2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
С., 13,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3594 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. И. от Д.М. против решение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 955/2013 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Д.-Общо застраховане АД-С. иск по чл.226,ал.1 КЗ над уважения размер 40 000 лв. до предявения 80 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП на 2.08.2008 г.
Ответното АД е подало отговор, че не са налице основания за допускане и по чл.281,т.3 ГПК, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е и частна жалба от АД против определение от 12.08.2013 г., с което се оставя без уважение молбата му по чл.248 ГПК за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с решението в обжалваната част съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
По тази материалноправен въпрос, който е относим към конкретния случай, са налице допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивният съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на практиката на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г.
Доколкото съществуващото съществено различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му във всеки конкретен случай, а от различно спрямо даденото в т.11 ППВС 4/68 г. тълкуване на чл.52 ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
2. По частната жалба по чл.248,ал.3 ГПК ВКС ще се произнесе с решението, съобразно изхода на делото.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 955/2013 г. на Софийски АС в обжалваната отхвърлителна част.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 800 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: