8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
[населено място] ,15,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седми октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1550 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 117 /23.11.2012 год. по гр.д.№ 208 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 149 / 18.05.2010 год. по гр.д.№ 980/ 2009 год. на Бургаски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против М. Г. иск за осъждане ответника да му заплати получена от него, в качеството на пълномощник на ищеца по сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот , цена , в размер на 60 024,33 евро ,ведно със законната лихва върху същата от завеждането на исковата молба . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.36 ал.2 ЗЗД , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , изразяващо се в несъобразяване на всички събрани по делото доказателства , вкл. в противоречие със задължителните указания на предходната касационна инстанция, произнесла се по спора , обусловило неоснователен отказ за събиране на поискани с отговора на въззивната жалба на ищеца доказателства, в противоречие с чл. 266 ГПК и въведените с чл. 7 и чл. 10 ГПК принципи на диспозитивното начало и дирене на истината в процеса , както и в нарушение на чл. 164 ал.1 т.6 ГПК – досежно събраните показания на свидетеля М.. Въз основа направеният от въззивният съд анализ на установимите от доказателствата факти и логично следващите от тях изводи , се твърди и необоснованост на решението .
Ответната страна – М. Г. – не е депозирала отговор .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявеният иск е за уреждане вътрешните отношения между страните , предвид неосъществена от ответника отчетна сделка във връзка със сключена от същия , в качеството на пълномощник на [фирма] сделка по покупко – продажба на недвижим имот – апартамент № 9 , находящ се в сграда на адрес [населено място], ул. „ Неизвестна „ ет.2 – с купувач физическото лице А. Л. . Позовавайки се на съдържанието на нотариалния акт , в който изрично е вписано изявление на Г. , че като пълномощник на продавача е получил от пълномощника на купувача / лицето Н. М. , разпитано като свидетел / предварително и в брой цената по сделката , в размер на 60 023 евро , ищцовото дружество претендира предаването й ,поради липса на основание за задължането й от ответника . Последният твърди , че цената действително е била платена преди сключването на сделката по нотариален ред , но директно на представляващия ищеца управител – И. М., от купувача Л. , доказателство за което е издадена квитанция към приходен касов ордер № 15 от 08.05.2008 год. / сделката сключена на 02.06.2009 година / . В хода на производството е установено , че квитанцията / с издател [фирма] – дружество в което ищецът и М. Г. са съдружници / е написана от М. Г. и подписана от И. М. , като оригиналът й е представен за констатация, но приходен касов ордер № 15 , въз основа на който е издадена, не е установено да е издаден , нито сумата по квитанцията – осчетоводена при ищеца / заключение на съдебно-икономическа експертиза /. В с.з. от 23.03.2010 год. и 27.04.2010 год. в първа инстанция , процесуалният представител на ответника е уточнил, че квитанцията е написана от доверителя му в присъствието на управителя И. М., в момента на предаване сумата , т.е. че същата е платена предходно на пълномощника Г. , без значение къде е станало това – в България или Русия , с оглед което и установената , с удостоверение на О. дирекция на МВР – Бургас / стр. 88 на първоинстанционното дело /, липса на данни за регистрирано в България пребиваване на лицето Л. , за периода 01.01.2005 год. – 29.03.2010 год. / включващ момента на плащането по квитанция № 15 и момента на сключване на сделката /, се явява без значение . Самата квитанция, подписана от представляващия ищцовото дружество, но в качеството на представляващ трето за спора лице / [фирма] , макар свързано със страните / , за сума – различна от тази по сделката 67 905 евро , сочи като платец купувача Л. и основание на плащането – вноска за апартамент № 9 , Р. . Ищецът акцентира на факта, че издаденото от самия него пълномощно на М. Г. от 30.04.2009 год. / т.е. последващо датата на представената квитанция / съдържа упълномощаване и за получаване на продажната цена . Ответникът от своя страна се позовава на съдържанието на пълномощното на представлявалия купувача Н. М. / стр. 20 на производството по повторно разглеждане на спора във въззивна инстанция / , в което е изрично вписано / но наред с упълномощаване за сключването на сделката при цена и условия , каквито сам определи / и задължение същият да заяви , че е изплатил покупната цена на продавача напълно , преди подписване на нотариалния акт . Установено е и последващо спрямо датата на квитанция по ПКО № 15 , заплащане на сума от 40 000 лева от купувача Л. , в полза на [фирма] , с основание „ покупка на ап.9 , Р. Б. „ , последващо върната на платеца .
С решение № 72 / 09.07.2012 год. по т.д. № 398 / 2011 год. на Върховен касационен съд, ІІ т.о. , е отменено въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска и делото върнато, с указания за произнасяне по поисканите от ответника доказателства – разпит на свидетели , поискани в първоинстанционното производство, при възобновена претенция за допускането им и във въззивната жалба , на основание чл.266 ал.3 ГПК : нотариусът изповядал сделката / допуснат и заличен последващо / и пълномощника на купувача – Н. М. . Съгласно указанията на касационната инстанция по преценка и произнасяне по допустимостта и относимостта на свидетелските показания / конкретно тези на Н.М. / , при повторното разглеждане на делото въззивният съд ги е счел за допустими и относими ,без мотивиране с оглед ограничението на чл. 164 ал.1 т.6 ГПК. Св. Н. М. е разпитан относно верността на удостовереното в нотариалния акт негово твърдение, че той е платил на пълномощника на ищеца цената, преди сключването на сделката и че към същия момент му е било известно погасяването на това задължение на купувача, което е следвало да заяви изрично .
За да промени крайния резултат и отмени първоинстанционното решение, отхвърляйки иска, въззивният съд е приел , че оспорването на нотариалния акт / с характеристика на частен свидетелстващ документ в частта , удостоверяваща изявленията на пълномощниците на страните относно предварителното разплащане на цената помежду им , в брой / , чрез свидетели, се явява ограничено от нормата на чл. 164 ал.1 т.6 ГПК . Въз основа съдържанието на квитанция към ПКО № 15 – основанието на плащането , посочения платец , получилото сумата физическо лице , представляващо и двете дружества – продавача и вписания в квитанцията [фирма] , игнорирайки формалното различие в квитанцията , вкл. по отношение дължимата сума , въззивният съд е приел, че може да се обоснове извод , че процесната квитанция установява именно заплащането на дължимата по сделката цена . Независимо от позоваването на чл.164 ал.1 т.6 ГПК, обаче, въззивният съд е коментирал и съобразил в допълнение и и показанията на св. М., които опровергават верността на собственото му изявление, удостоверено в нотариалния акт, че именно той е платил предварително и в брой , при това на пълномощника на продавача – ответника Г. , продажната цена , като му било известно предварителното й , спрямо момента на продажбата , разплащане. В евентуалност , ако не би се приело , че квитанцията отразява плащането на цената по конкретната сделка , въззивният съд е изложил и съображението , че предвид опроверганата вярност на изявлението на пълномощника на купувача , че е платил предварително , остава недоказан твърденият от ищеца факт, че плащане има , но не нему . Въззивният съд е счел, че в този случай доказателствената тежест за установяване на плащането носи ищеца, тъй като , съгласно чл.36 ал.2 ЗЗД , изявлението на пълномощника досежно плащането , при сключването на сделката в нотариална форма, не е лично обвързващо го , а обвързва упълномощителя , доколкото пълномощникът действа в съответствие с инструкциите на упълномощителя ,в рамките на представителната си власт . Недоказването на плащането изключва обогатяването на ответника и само на това основание, според въззивният съд , искът следва да се отхвърли .
В обосноваване основания за допускане на касационното обжалване, касаторът формулира следните въпроси , част от които конкретизирани от настоящия състав, в съответствие с правомощията му съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1/ Следва ли при връщането на делото за повторно въззивно разглеждане , съдът да се произнесе само по доказателствените искания на въззивника или следва да се произнесе и по искания на въззиваемия , който и предвид първоинстанционното решение не е имал правен интерес да обжалва ? Въпросът е зададен при формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . 2 / За тълкуването и произнасянето на съда по приложението на чл. 36 ал.2 ЗЗД – „ Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания „ ? . Въпросът е зададен също при формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . 3 / Следвало ли е съдът да прояви необходимата активност, в съответствие със задължението му по чл. 7 и чл.10 ГПК и да допусне исканите от касатора, в качеството му на въззиваем доказателства и представлява ли неизпълнението на това му задължение процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ? Въпросът е фактологично свързан с първи въпрос и касае доказателственото искане на [фирма] , за приобщаване към доказателствения материал по делото на приложените с отговора на въззивната жалба доказателства – жалба – сигнал на ищеца до Р. прокуратура Н. и уведомително писмо на ТД Бургас , досежно образувано изп. дело , за събиране дължими ДДС,вкл. ДДС за процесната сделка . По това искане , впрочем, има изрично произнасяне на съда в определение № 167 / 12.10.2010 год. по т.д.№ 197 / 2010 год . на Бургаски апелативен съд / първо въззивно производство /. Въпросът е зададен в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . 4/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на частен свидетелстващ документ , изходящ от оспорващата го страна, какъвто характер има нотариалният акт , с оглед ограничението на чл. 164 ал.1 т.6 ГПК ? Въпросът е зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на постановеното решение с решение от 23.09.2009 год. по гр.д. № 276 / 2009 год. на Видински окръжен съд . 5 / Следвало ли е въззивният съд да спре производството, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК при несъмнено разкрити престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изхода на гражданския спор ? Касае се за инициираното от ищеца досъдебно производство № 14 – 1948 / 2010 год. на Р. прокуратура – Н. / прекратено / , образувано по жалбата му с твърдения , че съставянето на процесната квитанция е резултат на престъпление по чл.315 и сл. НК / попълване на съдържанието й от друго лице , при вече поставен от ищеца подпис , като автор на удостовереното / . Въпросът е поставен при формално позоваване на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с определение № 589 / 28.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 504 / 2011 год. на ВКС ,постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК .
Настоящият състав намира, че поставените първи и трети въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – не са включени в предмета на спора и отговор на същите , по приложението на процесуалноправните норми на чл. 266 , чл. 7 и чл.10 от ГПК , въззивният съд не е дал с постановеното от него решение . Въпросите не са съобразени с факта, че произнасяне по доказателствените искания на касатора , макар от състава при първото разглеждане на делото във въззивна инстанция ,има , което е съществено с оглед релевантността им . Както се посочи по-горе, по исканите от касатора / с отговора на въззивната жалба на ответника /, писмени доказателства , въззивният съд се е произнесъл с определение, като е отказал приемането единствено на жалбата – сигнал, изходяща от самия ищец и неползваща се с материална доказателствена сила , а само с формална такава – че изявленията в същата изхождат от автора й . При повторното разглеждане на делото за въззивния съд не е съществувало задължение да се произнесе отново по доказателствените искания , освен ако по своя собствена преценка ревизира предходното определение, в случай ,че не го споделя . Правилността на преценката му за неотносимостта на доказателството / с оглед формалната му доказателствена сила споделяна от настоящия състав / е поначало въпрос относно наличието на основание по чл. 281 т.3 ГПК за неправилност на решението , но не и на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпрос относно дължимо повторно произнасяне от въззивния съд по доказателственото искане на страната, касаторът не е поставил, но дори да би се приел зададеният , с конкретизация в съответствие с преждеизложеното , касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – наличие на противоречива съдебна практика по тълкуването на чл. 7, чл.10 и чл.266 ГПК по така поставения въпрос , респ. на непротиворечива такава , но с изложение на обстоятелства , обосноваващи необходимостта от преодоляването или осъвременяването й , с оглед развитието на обществените отношения и / или изменения в законодателството , с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото .
По втория от поставените въпроси – за приложението на чл. 36 ал.2 ЗЗД – настоящият състав съобрази следното : Позовавайки се на разпоредбата , въззивният съд е приел , че не само в отношенията с противната по сделката страна – купувача Л. ищецът е обвързан от удостовереното в нотариалния акт , но и в отношенията между ищеца и пълномощника му – Г. , изявлението на последния , че е получил цената , е обвързващо за дружеството – продавач , което е представлявал .С оглед този си извод е разпределил доказателствената тежест в процеса, несъобразявайки , че ищецът предявява иска си за реализиране на отчетната сделка от пълномощника , именно основавайки се на изявлението му относно начина и времето на получаване на цената , посочени в нотариалния акт , т.е. доверявайки се на истинността на това изявление . Разпоредбата на чл. 36 ал.2 ЗЗД урежда правоотношението между представляваното лице и насрещната по сделката страна, договаряла с представляващия и е неприложима към уреждане вътрешните отношения представител – представляван , вкл. към отчетната сделка на пълномощника спрямо упълномощителя .В този смисъл разпоредбата е ясна и непротиворечива .Въззивният съд неуместно се е позовал на чл. 36 ал.2 ЗЗД , несъобразявайки страните по спора , различни от страните продавач – купувач по сделката . Въпросът, обаче, е неконкретизиран и абстрактно поставен – „ по приложението на чл. 36 ал.2 ЗЗД „ . Дори да би се счела допустима по смисъла на т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , конкретизацията му от настоящия състав , в съответствие с преждеизложеното от мотивите на въззивния съд – обвързват ли съгласно чл.36 ал.2 ЗЗД изявленията на пълномощника упълномощителя, при спор помежду им, за решението по който е от значение истинността на удостовереното от пълномощника при сключването на съответната сделка – въпросът не би покрил и общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като изложените от въззивния съд мотиви по приложението на чл.36 ал.2 ЗЗД са евентуални , доколкото не биха били споделени решаващите мотиви , че представената разписка от 08.05.2008 год. , в съвкупност със събраните свидетелски показания / св. М. / установяват предходно на сключването на сделката в нотариална форма разплащане на продажната цена . Дори да би бил покрит общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, то необоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като бланкетното позоваване на разпоредбата е напълно недостатъчно . Не е доказано наличието на противоречива практика по приложението на чл.36 ал.2 ЗЗД / при това в конкретния за спора аспект / ,нито непротиворечива , но неправилна и подлежаща на промяна и / или осъвременяване , с оглед промяна в законодателството и развитието на обществените отношения , съдебна практика .
Четвъртият правен въпрос – относно допустимостта ,предвид чл. 164 ал.1 т.6 ГПК , на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ / доколкото в тази му част – относно предварително разплащане на цената – нотариалният акт единствено възпроизвежда волеизявленията на страните по сделката и не се ползва с материална доказателствена сила на официален такъв / – тъй като решаващият извод на въззивният съд за доказано с разписката от 08.05.2008 год. плащане е обоснован и със събраните гласни доказателства , опровергаващи верността на изявлението на пълномощника на купувача относно начина и времето на плащането на цената , се явява релевантен за изхода на спора и покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Необоснован е отново допълнителния селективен критерий , сочен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Решение от 23.09.2009 год. по гр.д. № 276 / 2009 год. на Видински окръжен съд не е установено да е влязло в сила – условие за съобразяването му като противоречива казуална практика, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Липсва ,обаче, и обективен идентитет между настоящия и спора, разрешен в същото . Свидетелските показания в настоящия случай са в опровергаване истинността на изявлението на противната по сделката страна – пълномощника на купувача, която не е страна по спора , относно начина и момента на разплащане на цената, кумулативно с наличието на писмен документ / разписката /, в опровергаване удостовереното от пълномощника на продавача по сделката .
Петият от поставените въпроси / за наличието на основание по чл.229 ал.1 т.5 ГПК , за спиране на производството – предвид образуваното по жалба на ищеца досъдебно производство за престъпление по чл. 315 и сл. НК / е некоректно формулиран . Страната включва като изходни предпоставки действително установени престъпни обстоятелства и безспорност на значението на установимото престъпление за изхода на настоящия спор, каквито доказателства, респ. приета безспорност между страните , няма. Отделно от това , въпросът е ирелевантен – не е включен в правния спор и отговор на същия не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на предявения иск .
Поради недоказване на никоя от предложените хипотези на чл. 280 ал.1 ГПК , касационното обжалване не следва да се допусне, а липсата на висящо касационно производство лишава от предмет искането за спиране, направено с молба вх. № 3329 /01.04.2013 година.
С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 /23.11.2012 год. по гр.д.№ 208 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :