3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 726
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 916 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ф. с. Б. ЕАД-София против решение № 1187/29.06.2012 г. по т.д. № 4384/2011 г. на Софийски АС, с което: 1. По същество касаторът е осъден да заплати на Българска индустриална инженерингова компания Е. сумите: 27 218.52 евро остатък от продажна цена по договор за продажба с нот.акт №86/20.12.2004 г., ведно със законната лихва, и 22 833.31 лв. обезщетение за забава., 2.Потвърждава се решението на СГС в осъдителната му част, с която касаторът е осъден да заплати 26 381.48 евро на основание чл.200,ал.1 ЗЗД по същия договор, ведно със законната лихва., 3.Присъдени са разноски.
Ответното по касация Е. е подало отговор, че изложението за допускане до касационно обжалване, както и самата жалба, са неоснователни. Претендира за разноски, но не са представени доказателства за платени такива по това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Отказът на въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства и доводи на дружеството-възложител, което било в известно отклонение от практиката на ВКС., 2. Съдът се е отклонил от практиката на ВКС да тълкува договорите при спазване на критериите по чл.20 ЗЗД., 3.Дали гаранционните срокове по чл.160 и сл. ЗУТ са преклузивни, както е приел въззивният съд?, 4.Доколко може да се противопостави за компенсация вземане, което преди иска и в рамките на гаранционния срок е надлежно предявено за доброволно уреждане от “кредитора пред длъжника”? По тези два въпроса нямало практика. 5.Въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, тъй като имплицитно е възприел, че приемането на СМР е осъществено преди установяване от компетентния орган на съответствие със строителните правила и норми по чл.169 ЗУТ.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Първите два и последния въпроси са свързани от касатора с допълнителните СМР по сключените договори за изработка, които били обективирани в част от клаузите на двата предварителни договора от 2004 г. Но в случая предмет на делото не са допълнителни СМР по договори за изработка обективирани в част от предварителните договори. Това се потвърждава както от доклада по делото в с.з. на 26.11.2009 г.-лист 112, така и от диспозитива на осъдителното решение.
Представените от кастора две съдебни решения на ІІ т.о. дават отговор на въпроса, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично, но са достатъчни конклудентни действия за това.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По третият въпрос има практика на ВС. С ТР № 88/28.02.84 г. на ОСГК е прието, че с изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняване на недостатъците от продавача. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Отговорът на този въпрос обуславя и четвъртия въпрос.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1187/29.06.2012 г. по т.д. № 4384/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: