2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
[населено място] ,13,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 965 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ К. К. – И. „ против решение № 502 / 21.12.2011 год. по гр.д. № 1256 / 2011 год. на Великотърновски Окръжен съд, с което е потвърдено решение № 170 / 10.08.2011 год. по гр.д.№ 2440 / 2010 год. на Горнооряховски Районен съд . Касационната жалба е процесуално допустима , съобразно чл.280 ал.2 ГПК , съответно предмет на настоящото производство е въззивното решение само в частта, в която със същото е потвърдено уважаването на предявения от ищцата Д. Р. Р. против касатора иск с правно основание чл.232 ал.2 пр.1 ЗЗД – за дължима наемна цена по договор за наем от 14.01.2010 год., за м. май 2010 год. и за периода 1- 8 юли 2010 год. , в размер на 2960 евро, с левова равностойност 5 789,25 лв. . Недопустимостта на касационната жалба в останалата й част е разрешен с определение № 421 / 03.07.2012 год. по ч.т.д.№ 297 / 2012 год. на ВКС , І т.о. и не е предмет на настоящото произнасяне .
Касаторът оспорва правилността на въззивното решение ,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост . Основно акцентира на неправилността на отказа на съда да уважи възражението му за прихващане със сумата от 1 000 евро , заплатена от него в качеството на „депозит „ по договора – с предназначение да покрие при нужда консумативни и експлоатационни разходи по наетия имот , дължима обратно с оглед прекратяването му и при незаявени от наемодателката съществуващи задължения с такъв произход. Счита, че съдът неправилно, едностранчиво е възприел събраните гласни доказателства по възражението му за прекратяване на договора по взаимно съгласие, противопоставено на твърдението на ищцата за развалянето му предвид неизправността на наемателя . Обосновава хипотеза на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : поражда ли правни последици устно волеизявление за изменение или прекратяване на сключен в писмена форма договор . Въпросът е относим към спора единствено в частта относно прекратяването на сключен в писмена форма неформален договор , чрез устни волеизявления на страните .
Ответната страна – Д. Р. – оспорва касационната жалба , с довода че поставения от касатора въпрос не е обусловил произнасянето на въззивния съд , както и че представените съдебни решения – казуална съдебна практика не са доказано влезли в сила . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване настоящият състав и в съответствие с предмета на касационното обжалване , съобрази следното :
Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че възражението на ответника – настоящ касатор – наемател по сключения с ищцата договор за наем от 14. 01.2010 год. , за прекратяването му по взаимно съгласие и на това основание недължимост на наемна цена за м. май и за периода 1 – 8 юли 2010 год. вкл. , след която дата ищцата твърди развалянето на договора , е останало недоказано, съобразявайки както липсата на писмени съвпадащи волеизявления за прекратяване по взаимно съгласие, така и поради недоказването му като извършено чрез устни волеизявления на страните с разпитаните по делото свидетели . Следователно , така поставеният въпрос не е обусловил решаващ за изхода на делото извод на въззивния съд и като такъв не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е доказано влизане в сила на цитираните решения – казуална съдебна практика , с което формално се явява необоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , дори да би бил покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 502 / 21.12.2011 год. по гр.д. № 1256 / 2011 год. на Великотърновски Окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :