Определение №642 от 4.8.2014 по ч.пр. дело №1485/1485 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
[населено място] ,04,08,2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети юли , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1485 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2716 / 06.02.2014 год. по гр.д.№ 6740 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГО , ІV в състав , в частта в която със същото е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, отправена съвмество с трето за производството лице – ЗД [фирма] , с правно основание чл.226 ал.2 пр. първо ГПК, за конституирането на ЗД [фирма] като трето – лице помагач на ответника [фирма] ,по предявен от ЗД [фирма] иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ.Жалбоподателят обосновава неправилност на определението на СГС с довода,че нормата на чл 226 ал.2 пр. първо ГПК – за конституиране на трето – лице помагач на страна по делото, при прехвърляне нему спорното право от страната , в помощ на която се претендира конституирането – съставлява специална спрямо конституирането по реда на чл. 218 ГПК правна норма и не ограничава конституирането в срока по същата – до приключване на устните състезания в първа инстанция, нито с изискване за съгласие на страните , изискуемо в хипотезата на заместване – чл.226 ал.2 пр. второ вр. с чл. 222 ГПК .
Ответната страна – ЗД [фирма] – не е депозирала отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване в хипотезата на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. с чл.220 пр. второ ГПК съдебен акг.
Исканото конституиране е обосновано с правните последици на сключен договор – прехвърляне на застрахователен портфейл – между [фирма] и ЗД [фирма] , на основание чл.108 ал.1 КЗ, по силата на който прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори,без да е необходимо съгласие за това на застрахованите лица . На основание чл.111 ал.1 КЗ договорът проявява действието си след издаване на писмено разрешение от заместник – председателя на КФН.
За да остави без уважение искането за конституиране на ЗД [фирма] като трето–лице помагач на страната на ответника „И. България„З.,въззивният съд е изложил съображението, че съгласно чл.218 ГПК конституиране е допустимо до приключване устните състезания в първа инстанция .
Определението е правилно, но по следните съображения ,относими и към отказаното заместване на страната на ответника, с прекратяване производството спрямо същия и конституиране като ответник на ЗД [фирма] :
Процесуалното приемство , изразяващо се в заместване на страна по висящ процес в процесуалното й правоотношение със съда от друго лице бива два вида – законно и доброволно. Разликата между тях се изразява в това, че докато при законното процесуално приемство заместването на страната от приемника настъпва по право, при доброволното процесуално приемство е необходимо съгласие за това на страните и приемника.
По правило законното процесуално приемство е съпроводено от универсално материаноправно приемство,а частното материално приемство обуславя доброволно процесуално приемство, необходимо условие за което е съгласието на страните в производството, тъй като целта на закона е да се предотвратят негативни за насрещната страна процесуални последици,произтичащи от прехвърлянето по време на процеса на спорното материално право /задължение/.В досегашната практика на ВКС , обаче, е споделяно разбиране,че законното процесуално приемство е възможно и при частно приемство,когато последното се дължи на държавен акт и сключен и одобрен въз основа на него договор / така решение № 34 от 01.04.2003 год. по гр.д.№ 247 / 2002 год. на ВКС, петчленен състав /.Това е така, защото при охранителната функция на държавната санкция се явява удовлетворена горепосочената защитна цел на разпоредбата на чл.226 ГПК ,поради което и в тези хипотези – същата не намира приложение.Такъв е и настоящият случай : частното материално приемство,основано на акта на зам.председателя на КФН,обуславя законово процесуално приемство, което настъпва по право и задължава съда служебно да конституира правоприемника на страната в процеса, независимо в коя инстанционна фаза на производството е настъпило. Последното изключва допустимото му конституиране като подпомагаща страна, което обуславя и неоснователността на жалбата / в този смисъл опр.№ 594 от 17.07.2014 год. по ч.т.д.№ 1078 / 2014 год. на І т.о. ВКС и др./.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2716 / 06.02.2014 год. по гр.д.№ 6740 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГО , ІV в състав , в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата на [фирма], с правно основание чл.226 ал.2 пр. първо ГПК, за конституирането на ЗД [фирма] като трето – лице помагач на страната на [фирма] .
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top