стеснително в отношенията с третите лица, а само във вътрешните отношения между пълномощник и упълномощен. Настоящият казус не разрешава идентична хипотеза , доколкото договорът за ипотека не се явява сключен в личен на упълномощителя интерес, а при такъв на трето, неидентифицирано изрично в пълномощното лице, ползващо се от договорната ипотека, като условие за отпускане и усвояване на кредит.Точно затова , наред с първоначалния извод за липса на валидно учредена, с оглед изискуемите от чл. 167 ал.2 ЗЗД задължителни реквизити на договора за ипотека , представителна власт, съдът в евентуалност е изложил и съображението, че доколкото би могло да се тълкува като неограничаващо представителната власт на пълномощника, упълномощаването би могло да се яви като такова само в хипотеза на обезпечаване който и да е дълг на самия ипотекарен длъжник, какъвто не е предмета на обезпечаване с процесния договор за ипотека .В този именно смисъл, макар некоректно, но без да съставлява решаващ за изхода на спора извод , тъй като не изключва сам по себе си последиците на недействителността , е упоменато сключването на договора за ипотека от пълномощника , „ при превишаване пределите на представителната власт ”.Впрочем последното следва от потвърждаването на самия ищец, че е упълномощил сина си за сключване договор за ипотека , но в обезпечаване на личен негов / на пълномощника / дълг , не и дълг на дружеството, което представлява като едноличен собственик и управител .
Напротив, в съответствие с хипотеза, разкриваща обективен идентитет с настоящата, е даденото разрешение с решение № 1052 / 09.12.2008 год. по гр.д.№ 4404 / 2007 год. на ІІ г.о. на ВКС . В същото е прието , че упълномощаването за сключването на договорна ипотека върху недвижим имот следва да включва всички задължителни елементи на този договор, като по отношение всеки от тях бъде спазена и особената форма на чл.37 ЗЗД. И в този случай упълномощаването не е включвало упоменаване на конкретното , подлежащо на обезпечение с договора за ипотека вземане, макар първият от решаващите мотиви за уважаване на иска за нищожност на сделката по сключване на договорната ипотека да е бил неспазената форма на упълномощаването , съгласно чл. 37 ЗЗД.Между двете противопоставени решения – казуална съдебна практика – липсва твърдяното противоречие, доколкото същите са постановени при различен фактически състав относно порока на упълномощаването , изводим и от съдържанието на последното. Не може да се постави знак за равенство между липсата на ограничаване представителната власт относно условията на ипотечната сделка в обезпечение на лично и тази в обезпечаване на чуждо вземане , тъй като при първото – ползите от обезпечението са изцяло за упълномощителя – страна и по обезпечавания договор , а при втория – същият е носител само на тежестите на обезпечението , чрез договорна ипотека върху свой имот, в обезпечаване на чуждо задължение . Дори да би било налице твърдяното противоречие между двете съдебни решения – казуална съдебна практика , същото се явява преодоляно с цитираното от въззивния съд решение – реш. № 831 / 04.01.2010 год. по гр.д.№ 2807 / 2008 год. на ІV г.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК , което настоящата инстанция напълно споделя.Не се обосновава основание за преодоляване на създадената с това решение задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР №1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 / 16.01.2013 год. по т.д.№ 2277 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение .
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , да заплати на С. Г. Д. разноски за настоящото производство, в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :