О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507/01,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести юни , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1103 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане № 2133 / 29.10.2013 г. по т.д. № 743 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за снабдяване с изпълнителен лист за присъдената с въззивното решение по същото дело главница от 658 000 лева, ведно със законна лихва от 01.12.2008 год. върху същата , в полза на [фирма] – дружество в което жалбоподателят има качеството на акционер и като такъв с права в съответствие с чл.240а ТЗ е предявил в качеството на процесуален субституент иска със същото правно основание, уважен с преждепосоченото въззивно решение . Жалбоподателят оспорва правилността на отказа на въззивния съд да издаде изпълнителен лист по искането му , като счита, че качеството на процесуален субституент му предоставя правото да действа от името и за сметка на представлявания / [фирма] / и в изпълнителното производство, за предприемане действия за събиране , в полза на същото дружество – [фирма] – на присъденото му вземане. Противното тълкуване , според страната, обезсмисля процесуалното правомощие на субституента, действащ и в свой правен интерес, от предявяване на чуждото право в исков процес, при негарантирана възможност да реализира изпълнителната сила на съдебното решение . В конкретния случай се позовава на състава на СД на [фирма] , член на който и понастоящем е осъденото дружество – [фирма] , поставящо под съмнение привеждането в изпълнение на осъдителното решение , като се съобрази и бездействието на дружеството в предявяване на исковете по чл. 240а ТЗ .
Ответната страна – [фирма] – не депозира отговор на частната жалба.
Ответната страна – Н. Л. – оспорва частната жалба, считайки че „ конститутивното действие „ на решението се разпростира единствено по отношение на представляваното , конституирано в процеса, наред с процесуалния субституент , дружество – [фирма] , което изключва възможността [фирма] да се снабди с изпълнителен лист за присъденото вземане. Немотивирано изключва дружеството изобщо като страна в исковото производство, противно на осъществените съдопроизводствени действия .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна в процеса и е насочена срещу валиден ,допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт .
С въззивно решение № 475 / 15.10.2013 год., постановено по т.д.№ 743 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд,е потвърдено решение № 62 / 15.02.2011 год. по т.д.№ 978 / 2008 год. , поправено с решение № 184 / 14.04.2011 год. на Пловдивски окръжен съд, с което , по предявени от [фирма], в качеството на процесуален субституент на [фирма] , субективно съединени искове с правно основание чл. 240а ТЗ , ответниците [фирма] и Н. Л., в качеството им на членове на СД на [фирма] , са осъдени да заплатят обезщетение за причинени на дружеството вреди в размер на 658 000 лева, ведно със законна лихва върху същата сума от 01.12.2008 год. В съответствие с процесуалното качество на ищеца – процесуален субституент, предявяващ правата на конституираното като страна в производството дружество – [фирма] , съдебното решение присъжда претендираното вземане в полза на [фирма] .С молба от 24.10.2013 год. [фирма] е поискало снабдяване с изпълнителен лист по постановеното въззивно решение, на основание чл. 404 т.1 ГПК , за предприемане действия по принудително събиране на вземането, но все в полза на титуляра му – [фирма]. Молбата не съставлява искане недопустимо променящо адресата на бъдещата сила на пресъдено нещо и на изпълнителната сила на съдебното решение, в съответствие с диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение.
Атакуваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно . Процесуалната субституция е уредена в Общите правила на ГПК – чл.26 ал.4 ГПК,приложими както в исковото, така и в изпълнителното производство.Снабдяването с изпълнителен лист по начало не е част от изпълнителното производство, а действие в осигуряване на изпълнителен титул като предпоставка за неговото иницииране . Независимо от последното ,нелогично и неподкрепимо от процесуална разпоредба в закона е изключване допустимостта на действия по събиране на вземането от процесуален субституент в изпълнителното производство, доколкото страна в същото, аналогично на исковия процес,е и титуляра на материалното право, в чийто патримониум,респ. интерес се осъществява изпълнителното производство.Изпълнителният лист се издава в съответствие с диспозитива на постановеното решение, а то присъжда сумата в полза на [фирма]. Така материалноправна разпоредба, уреждаща основание и за процесуална субституция в исковото производство / чл.134 ЗЗД / предвижда като упражнимо не само право на предявяване на иск,но и действие в защита имуществените права на лицето, чието чуждо право има интерес да брани субституента.В този смисъл, издаването на изпълнителния лист в негова полза има правните последици на овластяване от съда, аналогично на чл.134 ал.3 ЗЗД.
Неразграничавайки предмета на искането на [фирма]-единствено за снабдяване с изпълнителен лист,с оглед предприемане на принудително изпълнение спрямо ответниците,а не издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането в собствения му патримониум,въззивният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено,а молбата на [фирма] – уважена.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане № 2133 / 29.10.2013 г. по т.д. № 743 / 2013год. на Пловдивски апелативен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ по молбата на [фирма] изпълнителен лист за присъдената в полза на [фирма] , с въззивно решение № 475/ 154.10.2013 год. по т.д.№ 743 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд,при условията на солидарна отговорност на длъжниците [фирма] и Н. Л. , сума от 658 000 лева, ведно със законната лихва върху същата от 01.12.2008 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :