О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
София, 13.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 4768/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. Б. и С. К Б, двамата от [населено място], срещу определение № 475 от 17.07.2013 г. по ч.т.д.№ 424/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 1994 от 15.02.2013 г. по т.д.№ 1141/2012 г. на Варненски окръжен съд. С последното са оставени без уважение молбите на жалбоподателите с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса по въззивно обжалване на решението по т.д.№ 1141/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Оплакванията на жалбоподателите са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, като процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, е формулиран въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК. В тази връзка жалбоподателите се позовават на приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Като противоречива съдебна практика по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е посочено определение № 276 от 21.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 298/2009 г. на ВКС, I г.о. Настоящият съдебен състав счита, че Варненски апелативен съд, при постановяване на обжалваното определение, е преценил и обсъдил наличието на всяка една предпоставка за освобождаване от държавна такса поотделно. Поради това атакуваното въззивно определение не е постановено в противоречие с горецитирания съдебен акт на ВКС, както и с константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал.2 ГПК.
По отношение на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК са приложени определения на Габровски окръжен съд и на Пловдивски апелативен съд. Не се открива противоречие със съдебния акт на Варненски апелативен съд, доколкото и в тези случаи е направена преценка на всяка една от предпоставките за освобождаване от държавна такса, но при несъотносими към конкретния случай хипотези.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е обосновано приложното поле по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 475 от 17.07.2013 г. по ч.т.д.№ 424/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.