4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
С., 23,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №332/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. А.” АД – [населено място] против решение № 1541 от 19.07.2013 г. по т.д. № 3935/2012 г. на Софийски апелативен съд.
В срока по чл. 287,ал.2 ГПК, ответникът по касационната жалба – Б. К. Г. е подал насрещна касационна жалба Изразява и становище в отговора на подадената касационна жалба, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Основателно е оплакването на ответникът по касационната жалба- Б. Г. за недопустимост на последната, в частта, с която съдилищата са разгледали иск по чл.407,ал.1 ТЗ / отм./ – за обезщетение за имуществени вреди от ПТП, чийто размер е бил заявен за сумата 2589.10лв., като увеличение не е било допуснато в хода на производството. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, искове с цена под 5000лв., какъвто е случая не подлежат на касационен контрол. Или в тази част производството следва да бъде прекратено.
Касационната жалба в останалата й част, досежно претендираното обезшетение за неимуществени вреди е допустима, с оглед заявената цена на иска – 10200лв и следва да бъде разгледана
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e поставил въпроса : „Съществува ли валидно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „ гражданска отговорност „ на автомобилистите към дата на настъпване на процесното ПТП между собственика, водача, държателя на увреждащия л.а. „ Мазда”323 и първия ответник по делото [фирма] и може ли да се приеме за доказано съществуването на такова правоотношение на база събраните по делото доказателства и процесуалните правила на ГПК или е необходимо установяването да бъде доказано само с представянето на писмен документ – застрахователна полица…”. Страната лаконично е изложила разбирането си по така поставения въпрос. И също така лаконично е отбелязала, че този въпрос бил решен в противоречие с ППВС№7/77г. и изброени и приложени решения и определения на ВКС. Други доводи не са развити.
От поставения от касатора и цитиран по-горе въпрос, може да бъде изведен релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,но той установява единствено общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен идентитет на разглежданите, разрешени въпроси. В случая, с оглед изложеното, страната е сочила отклонение от приетото с т. 3, б”а” , раздел ІІ на ППВС №7/77г., с който се дават задължителни указания относно началния момент на съществуване на застрахователното правоотношение, формата на застрахователния договор, действието на застрахователния договор при неплащането на периодичните застрахователни вноски следващи първата. Доколкото, в тази тълкувателна практика не се съдържат указания, свързани с поставения от страната въпрос, а и възиввният съд не е приел нещо различно по дефинираните от ВС категории, то не е налице и соченото основание. Същото не се установява и с изброените от касатора актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, тъй като само те са от категорията актове, които могат да обосноват извод за допускане на касационно обжалване на това основание / арг. т.2 ТРОСГТК №1/09г./ Касаторът не е обосновавал конкретно противоречие при разрешаване на поставения от него въпрос, а приложените и общо изброени решения не съдържат разрешените от въззивния съд въпроси, нито дават отговор на поставения от страната въпрос – така например решение № 133/10г. на ВКС, І т.о., формира задължителна практика по въпроса – „ за неблагоприятните последици на чл.101 ГПК / отм./ за страната, която се позовава на писмен документ / застрахователна полица/ представен като кс. копие, но не представен оригинал по искане на другата страна. По такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял, поради което и соченото решение не обосновава извод за наличие на обсъжданото основание.Решение № 50/12г. на ВКС ІІт.о. разрешава въпроса относно формата на договора за застраховка „ гражданска отговорност”и последиците от неспазването й- като разглежда този въпрос в контекста на това дали формата е за съществуване или за доказване на договора. Този въпрос отново не е бил разглеждан от въззивният съд. Същият с решаващите си мотиви е извел наличие на валидно установено застрахователно правоотношение между ответника по спора и деликвента от събраните по делото доказателства/ тъй като въпреки указанието за представяне на застрахователната полица, застрахователят не я е представил/, а именно – данните от протокола за ПТП, в който е била точно индивидуализирана полицата по застраховката „ гражданска отговорност” между застрахователя и втория ответник, кореспонденцията по повод заведена щета от ПТП между застрахователя и ищеца, както и установеното в хода на производството обстоятелство, че всички хартиени носители, удостоверяващи сключените застрахователни договори за календарната 2002г. са били унищожени. Следователно, както фактически, така и правно разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове са ирелевантни за преценката за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до цитираните и приложени решения на ВКС , обективиращи казуална практика – решение №950/05г. на ВКС, ІІ т.а. и решение № 528/05г. на ВКС, ІІ т.о. тъй като между тях и въззивното решение липсва фактически идентитет, който единствено може да обоснове и наличие на такова твърдяно противоречие, а страната не е конкретизирала с оглед различните правни въпроси, които се разглеждат с тези актове, в какво именно, според нея, се изразява това противоречие. Двете определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не обективират практика – арг. т.2 ТРОСГТК №1 /09г.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в разглежданата част. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 886.02лв..
При този изход на спора насрещната касационна жалба съобразно чл.287,ал.4 ГПК не се разглежда.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на З. А.” АД – [населено място] против решение № 1541 от 19.07.2013 г. по т.д. № 3935/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 6052/29.08.2012г. по гр.д. 5266/09г. на Софийски градски съд, по същество е осъден [фирма] – [населено място] да заплати на Б. К. Г. на основание чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ обезщетение за имуществени вреди в размер на 2589.10лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1541 от 19.07.2013 г. по т.д. № 3935/2012 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. А.” АД – [населено място] да заплати на Б. К. Г. от [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 886.02лв.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която касационната жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 1541 от 19.07.2013 г. по т.д. № 3935/2012 г. на Софийски апелативен съд е била оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: