3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 21.10.2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 75/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. И. от [населено място] против решение № 306 от 06.08.2013 г. по т.д. №302/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд .
Ответникът по касация – „И.” З. – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал недопустимост на съдебният акт, което е мотивирал с твърдение за нарушение на разпоредбите на чл.103 ГПК и чл.104,т.4 ГПК, чиито текстове е възпроизвел, като е заявил че касационния съд следва да провери допустимостта на обжалваният пред него съдебен акт. Доколкото страната не е обосновала други доводи, то направеното оплакване за недопустимост на въззивното решение е фактически и правно необосновано. Цитираната и възпроизведена от касатора разпоредба на чл.104, ал.1,т.4 ГПК определя родова подсъдност на спорове с цена на иска над 25000лв. на окръжен съд като първа инстанция. В разглеждания случай цената на иска е 20000лв./ не е допускано увеличение на така предявения иск в хода на производството/ и спора законосъобразно е разгледан като първа инстанция от Дупнишки районен съд, съобразно правилото на чл.103 ГПК. Следователно, оплакването е неоснователно.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените от касатора въпроси – „Налице ли е застрахователно събитие, за което застрахователят дължи обезщетение?, „Настъпил ли е договорения… застрахователен риск?”,” Дължи ли застрахователя плащане по застрахователния договор на доверителя ми? и „ Допуснато е и процесуално нарушение, доколкото съдът неправилно е тълкувал и приложил чл.20 ЗЗД” не съставляват материалноправни, респ. процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който дефинира общото основание като въпрос, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Те са фактически, а последния не е и въпрос, а съставлява общо оплакване за неправилност на акта. От останалите поставени от касатора въпроси би могло да бъде изведен релевантен въпрос по тълкуване на съдържанието на процесния застрахователен договор, с оглед обхвата на договорения покрит застрахователен риск. Но дори и такъв да бъде уточнен от настоящата инстанция, страната не обосновава допълнителния критерий- едно от основанията, лимитивно изброени в чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Поддържаното по т.2 на текста – чрез посочване на съдебни актове на съдилищата, за които е твърдяно общо противоречие,а не такова по някой от поставените въпроси не могат да установят основанието не само поради това, че третират различна фактическа обстановка, но и поради това, че страната не е установила влизането им в сила, поради което същите са ирелевантни за допускане на решението до касационно обжалване, като не формират практика и определенията на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.
Изложеното за противоречие на обжалвания съдебен акт с решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК въвежда довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т 1 ГПК, но този довод не обосновава установеност на основанието, тъй като с цитираното решение – №188/12г. на ВКС, ІІ т.о. е разрешен със задължителна за съдилищата практика въпроса за правната природа на договора за охрана със сигнално- охранителна система, който въпрос е ирелевантен спрямо разглеждания случай. Следователно, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора,то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото твърдение, че липсва практика по въпроса „доколко наказателноправните категории, термини и институти са относими и приложими в гражданското право”, нито общото посоченото, че ,въпросите „ трябва да бъдат от такова естество, че да допринасят за промяната на неправилната съдебна практика или за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви норми”. Този извод се налага от това, че страната нито е сочила, нито обосновавала наличие на неправилна практика / а тъкмо обратното поддържала е, че няма практика по въпроса/. Също така не е сочила и норми, които да съответстват на така дефинираните категории, нито е поддържала приложимост на конкретна норма, която според нея да се нуждае от тълкуване. Развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 06.08.2013 г. по т.д. №302/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: