2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
С., 01,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3217 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Опал-Ф Е.-Г.М. против решение № 1010/22.05.2013 г. по гр.д. № 1953/2012 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 19.03.2012 г. по гр.д. № 3192/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени частичните искове на касатора срещу И. Т., Ю. Т. и М. Т. от С., на основание чл.265,ал.1 ЗЗД, за заплащане на по 10 100 лв. от всеки един от тях, по договор за строителство от 20.10.99 г.
Ответниците Т. са подали отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 ГПК и че жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение е прието следното: Предмет на предявените частични искове е заплащане на част от разходите за поправяне на некачествено извършени работи, включително и неизвършени работи, по договор за изработка от 20.10.99 г., съобразно коригираната искова молба. Обаче, договорът за строителство няма белезите на окончателен договор за изработка. Липсата на окончателност означава, че ищецът не може да търси отговорност за неизпълнение от наследниците на изпълнителя, след като поръчката му не е достатъчно конкретизирана по вид на отделните дейности и работи, точното време за изработване, дължимото качество, количество и начин на ценообразуване на договореното строителство, за което е било необходимо да се посочи точното пространствено местонахождение на бъдещия шивашки цех. Предмет на един предварителен договор е само задължение за сключване на окончателен договор.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Може ли да се сключи предварителен договор, когато окончателният е неформален или трябва да е в частна писмена форма и респ. допустимо ли е сключване на предв.договор за изработка, макар да съдържа елементи за покупко-продажба на празен терен, щом не съдържа клаузи за действителността на които е необходима нот.форма?, 2. Съставляват ли критерии при отграничението на предварителния от окончателния договор за изработка недостатъчната съгласуваност и определеност на договорните клаузи или е налице липса на уговорки относно съществените условия на окончателния договор по чл.19,ал.2 ЗЗД?, Основателно ли е да се приеме договора за изработка за изграждането на 4 ет.сграда за предварителен, поради обстоятелството, че съдържа описание на крайния трудов резултат и цялостна стойност на извършената работа, без възнаграждението за изпълнителя да е съобразено с описанието на отделните СМР?, 3. Когато въззивникът-ищец е представил договор за изработка с елементи на предв.договор за покупко-продажба на празно дворно място, а въззиваемите-ответници са представили два договора за изработка с елементи на предварителен договор за покупко-продажба на празно дворно място, и страните си оспорват истинността на съдържанието на неподписаните 2 стр. от договора, като твърдят, че е автентичен приложения от тях документ, допустимо ли е въззивният съд да приеме всички за автентични без произнасяне по чл.156,ал.2 ГПК-отм.?
Въпросите били решени в противоречие с др. решения на ВКС по отм.ГПК-чл.280,ал.1,т.2 ГПК, както следва:
Р 1691/27.05.66 по гр.д. 1042/66 на І г.о., с което е прието, според анотацията, че съгласно чл.19,ал.1 ЗЗД обявяват се за окончателни онези договори в които има клаузи, за действителността на които е необходима нот.форма.
Р 533/30.06.99 по гр.д. 125/99 на ІІ г.о. и Р 148/23.02.2009 по гр.д. 726/2008 на І г.о., че съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор, така както страните са ги уговорили в предварителния договор-чл.19,ал.3 ЗЗД.
Р 572/15.04.2003 по гр.д. 2279/2002 на V г.о., че условията за действителност на предв.договор са същите, като условията за действителност на окончателния договор.
Р 402/10.03.2000 по гр.д. 1307/99 на V г.о., че договорът за изработка е действителен, макар в него да не е фиксирана твърда цена, достатъчно е стойността да е посочена по прогнозни цени.
Р 135/3.06.2010 по гр.д. 820/2009 на ІV г.о, че целта на производството по чл.154 ГПК-отм. е във висящия процес да се определели доказателствената стойност на доказателството и това има значение за обсъждането или не на този документ. Това решение е по новия ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Първият въпрос: Допустим ли е предварителен договор за изработка, след като окончателния не съдържа клаузи за действителността на които е необходимо нот.форма?, е решен в противоречие с Р 1691/27.05.66 по гр.д. 1042/66 на І г.о., с което е прието, че съгласно чл.19,ал.1 ЗЗД обявяват се за окончателни онези договори в които има клаузи, за действителността на които е необходима нот.форма.
Вторият въпрос е релевантен, но не е обоснован допълнителен селективен критерий.
Последните две решения са по третият въпрос, но по него не се е произнасял въззивният съд, тъй като договорите са представени в производството пред първоинстанционния съд, а на касационно обжалване подлежат само въззивните решения-чл.280,ал.1 ГПК. Освен това, въззивният съд също е приел, че процесния договор е действителен. Всъщност този въпрос е ирелевантен, защото прехвърляне на право на собственост не е предмет на делото и на разглеждане.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1010/22.05.2013 г. по гр.д. № 1953/2012 г. на Софийски АС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 606 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: