2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
С., 25,03, 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 18 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при участието на секретаря Н. Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 467/ 2012 година
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на на П. Е.-Б. против решение № 7/13.02.2012 г. по т.д. № 24/2012 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 371/11.11.2011 г. по т.д. № 232/2011 г. на Бургаски ОС в обжалваната му част относно присъдените разноски и то от тях само за адв.възнаграждение.
Ответното по касационната жалба К. Е.-П. е подало отговор, че “въззивната” жалба е неоснователна, като не претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: Въпросът: Приложим ли е п.2 от Наредба № 1/2004 в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК?, бил решен в противоречие с опр. 422/4.07.2011 по ч.гр.д.308/2011 на ІV г.о. Необсъждането на всички доводи във въззивната жалба било в противоречие с ППВС 1/53 и Р 24/28.01.2010 по гр.д. 4744/2008 на І г.о.
Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 748/26.11.2012 г., съобразно т.1 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че извън присъдените разноски в размер на 1 045 лв. представляващи д.т., които не се оспорват, останалите 4 000 лв. за адв.възнаграждение в случаите по чл.78,ал.5 ГПК не надвишават размера определен по чл.7,ал.2,т.4 във вр. с п.2 от Наредбата.
С представеното определение на ВКС-ІV г.о. е прието, че чл.78,ал.5 ГПК препраща към чл.36 ЗА, който препраща към чл.7 от наредбата, а не към п.2.
Всъщност поставеният въпрос е предмет на тълк.д. № 6/2012 ОСГТК-т.3.
Същественото е, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, тъй като първоинстанционното решение е обжалвано само в частта за разноските и то само за адв.възнаграждение. Въззивната жалба е недопустима, предвид невъзпроизвеждане в действащия ГПК на разпоредбата на чл.70 ГПК-отм. Въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл.248 ГПК: искането се прави до съдът постановил решението-ал.1, и определението може да се обжалва по реда , по който подлежи на обжалване решението-ал.3. В случая, съдилищата не са се произнесли по този ред и затова решението в обжалваната част е недопустимо. Поради това, подадената въззивна жалба, въпреки нейната нередовност, е следвало да се разгледа, като като молба по чл.248 ГПК от БОС.
По изложените съображения, налице са основания по чл.281,т.2 ГПК за касиране на въззивното решение. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено и въззивното дело прекратено, след което делото да се върне на първоинстанционният съд за разглеждане на въззивната жалба, като молба по чл.248 ГПК, от Бургаски ОС. Разноски по настоящето производство не се дължат на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.293,ал.4 ГПК, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И :
Обезсилва решение № 7/13.02.2012 г. по т.д. № 24/2012 г. на Бургаски АС и прекратява производството по въззивното дело.
Връща делото на Бургаски ОС за разглеждане на въззивната жалба, като молба по чл.248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: