5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
[населено място] ,29,07,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети юни , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1131 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 207 / 26.09.2012 год. по т.д.№ 158 / 2012 год. на Добрички окръжен съд , съответно :
Касаторът – ищец ЗК „ Т. „ обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 99 / 02.05.2012 год. по гр.д.№ 4652 / 2011 год. на Добрички окръжен съд и отхвърлен предявеният от ЗК „ Т. „ против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД, за присъждане на неустойка в размер на 20 000 лева , на основание чл. 18 вр. с чл.14 ал.1 и чл.15 ал.2 от договор от 11.04.2009 год. . Касаторът оспорва правилността на решението, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД – в нарушение установените от нормата принципи на тълкуване на неясна договорна клауза .
Касаторът – ответник [фирма] – обжалва въззивното решение в частта , в която със същото е отменено отхвърлителното в тази му част първоинстанционно решение и вместо това е уважен предявеният от ЗК „ Т. „ иск за сума от 20 000 лева , дължимо възнаграждение за допълнителен разход на труд по сортово почистване на слънчогледов посев хибрид „ Д. „ , съгласно протокол № 3 / 28.09.2009 год. към договор от 11.04.2009 година , както и в частта в която е потвърдено първоинстанционното решение по уважаването на иск за сумата от 3 161,44 лева , представляваща пазарна стойност на 7 527,75 кг. бонифицирано количество незаготвени семена от слънчогледов посев хибрид „ Д. „ . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение на всички основания по чл. 281 т.3 ГПК : противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, относно тълкуването на т.2 от протокол № 3 / 28.09.2009 год., вкл. противоречие с чл.20а ЗЗД ; съществени нарушения на съдопроизводствените правила , поради несъобразени доказателства , вкл. заключение на съдебнотехническа експертиза и необоснованост на извода , че бонифицираното количество – предмет на иска за сума от 3 161,44 лева – съставлява стоков слънчоглед с пазарна стойност, съответно подлежаща на заплащане .
ЗК „ Т. „ оспорва касационната жалба на [фирма] с довода , че формулираните въпроси в обосноваване допустимост на касационното обжалване не покриват както общия , така и сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване ,освен в частта в която [фирма] атакува въззивното решение потвърждаващо първоинстанционното, по уважаване предявения от ЗК „ Т. „ иск за сумата от 3 161,44 лева , представляваща пазарна стойност на 7 527,75 кг. бонифицирано количество незаготвени семена от слънчогледов посев хибрид „ Д. „ – дължимо възнаграждение по договор от 11.04. 2009 год. , съгласно констативен протокол № 116-1 / 10.09.2009 год. . С оглед цената на иска , с характеристика на търговски спор – под 10 000 лева – касационното обжалване е недопустимо , на основание чл.280 ал.2 ГПК и в тази част касационната жалба на [фирма] следва да се остави без разглеждане .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване и съобразно предмета на допустимите касационни жалби , настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е отхвърлил иска на ЗК „ Т. „ с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл.14 ал.1 вр. с чл.18 и чл.15 ал.2 от договора , приемайки че с визираните разпоредби неустойка за забава на авансовите плащания от страна на възложителя – ответник не е договорена . Чл. 14 ал. 1 от договора препраща , в случай на неизпълнение или некачествено изпълнение на задължения на възложителя към дължимост на уговорени в договора неустойки, каквито съдържа само раздел VІ. Отчитайки систематичното място на чл.18 спрямо разпоредбите на чл.14 ал.1 вр. с чл. 9 -12 / уреждащи задълженията на възложителя /, спрямо чл.15 ал.2 единствено уреждащ размер на договорна неустойка и приложима при препращането от чл.14 ал.1 от същия , въззивният съд е преценил, че волята на страните не е била да скрепят с отговорност за забава , в размер на договорната неустойка по чл.15 ал.2, и забавеното изпълнение на авансовите плащания . Освен от систематичното място на чл.18 , въззивният съд е изходил и от съдържанието на самата клауза на чл.15 т.2 , която и за определяне на неустойка вкл. за забавено изпълнение, каквото винаги е неизпълнението на парично задължение, предпоставя като критерий брой предписани и неизпълнени мероприятия , с оглед което и следва да се тълкува в смисъла на отговорност за неизпълнение или неточно изпълнение на агротехнически мероприятия , а не като договорена база за определяне на неустойката .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос , свързан с тълкуването , освен най-общо за съответствието му , така както е извършено от въззивния съд , с принципите на чл.20 ЗЗД , цитирайки съдебна практика , която няма характеристиката на задължителна – решения на ВКС постановени по реда на ГПК отм./ , за да обоснове допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Същевременно е налице богата и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД , противоречие на въззивното решение с която ,обаче, обуславя основание за отмяна на решението като неправилно , на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК . Така : реш. 504 от 26.07.2010 год. по гр.д.№ 420 / 2009 год. на ІV г.о., реш.№ 546 от 23.07.2010 год. по гр.д.№ 856 / 2009 год. на ІV г.о. , реш.№ 81 от 07.07.2009 год. по т.д.№ 761 / 2008 год. на І т.о. , реш.№ 40 от 13.05.2010 год. по т.д.№ 566 / 2009 год. , реш. № 105 от 30.06.2011 год. по т.д.№ 944 / 2010 год. на ІІ т.о. и др. . При това дори и общо наведения въпрос за тълкуването е зададен в конкретиката на спора – с оглед съдържанието на относимите при тълкуването конкретни договорни разпоредби, а не съобразно неприложен от въззивният съд конкретен принцип на тълкуването , изведен с преждецитираната задължителна съдебна практика . Предвид това касационно обжалване по жалбата на ЗК „ Т. „ не следва да бъде допуснато .
За да уважи претенцията на ЗК „ Т. „ за присъждане на 20 000 лева, договорено възнаграждение, съгласно протокол № 3 / 28.09.3009 год. , за допълнителен разход на труд по сортово почистване на слънчогледов посев хибрид „ Д. „, в изпълнение на договора от 11.04.2009 година , въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че протоколът материализира самостоятелно и независимо от правоотношението по сключения договор основание на вземане на ищеца към ответника . Въззивният съд е съобразил препращането в протокола към договора от 11.04.2009 год., поради което и за дължимостта на сумата счита , че следва да се изхожда от контекста и общия смисъл на договора . Прилагайки принципите на тълкуването по чл.20 ЗЗД , въззивният съд е приел , че протоколът е изготвен в изпълнение на чл.26 от договора , предвид необходимост от договаряне на допълнително възнаграждение, обусловено от престирането на некачествени родителски семена от възложителя – ответник и предпоставило допълнителен труд по почистването им . Очевидно, с оглед този извод, е възприемането на уговореното в т.2 на протокола не като условие за съществуването на договор със самостоятелен предмет съгласно споразумението , а като условие за изискуемост на вземането . По отношение изискуемостта на вземането , обаче, въззивният съд не е изложил материалноправни аргументи . Позовал се е на недължимост на произнасяне по този довод от страна на първоинстанционния съд, тъй като незаплащането от страна на третото лице / но поставено от ответника като условие за съществуването / възникването / , а не само за изискуемостта на вземането / , не е въведено с възражение от ответника в приложимите преклузивни срокове .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът –ответник поставя въпроси, част от които относими към претенцията , в която част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане , на основание чл.280 ал.2 ГПК. В останалата им част – по тълкуването на т.2 от двустранно подписания протокол от 28.09.2009 год. – важат съображенията за неформулирането на ясен и точен правен въпрос, извън конкретиката на спора, предпоставящ възможност за еднозначен отговор по приложението на чл.20 ЗЗД , посочени във връзка с поставения от касатора – ищец въпрос . Впрочем, дори да би бил зададен ясен и точен правен въпрос , свързан с принцип на действително извършено от въззивния съд тълкуване на неясна, противоречива или спорна между страните клауза , то въпросът отново не би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , тъй като отговор на същия не обуславя решаващия извод на съда за уважаването на иска . Последното се основава на санкциониране ответника предвид невъведено в преклузивните срокове по чл.131 , респ. чл.146 ГПК , възражение че визираното в чл.2 от договора условие не се е сбъднало / според касатора – за съществуването на вземането на ищеца, а според въззивния съд – за изискуемостта му / . По този решаващ процесуалноправен извод , касаторът е формулирал единствено относим въпрос в следния смисъл : При неподаден отговор , възраженията за недоказаност на иска и противопоставянето на иска , с оглед неговата основателност , преклудирани ли са ? . Въпросът е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Макар да би бил обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , възприемайки корекционно въпроса , като относим към приложението на преклузиите по чл.131 ГПК и чл.146 ГПК спрямо правни доводи на страната , произнасянето по които не обуславя съобразяване и събиране на доказателства – доколкото позицията й по спора е в смисъл , че плащането от третото лице е бъдещо несигурно събитие – условие за съществуването на вземането, като предмет на самостоятелно правоотношение между страните , то не се явява обоснован сочения допълнителен селективен критерий , в съответствие с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Не е посочена неясна, непълна или противоречива правна норма, по тълкуването на която е създадена практика , подлежаща на преодоляване или осъвременяване с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството или предвид липсата на тълкуване – необходимост от създаването на такава практика , в осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото, обосноваващи общо основание за допускане на касационното обжалване . Пряко релевантен за решаващите изводи на съда в случая се явява въпрос , свързан с разпределението на доказателствената тежест в процеса , във връзка с настъпване изискуемостта на вземането , какъвто не е формулиран от касатора .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , на основание чл.280 ал.2 ГПК , касационната жалба на [фирма] в частта , в която обжалва решение № 207 / 26.07.2012 год. по т.д.№ 158 / 2012 год. на Добрички окръжен съд , потвърждаващо първоинстанционното решение по уважаване предявения от ЗК „ Т. „ иск за сумата от 3 161,44 лева , представляваща пазарна стойност на 7 527,75 кг. бонифицирано количество незаготвени семена от слънчогледов посев хибрид „Д. „ , дължимо възнаграждение по договор от 11.04. 2009 год. , съгласно констативен протокол № 116-1 / 10.09.2009 год. .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба , в едноседмичен срок от уведомяването, пред друг състав на ВКС .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207 / 26.09.2012 год. по т.д.№ 158 / 2012 год. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на ЗК „ Т. „ и касационната жалба на [фирма] – в останалата й част .
Определението за недопускане не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :