2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 929
С., 03,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 958 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 9.10.13 г. по в.гр.д. № 665/13 г. на Пазарджишки ОС се: 1. Обявява за нищожен сключеният между Д.Т. и П.Х. от една страна и от др.страна К. К. с.-П. предварителен договор за учредяване право на строеж от 17.02.2004 г. на основание чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД., 2.Потвърждава решение № 164/20.05.13 г. по гр.д. № 1091/10 г. на Велинградски РС в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска по чл.34 ЗЗД., 3. Осъжда к. за разноски. В делото участва трето лице помагач на ищците О.-В..
Против решението са подали жалби и двете страни. Ищците го обжалват в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.34 ЗЗД. Ответната кооперация го обжалва в частта, с която искът по чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД е уважен.
Ищците са подали отговор да не се допуска касационната жалба на к. и че същата е неоснователна.
Фактите по делото са следните: На 17.02.2004 г. е сключен договор между двама от ищците и ответника със следното съдържание: Ищците да построят двуетажна сграда на свой риск в съответствие с предвижданията на застроителния план съгласно одобрен проект. Срещу извършените разходи за проектиране и построяване ищците да я ползват 5 г., след това 10 г. да бъдат наематели.срещу месечен наем. На 26.09.2005 г. сградата е въведена в експлоатация и приета от страните. С протокол от 16.09.2010 г. страните признават, че сградата е построена със средства на ищците и е собственост на ответника. Вместо заплащане пазарната стойност на сградата, ответникът се съгласява да учреди безвъзмездно и пожизнено право на ползуване върху описаните обекти.
Ищците твърдят, че договорът е нищожен поради: невъзможен предмет, липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, тъй като облагодетелствал ответника. На основание чл.34 ЗЗД се иска връщане на построената сграда, като им се прехвърли собствеността с нот.акт, а ищците да върнат на ответника стойността на вещното право на строеж на сградата по счетоводната стойност на земята, като Д..
С обжалваното решение е прието следното:
Договорът наименуван за ползуване и наем на недвижим имот, с предмет изграждане на двуетажна сграда, всъщност бил предв.договор за суперфиция, който съдържа вещноправни и облигационни елементи.
Към момента на сключване на предв.договор 17.02.2004 г., липсва предвиждане в подробния устройствен план за сградата-предмет на предв.договор за суперфиция, поради което предв.договор е с първоначално невъзможен предмет по обективни причини и затова е нищожен. Доказателствата, че ищците са построили сграда в имота на ответника, биха имали значение ако се иска разваляне на договора. Претенцията по чл.34 ЗЗД е неоснователна, тъй като по предварителния договор няма размяна на престации.
І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ищците се поставят следните въпроси:
1. След като е уважил един от четирите евентуално съединени иска по чл.26 ЗЗД, следвало ли е съдът да обсъжда и основателността на останалите искове, както и да потвърждава решението на РС в останалите му части, което не влияе на крайния изход на делото? Твърди се противоречие с т.15 и 18 ТР 1/2000 ОСГК.
Тук следва да се има предвид, че обективно съединените искове по чл.26 ЗЗД, според съотношението в което се намират, не са евентуални, а алтернативни, тъй като в петитума на исковата молба ищците са поискали на което и да е от посочените 4 основания по чл.26 ЗЗД.
2.След като обяви нищожността на предв.договор, следва ли съдът да откаже връщането на даденото от страните по чл.34 ЗЗД, защото липсвало искане? Твърди се противоречие с Р 1012/59-І, с което е прието, че когато договорът бъде признат за нищожен по една от причините в чл.34 ЗЗД, съдът е длъжен да постанови връщане на всичко на всяка от страните и без иск.
По този въпрос следва да се има предвид, че съдът не е констатирал липса на искане, а се е произнесъл, че претенцията по чл.34 ЗЗД е неоснователна, поради липса на размяна на престации., ІІ. В поредна допълнителна молба, вместо изложение, на ответната кооперация се твърди, че по правния въпрос, че предмета на сключения между страните договор е невъзможен, след като сградата е построена, съдът се е произнесъл в противоречие с ТР 4/2009 на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Процесният договор няма вещноправни елементи и не урежда отстъпено право на строеж.
С оглед правният интерес на ищците от иск по чл.26 ЗЗД при вече изпълнен неформален облигационен договор, както и изхождайки от заявеният предмет на иска по чл.34 ЗЗД, спрямо предмета на сключеният договор, би следвало да се извърши проверка за вероятна недопустимост на решението, което обуславя допускане до касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 ТР 1/2010 ОСГТК.
По изложените съображения, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 9.10.13 г. по в.гр.д. № 665/13 г. на Пазарджишки ОС.
Указва на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: