2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465
С., 27,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 870 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по “частна” касационна жалба на О. П. О. против решение № 327/10.07.2012 г. по т.д. № 64/2012 г. на Пловдивски АС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на Д. О.-П. сумите: 16 329.26 лв. на основание чл.82 ЗЗД ведно със законната лихва, 21518 лв. на основание чл.86 ЗЗД и 2 953 лв. разноски за двете инстанции.
Ответното по касационната жалба Д. О. е подало отговор, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество, а е и неоснователна. Претендират се разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като видно от договора за правна защита, договореното адв.възнаграждение не е платено, а ще се плати след приключване на делото.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът не е анализирал доказателствата, не е спазил разпоредбите на чл.5, 10 и 172 ГПК, което е в противоречие с ТР 1/2009 ОСГТК, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба не е частна, тъй като не се обжалва определение, а въззивно решение.
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 327/10.07.2012 г. по т.д. № 64/2012 г. на Пловдивски АС в обжалваната осъдителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: