О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
[населено място] ,30,07,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети юни , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 62 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. И. против решение № 335 / 08.10.2012 год. по гр.д.№ 444 / 2012 год. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 11 / 29.02.2012 год., постановено по гр.д.№ 447 / 2011 год. на Балчишки районен съд . Със същото са отхвърлени предявените от касатора против ответниците Р. П. Г. и В. Ф. Г. субективно съединени искове с правно основание чл .422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , за установяване вземане на ищеца спрямо ответниците , на основание запис на заповед от 03.11.2006 год. , за сума в размер на 5 500 евро . Касаторът оспорва правилността на решението с доводи на всички основания по чл.281 т.3 ГПК . Твърди постановяването му при несъобразяване с всички представени по делото доказателства и релевирани доводи и при неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса – съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Счита, че абстрактният характер на записа на заповед изключва задължението на кредитора – ищец да установява основание на вземането си спрямо издателя , в противоречие с което въззивният съд е отхвърлил иска , предвид недоказаност на каузално правоотношение , като основание за вземането от страна на ищеца – поемател по записа на заповед . Намира, че при сочена от ответниците каузална причина за издаването на ефекта , въззивният съд неправилно не е изследвал и установил твърдяното от тях каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед .
Ответните страни – Р. Г. и В. Г. -оспорват касационната жалба с доводи за необоснованост на соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , както и постановяване на въззивното решение в съответствие със задължителна съдебна практика , визирайки решение № 121 / 01.07.2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, съобразявайки обхвата на въззивното произнасяне, с оглед наведените от настоящия касатор доводи за неправилност на първоинстанционното решение , до които – освен за нищожност и недопустимост – е ограничена проверката на въззивния съд / чл. 269 пр. второ ГПК / или в случая до противопоставените от страните различни твърдения за каузално правоотношение , обезпечавано чрез издадения запис на заповед , настоящият състав съобрази следното :
С исковата молба ищецът е въвел каузална причина за издаването на записа на заповед – договор за заем и предоставена на ответника Р. Г. сума от 5 500 евро , твърдейки единствено времево съвпадение на издаването на записа на заповед и сключения с ответника предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот . Ответникът Р. Г. е противопоставил , в евентуалност спрямо абсолютните си възражения срещу редовността на менителничния ефект / които не са били предмет на въззивното производство, с оглед съдържанието на въззивната жалба / възражение за обезпечителна функция на издадения запис на заповед , в изпълнение на поетото с предварителния договор задължение за прехвърляне в полза на ищеца собствеността върху недвижим имот , в срок до 03.04.2007 година.Признава предадена му от ищеца сума „ капаро „ от 2800 лева, подлежаща на връщане в двоен размер в случай на неизпълнение на това му задължение / чл.3.2 от предварителния договор / . Ответникът е навел множество съображения в подкрепа на тезата си за връзка между издадения менителничен ефект и предварителния договор : датите на договора и на издаване на записа на заповед ; съвпадащият падеж на задължението за прехвърляне собствеността по договора и падежа по записа на заповед ; действията на ищеца в разпореждане с имота в полза на трето лице , след сключване на придобивна сделка в своя полза , при условията на чл.38 ЗЗД – договаряне сам със себе си, възползвайки се от пълномощно , издадено му от ответника за извършване действия по документално обезпечаване на окончателната сделка ; датата на предявяване на ефекта за плащане, несъобразена с падежа , а с разрешаването на спора относно нищожността на сключените от ищеца сделки с имота / чл. 40 вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД / , по предявени от същия искове срещу ищеца и последващия приобретател; възражения за нелогичността на тезата на ищеца за мотивите на искан заем, при твърдение на същия за платена на ответника продажна цена , съгласно уговореното , към същия момент , претендирана в отделно заповедно производство .
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният е съобразил единствено недоказаността на твърдяната от самия ищец каузална причина за издаването на записа на заповед – предоставена на ответника сума в заем , съответно в обезпечаване връщането й . Не е преценявана основателността на твърденията на ответниците за обезпечителна функция на заповедта в изпълнение задълженията на прехвърлителя по предварителния договор за покупко-продажба , съответно развален поради неизпълнение на ищеца, предпоставящо и запазване на капарото ,в съответствие с чл. 93 ЗЗД .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1 / Трябва ли, предвид абстрактния характер на записа на заповед поемателят по менителничния ефект да доказва наличие на каузално правоотношение ? и 2 / Как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на вземане , произтичащо от запис на заповед ? .
Първият въпрос е въведен в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, с цитиране на въззивни решения / при недоказаност да са влезли в сила, за да биха били съобразими в сочената хипотеза , съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / и определения на ВКС , постановени по реда на чл. 288 ГПК , по които междувременно са постановени решения по чл. 290 ГПК , а именно : решение № 105 от 03.07.2012 год. по т.д.№ 564 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 378 / 30.11.2011 год. по гр.д.№ 314 / 2011 год. на ВКС, ІІІ г.о. . Поради това настоящият състав приема за въведен и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Вторият въпрос е въведен в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , предвид противоречие на въззивното решение с решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК , а именно : реш. № 102 / 25.07.2011 год. по т.д.№ 672 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 5 от 02.02.2012 год. по т.д.№ 75 / 2011 год. на І т.о. на ВКС , реш. № 78 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 29 / 2009 год. на І т.о. на ВКС и реш. № 135 от 20.12.2010 год. по т.д.№ 13 / 2010 год. на І т.о. на ВКС .
Всеки от поставените въпроси е зададен в несъответствие със спецификата на конкретния спор , в който всяка от страните е въвела различно каузално правоотношение , в обезпечение изпълнение на задължение на ответника по което твърди издаването на менителничния ефект. Поради това всеки от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не кореспондира с предмета на спора и не предпоставя еднозначен отговор на действително релевантния правен въпрос : недоказването на твърдяна от ищеца – кредитор , по иск с правно основание чл.422 ГПК, кауза за издаването на записа на заповед, изключва ли необходимостта от установяване основателността на твърдяната от ответника различна кауза , респ. недоказването на последната предпоставя ли уважаване на иска, независимо от недоказаност на твърдяната от ищеца кауза . Такъв въпрос ,обаче, при това обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1- 3 ГПК, касаторът не е задал . Въззивният съд не е приел, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед кредиторът –ищец по иск с правно основание чл.422 ГПК във всички случаи дължи доказване на каузална причина за издаването на ефекта, в който общ смисъл е поставеният първи въпрос . Съобразявайки изрично въведената от ищеца кауза и нейната недоказаност е обосновал отхвърлителното си решение. Няма спор в съдебната практика, че при въведена от кредитора – ищец каузална причина, същата подлежи на установяване . В този смисъл са и посочените по – горе ,като относими по първия поставен въпрос, съдебни решения . Нещо повече : в реш. № 105 от 03.07.2012 год. по т.д.№ 564 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. / в което всяка от страните е твърдяла , при това идентична каузална причина за издаването на ефекта / е мотивиран извод, че независимо коя от страните въвежда каузална причина за издаване на ефекта , ищецът – кредитор дължи доказване на валидно възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане , а ответникът – неговото погасяване , цитирайки и други решения по чл.290 ГПК в този смисъл.В подкрепа на същия извод е и цитираното към отговора на ответната страна решение № 121 / 01.07.2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС , постановено при твърдяни от всяка от страните еднакви по основание / заем / , но различни с оглед страните по правоотношението , каузални причини за издаването на ефекта . Преждепосоченото е приложимо и към втория формулиран въпрос. Същият е зададен относно общото задължение за разпределение на доказателствената тежест в процеса по предявен иск по чл.422 ГПК, при това не конкретно – в случай на въведена каузална причина за издаване записа на заповед, при това различна – от всяка от страните , а „ при оспорване на вземането „ , което би могло да има и друго основание , несвързано с каузално правоотношение , което ефекта обезпечава . Със зададеното съдържание въпросът не кореспондира с произнасянето на въззивния съд по процесуални въпроси ,свързани с разпределението на тежестта на доказване , доколкото както се посочи по – горе въззивният съд е счел за ирелевантно установяването на твърдяната от ответниците различна кауза за издаването на ефекта, при твърдяна и недоказана такава от самия ищец . Цитираните към втори въпрос съдебни решения не разрешават идентична на настоящия спор хипотеза : реш. № 102 и № 5 са постановени при липса на противопоставена от ответника – издател на записа на заповед конретна причина / кауза / за издаването му , в който случай поемателят е освободен да доказва такава . Реш. № 135 е допуснато по правен въпрос, свързан със задължения на въззивния съд по приложението на процесуални норми – чл.7 ал.1 вр. с чл. 140 и чл.146 ГПК и по материалноправен въпрос ,свързан с предявяването на иск по чл.534 ал.1 ТЗ – при прескрибиран менителничен ефект, поради което е напълно неприложимо . Реш. № 78 е постановено по въпрос ,свързан с предпоставките за придаване на нередовния от външна страна запис на заповед доказателствената тежест на разписка , за предадени от поемателя на издателя суми .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 / 08.10.2012 год. по гр.д.№ 444 / 2012 год. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на Р. Г. и В. Г. разноски за настоящото производство в размер на 1950 лева .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :