О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 17,02, 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 219/2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И., [населено място], срещу определение от 26.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 164/2013 г. на Окръжен съд- Монтана, с което се потвърждава определение от 17.07.2013 г. на съдия по вписвания при Районен съд- Монтана. С последното се отказва вписване на изявление за прекратяване на договор за аренда, подадено със заявление с вх.№ 5426/17.07.2013 г. по описа на Службата по вписванията.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като съществен материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, се поставя въпросът за предпоставките за вписване, във връзка с представеното по делото изявление за прекратяване на договор за аренда съгласно чл. 28, ал.1 ЗАЗ.
Като противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е цитирано определение № 73 от 27.01.2012 г. по ч.т.д.№ 26/2012 г. на ВКС, I т.о. Настоящият съдебен състав счита, че посоченото определение на ВКС е част от константната съдебна практика /наред със следните служебно известни съдебни актове: определение № 672/13.10.2011 г. по ч.т.д.№ 635/2011 г. на ВКС, I т.о., определение № 847/28.10.2011 г. по ч.т.д.№ 745/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 843/27.11.2013 г. по ч.т.д.№ 4272/2013 г. на ВКС, I т.о./. Съгласно тази практика изявлението за прекратяване на договор за аренда не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията.
За да постанови обжалваният съдебен акт, въззивният съд е приел, че изявлението за прекратяване на договора за аренда не е от изрично изброените актове в разпоредбата на чл. 4 ПВ. Поради това не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното, не следва да се разглежда приложената практика на съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Наличието на посочената задължителна практика на ВКС изключва приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 164/2013 г. на Окръжен съд- Монтана
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.