О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№20
[населено място] 08.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3526 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 324/16.07.2014 год. по ч.т.д.№ 171/2014 год. на Окръжен съд Русе , с което е потвърдено определение от 30.04.2014 год. по гр.д.№ 6967/ 2013 год. на Русенски районен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,с което са споделени съображенията на първоинстанционния съд за прекратяване на производството като недопустимо, на основание чл.637 ал.6 ТЗ.Според жалбоподателя съдът не е отчел спецификата на така предявения отрицателен установителен иск – по реда на чл.439 ГПК – за установяване по отношение на ответницата ЕТ„Д. В. – М.„ / в несъстоятелност /, че в резултат на извършено / след снабдяването й с изпълнителен титул срещу ищеца, за вземане в размер на 9 306,45 лева,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 03.08.2012 год./ извънсъдебнво прихващане , [фирма] дължи на ЕТ „ Д. В.- М. „ само част от така присъденото вземане – сумата от 4 330,43 лева, респ. че не дължи сума в размер на 6 051,74 лева / доколкото вземането от главница и лихва и към момента на прихващането възлиза на общо 10 382,17 лева /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на производството е установяване размера на задължението на ищеца към ответницата,по сделка / договор за наем /,сключена между същите страни ,с качеството на търговци, и при съобразяване правните последици на извършено / след установяване вземането на ответницата към ищеца , със сила на пресъдено нещо /,извънсъдебно прихващане с вземания на ищеца спрямо ответницата от сключени със същата безспорни – като абсолютни – търговски сделки / договори за превоз / – чл.1 ал.1 т.5 пр. трето ТЗ. Предвид страните по договора за наем , размера на задължението на наемателя по който е предмет на установяване по така предявения иск – търговци по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ , на основание чл.286 ал.3 вр. с ал.1 ТЗ и при яснота относно обекта на договора за наем,спрямо предмета на дейност на всяка от страните,би могъл да се презумира търговския характер на сделката, т.е. известните по спора обстоятелства не го изключват . Но дори да не би била такава,абсолютният търговски характер на сделките – предмет на противопоставеното като релевантен факт извънсъдебно прихващане, последващ първоначалното установяване на същото задължение,респ. вземане, със сила на пресъдено нещо,на самостоятелно основание предпоставя търговския характер на делото.Отрицателният установителен иск, предявен по реда на чл.439 ГПК,е с цена 6 051,74 лева,поради което и на основание чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] против определение № 324/16.07.2014 год. по ч.т.д.№ 171/2014 год. на Окръжен съд Русе.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната ,пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :