3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
С., 10,07,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4244/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. акционерно дружество „ А.” – [населено място] против решение от 08.07.2013 г. по т.д. №13954/2012 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – ЗД [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Посочил е лаконично, че нормата на чл.193, ал.3 КЗ била сравнително нова и по нея нямало практика на ВКС.След което е поставил въпросите : 1/ „ Императивна или диспозитивна е нормата на чл.193, ал.3 КЗ”2/”Съществува ли възможност за страните по застрахователния договор да се отклонят от правната норма на чл.193, ал.3 КЗ” и 3/ „ Нормата на чл.193,ал.3 КЗ/ прекратяване на регистрацията на МПС/ съставлява ли част от фактическия състав даващ основание на застрахователя, да заплати застрахователно обезщетение, при наличие на „ тотална щета”. Кратко е заявено, че произнасянето по настоящето дело на ВКС ще допринесе за създаване на съдебна практика, при тълкуване на процесната разпоредба. Други доводи не са развити.
Така формулирани въпросите, макар и частично относими към краткия мотив на въззивният съд относно приетото от първата инстанция по нормата на чл.193, ал.4 КЗ не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Релевантността на правния въпрос се определя от това дали е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. дали този извод самостоятелно би обусловил резултат, различен от постановения. / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. В случая така направения лаконичен извод на въззивният съд за съвпадане изводите му относно характера на нормата на чл.193, ал.4 КЗ не е обусловил обжалвания резултат, тъй като, съставът е разгледал и изложил други мотиви за основателност на претенциите. Същият изрично е приел неприложимост на разпоредбата на чл.193, ал. 4 КЗ вр. чл.193, ал.3 КЗ към разглеждания случай. По твърденията на касатора – въззивник в производството, че процесната щета е тотална, с оглед чл.193, ал.4 ГПК и поради това по отношение на нея е приложим чл.193, ал.3 ГПК, като основание за неоснователност на претенциите, съдът е приел, че цитираните от страната разпоредби на чл.193, ал.3 и 4 КЗ са влезли в сила на 31.03.2009г., а сключването на застрахователния договор, с който страните са договорили друг процентен израз на тотална щета е подписан на 27.03.2009г. и доколкото на чл.193, ал.3 и 4 КЗ не е придадено обратно действие, те нямат приложение по отношение на уговорки, постигнати преди влизането им в сила. С оглед това съставът е направил извод, че следва да бъде съобразено договореното със застрахователния договор, че за тотална щета ще се счита тази, за чието възстановяване разходите надхвърлят 80% от застрахователната сума.. Следователно, тези негови мотиви са решаващи за да счете основателен иска , поради което и поставените от касатора въпроси не установяват общото основание.
За да е налице посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на ирелевантни въпроси, нито възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не е и искането за тълкуване на норма, която въззивният съд изрично е обосновал като неприложима по отношение на процесния случай.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2013 г. по т.д. №13954/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: