Определение №643 от 4.8.2014 по ч.пр. дело №1866/1866 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
[населено място] ,04,08,2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети юли , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1866 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 353/29.04.2014 год. по т.д.№ 1177 / 2014 год. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в частта в която със същото е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение № 24 / 29.01.2014 год. по в.ч.т.д.№ 22 / 2014 год. на Апелативен съд Бургас,в частта му с която съдът е обезсилил определение № 1313 / 27.11.2013 год. по т.д.№ 582 / 2011 год. на Окръжен съд Бургас,с което първоинстанционния съд,след постановяване на решението си , с оглед постъпила от ответника [фирма] молба за прекратяване на производството на основание чл.637 ал.1 ГПК, е прекратил същото и обезсилил собственото си решение.Частният жалбоподател оспорва правилността на определението на състава на ВКС за недопустимост на касационното обжалване,мотивирано с характеристиката на атакуваното определение – непреграждащо и недаващо разрешение по същество на друго производство в рамките на процесното ,нито преграждащо развитието му.Жалбоподателят счита,че изложените съображения биха били относими при произнасяне по същество от Бургаски апелативен съд, не и при произнасяне на същия с обезсилване на първоинстанционното определение,като изобщо не били ясни и съображенията за това обезсилване.В тази връзка твърди липса на мотиви във въззивното определение.Останалите доводи касаят правилността на въззивното определение по същество, поради което не са относими към настоящото произнасяне .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване , на основание чл. 274 ал. 2 пр. второ вр. с ал.1 т.2 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
В производство по т.д.№ 582 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд, образувано по предявен по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК установителен иск на кредитора [фирма] срещу ответника [фирма] , е постановено решение , с което вземането е признато.Предходно на постановяването му ответникът е претендирал спирането му,на основание чл.637 ал.1 ТЗ / молби от 16.07.2013 год. и 02.08.2013 год. / , предвид образувано производство по несъстоятелността му , по която първоинстанционният съд не се е прозинесъл .След постановяване на първоинстанционното решение – № 38 / 28.03.2013 год., с което е уважен предявеният срещу [фирма] иск ,по постъпила молба за прекратяване на производството , поради приемане процесно вземане на [фирма] срещу [фирма] в производството по несъстоятелност , първоинстанционният съд,с определение № 1313 / 27.11.2013 год. е прекратил производството и обезсилил собственото си решение . Към същия момент е налице подадена въззивна жалба / от 08.05.2013 год./ срещу първоинстанционния акт, първоначално оставена без движение /определение от 09.08.2013 год./,а впоследствие – върната, като нередовна, с разпореждане № 1471 / 14.06.2013 год. .Срещу същото е подадена частна жалба от 02.08.2013 год. , върната като просрочена с определение на Бургаски окръжен съд от 05.08.2013 год. . Определението за връщане на частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба е атакувано пред Бургаски апелативен съд, който с определение № 421 / 10.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 336 / 2013 год. е отменил разпореждането на Бургаски окръжен съд от 05.08.2013 год. и върнал частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба,за администриране от Бургаски окръжен съд . Междувременно [фирма] е подало частна жалба срещу определението на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 528 / 11 год. и обезсилване на решение № 38 / 28.03.2013 год. . С определение № 24 / 29.01.2014 год. по т.д.№ 22/ 2014 год. на Бургаски апелативен съд е потвърдено връщането на въззивната жалба срещу решение № 38 / 28.03.2013 год. и обезсилено определение № 1313/ 27.11.2013 год. на Бургаски окръжен съд,с което е прекратено производството и обезсилено решение № 38 / 28.03.2013 година.Бургаски апелативен съд е мотивирал определението си в частта по обезсилване на определение № 1313/ 27.11.2013 год. на Бургаски окръжен съд поради липса на висящо пред същия съд производство , което да би било предмет на исканото прекратяване, но не предвид вече постановеното от него решение,а предвид разпореденото връщане на въззивната жалба срещу решението като нередовна, макар и не влязло в сила към същия момент . Като е обезсилил първоинстанционното определение, постановено по молбата за прекратяване на производството, Бургаски апелативен съд е пропуснал да се произнесе по съществото на същата,макар съобразявайки междувременно влязлото в сила въззивно решение,но молба за допълване определението на Бургаски апелативен съд не е била подадена, а пропускът не се коригира служебно / чл.250 ГПК /.
Видно е от преждеизложеното е ,че първоинстанционният съд е дължал произнасяне по молбата за спиране по чл.637 ал.1 ТЗ , но пропускът му не подлежи на корекция,с оглед междувременно постановеното въззивно решение,прекратило висящността на производството пред Бургаски окръжен съд, което е и основанието за недопустимост на произнасянето му по молбата за прекратяване на същото,след постановяване на въззивното решение, независимо от наличието или не на висяща въззивна жалба срещу решението. Последващата компетентност на първоинстанционния съд е ограничена до проверка редовността на въззивната жалба, респ. връщането й като нередовна, както е и сторено. Видно е също, че Бургаски апелативен съд, обезсилвайки определение № 1313 / 27.11.2013 год. на Бургаски окръжен съд е дължал, но не се е произнесъл по молбата за прекратяване на производството, макар съобразявайки прекратената му висящност, който пропуск не е предмет на настоящото производство,тъй като допълване на определението му не е поискано. Именно защото е дължал това произнасяне,атакуваното определение за обезсилване на първоинстанционното определение само по себе си действително няма преграждащ за развитието на производството по молбата характер , нито както правилно е съобразил съставът на първо търговско отделение на Върховен касационен съд разрешава по същество материалноправен спор по друго производство в рамките на образуваното по т.д.№ 582 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд, нито прегражда развитието му, приключило с потвърждаване разпореждането за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение като нередовна, което определение е влязло в сила с недопускане касационното обжалване на опр.№ 24 / 29.01.2014 год. по т.д.№ 22 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд с определение № 353 / 292.04..2014 год. по т.д.№ 1177 / 2014 год. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение,в необжалваната му тук част. Отделно стои въпроса за правния интерес на [фирма] от обжалване на опр.№ 24 / 29.01.2014 год. по т.д.№ 22 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд , какъвто настоящият състав с оглед твърдените по делото обстоятелства намира, че не е обоснован,като допълнително основание за недопустимост на частната му касационна жалба.С влизане в сила на първоинстанционното решение е потвърдено вземане на ищеца към ответника, твърдяно като съответно прието и в производството по несъстоятелност. Пропускът на първоинстанционният съд да се произнесе по исканото спиране на основание чл. 637 ал.1 ТЗ, в който случай не би се стигнало до постановяване на съдебното решение , не би могъл да бъде понастоящем , след влизане на първоинстанционното решение в сила , саниран.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 353 / 29.04.2014 год. по т.д.№ 1177 / 2014 год. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в частта в която със същото е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] против определение № 24 / 29.01.2014 год. по в.ч.т.д.№ 22/2014 год. на Апелативен съд Бургас,в частта му с която съдът е обезсилил определение № 1313 / 27.11.2013 год. по т.д.№ 582 / 2011 год. на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top