3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
С., 15,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №156/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Н. И. и К. И. С. против решение №510 от 12.11.2010. по т.д. №1066/09 на Плевенски окръжен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторите са посочили, че „основанието за обжалване на решението на ПОС е чл.280, ал.1 т.1,2 и 3 ГПК”. По чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поддържали, че обжалвания съдебен акт бил в противоречие с приложено решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, с което било прието, че за да бъде законосъобразно решение на УС на кооперацията то заседанието следвало да бъде проведено по реда на чл.22 ЗК.Сочено е и противоречие с друго решение на ВКС, с оглед приетото от въззивния съд, че при оспорване истинността на частен документ може да се атакува единствено неговата автентичност.Посочено е, че правния въпрос относно членството на касаторите в кооперацията бил разрешен в противоречие с друго решение на ПОС, в „ което било записано всяко лице което има правен интерес”.Страната е изложила разбирането си за доказаност на правния си интерес, чрез представяне на „ Книга за имуществата”, като е направено оплакване, че съдът не е разгледал и съобразил тези писмени доказателства.Така е обосновано наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е развито оплакване за неправилност на решението, като е изложена защитната теза на касаторите по доказване на фактите, свързани с регистрацията на член- кооператорите.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от тях въпроси, не са обвързани от мотивите на въззивния съд. За да обезсили решението на първостепенния съд и прекрати производството по делото въззивният съд е преценил недопустимост на предявените искове, като по иска по чл.58, ал.1 ГПК тази недопустимост е свързана с това, че ищците – сега касатори не са установили по безспорен начин легитимацията си като член-кооператори към момента на вземане на атакуваното решение на УС. Освен това, съдът е преценил, че не е спазен и срока по чл.58, ал.5 ЗК. По иска, квалифициран по чл.124 ГПК – за признаване за установено неистинността на протокол от 02.06.2007г., поради това, че не е подписан от председателя на кооперацията, също е извършена преценка за недопустимост, но не поради липса на правен интерес, какъвто съдът е мотивирал, че бил налице, а поради това, че ищците не са установили качеството член-кооператори към момента на съставяне на спорния протокол. При тези фактически данни, страната не обосновава приложно поле на касационно обжалване, съобразно изложеното от нея, с което по-скоро е развила оплакване за незаконосъобразност отколкото доводи относими към специалните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК.този извод произтича не само от липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който съставлява общо основание, но и поради необоснованост и на наличие на някой от съставите на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.
С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. В случая първостепенния съд е бил сезиран с искова молба, чиято обстоятелствена част не е била в съответствие със заявения петитум,тъй като е липсвало фактическото обосноваване на предявените искове, както по отношение на активната процесуална легитимация, за която не са били налице изложени фактически обстоятелства, свързани с възникването на членственото правоотношение на ищците, съобразно действащите норми на ЗК и Устава на кооперацията към същия момент, така и по отношение на изричното обосноваване фактически на правния интерес от установяване недействителност на документ, обвързващ кооперацията и трето физическо лице. Многократно подаваните молби – уточнения, не са отстранили тази нередовност, като с тях са били въвеждани нови искания и обстоятелства.Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска, / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/2001г. не е загубила своето значение, поради което неизпълнението на дадените с нея указания установяват и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения,с оглед евентуалната недопустимост на обжалвания съдебен акт, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.Касаторите са освободени от държавна такса с определение №1152/ 05.02.2010г. на ПлОС .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №510 от 12.11.2010. по т.д. №1066/09 на Плевенски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: