5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 10,01,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1197/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1436 от 03.08.2011 г. по т.д. №1178/2011г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – К. К. К. – Т., Я., чрез пълномощника си – адв.М. Т. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е поставил въпросите –1/ „ Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл.15,ал.1от ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл.73, ал.1 във вр. чл.13,ал.2, т.3 от ЗМГО?” ; 2/ „ Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл.73,ал.1 във вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО?” и 3/” Транзитното преминаване на оригинални стоки през територията на Р България съставлява ли „ внос” на въпросните стоки на територията на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство по смисъла на ЗМГО?”. Страната е поддържала, че по въпроси № 1 и 2 отговори са дадени с ТРОСТК №1 /2008г., като по първият въпрос противоречието било с част от мотивите на цитираното тълкувателно решение, а по втория въпрос налице било противоречие с неговия диспозитив. Така касаторът е обосновал наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Развил е и доводи за недопустимост на решението, с оглед мотивирания от него, в съответствие с ТРОСТК №1/08г., различен ред на защита- чрез договорна, респ. извъндоговорна отговорност. В тази връзка подробно са интерпретирани мотивите на въззивния съд, в контекста на изложеното разбиране за това, че притежателите на марки не могат да черпят права директно от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21.декември 1998г., а транспонираните норми в националното ни законодателство следва да обективират регламент на права, в обема очертан от директивата. Направен е извод, че след като българския законодател не е включил случаите на нарушение по чл.15,ал.1 ЗМГО в състава на чл.73, ал.1 ЗМГО, то и притежателят на марка следва да осъществява правата си по общия исков ред. От тук страната е извела и липсата на противоречие между ТРОСТК №1/08г. и определението на Съда на ЕС, като е мотивирала и това, че въззивния съд следвало да приложи и тълкувателното решение. По отношение на първият формулиран въпрос, касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с разбирането, че отговора на този въпрос бил от „съществено значение за прилагането на целия ЗМГО, защото имал основополагащо практическо значение”.По формулираният като №3 въпрос, страната е сочила наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с подробно развитото й становище за противоречие на дадената с пар.1, т.12 ДР ЗМГО дефиниция на понятието „ внос” и съдържанието, според касатора на същото понятие изведено от него от чл.5,пар.3, б. „б” Първа директива 89/104/ЕИО. Направен е извод, че САС „ неправилно” е приложил легалната дефиниция на понятието „ внос”, в „ разрез с практиката на съда на ЕС и дадените указания в т.18 от определението на Съда на ЕС. Страната общо е сочила, че по отношение на този въпрос били налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК като това по т.2 е обосновано с противоречието с решение на ЕС.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел, че е установено в производството, изключителното право на ищеца върху търговските марки за произвежданите от него стоки в това число и процесните. Решаващият състав е обосновал,с оглед разпоредбата на пар.1, т.12 ДР ЗМГО, че в случая се касае до внос на тези оригинални стоки, като е направен и извод, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. В тази връзка, подробно е разгледано оплакването на въззиваемия за противоречие с Регламент №2913/92 на Съвета от 12.10.1992г., като е мотивирана неоснователността му. Въззивният съд е разгледал и изричните указания дадени с определението за преюдициално запитване, като е счел за фактически недоказано поддържаното за транзитно преминаване на стоките през територията на Р България, поради което е прието, че тези стоки са предназначени за реализация в ЕИП. Поради това, съдът е приел, че следва да приложи постановеното от съда на ЕС определение по преюдициално запитване във връзка с указаното в него, че притежателят на марка може да се противопостави на първото пускане на пазара в ЕИП, без негово съгласие и на оригинални стоки, носещи регистрираната от него марка, като е мотивирал, че ТРОСТК №1/08г. противоречи на това определение, но с оглед чл.15 ЗНА следва да бъде съобразено именно то, а не задължителното тълкуване на ВКС, направено след като вече е било отправено преюдициалното запитване.
Поставените от касатора въпроси-1/ „ Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл.15,ал.1от ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл.73, ал.1 във вр. чл.13,ал.2, т.3 от ЗМГО?” ; 2/ „ Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл.73,ал.1 във вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО?”са релевантни за спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обосновали решаващият извод на съда за основателност на предявените искове. Освен това, тези въпроси са решени от състава на апелативения съд и в противоречие с приетото с ТРОСТК №1/08г. и с ТРОСТК №1/12г. разясняващо и изрично разглеждащо липсата на противоречие между перюдициалното запитване по делото и приетото тълкуване на закона с първото посочено тълкувателно решение. С оглед изложеното, налице са основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и следователно решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Относно допустимостта на съдебния акт- въпрос, изрично разгледан от касатора, с оглед заявеното от него, че съдът не е съобразил цитираното тълкувателно решение указващо различен ред за защита, следва да се приеме, че е налице и валидно направен довод за евентуалната недопустимост на акта.
По отношение на третия поставен въпрос, страната е сочила наличие на предпоставките по чл.280, а.1, т.3 ГПК.За да е налице това основание, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая, касаторът е обосновал наличието на разглежданото основание с противоречие между съдържащата се в пар. 1, т.12 ДР ЗМГО легална дефиниция на понятието „ внос” с регламентите на Първа директива 89/104/ ЕИО и с решение на Съда на ЕС. С оглед разгледаната, произтичаща от задължително тълкуване на основанието негова дефинитивност, страната не обосновава наличието му. Този извод произтича от това, че касаторът мотивира необходимост от тълкуване на тълкувателна норма, ясна по своето съдържание, като обосновава тази нужда с противоречие с европейски регламенти по същата правна материя. Макар и правно ирелевантно за лимитивно определените основания по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отбележи, че такова противоречие с регламентите на Първа директива 89/104/ ЕИО и цитираните решения на СЕС, не е налице, тъй като нито в цитираната Директива, нито в съдебните актове се съдържа дефиниция на това понятие, за да бъде сравнена с приетата по тълкуването му норма от българския законодател, а и в случая по този въпрос и съда на ЕС, във връзка с преюдициалното запитване по конкретния казус, е дал разяснения. Извън това, решаващият извод на съда / обусловил постановения резултат/ е мотивиран с недоказаност на поддържаното от касатора- ответник в производството за това, че стоките са предназначени за продажба извън ЕИП. В тази насока, решаващият състав е разгледал представените доказателства и е приел, че ответникът по спора, чиято е доказателствената тежест във връзка с оспорването на твърдяните от ищеца факти и заявените защитни възражения, не е ангажирал доказателства, от които може да бъде направен извод, че не са налице обстоятелствата посочени в абз. 20 от определението на Съда на ЕС, а от данните по делото се установява тъкмо обратното – това, че процесните стоки са предназначени за реализация в ЕИП. Т.е.въззивният съд е обосновал основателност на исковете по мотиви, различни като решаващ негов извод от поддържаното от касатора във връзка с разясняване на понятието „ внос”, а и след като същото е коментирано и поради оплакването му, то той е могъл да постави въпрос, с оглед тези мотиви, доколкото същите са обусловили постановеното решение, а не да го поддържа отново като довод за допускане на касационно обжалване, тъй като в този случай, то съставлява довод за необоснованост на изводите на състава, което е основание по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. В настоящето производство не се обсъжда правилността на решението,поради което твърденията и доводите за необоснованост и неправилност на решението, както и обсъждане законосъобразността на изводите на въззивния съд са ирелевантни. Т.е. дори и неправилно изведена фактическа обстановка и съответно незаконосъобразните в тази връзка правни изводи не могат самостоятелно да обосноват довод по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Тъй като по разглеждания въпрос не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване, то и искането на страната по същия въпрос да бъде допуснато и отправено преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 150 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1436 от 03.08.2011 г. по т.д. №1178/2011г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 150 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.628 ГПК на [фирма] – [населено място].
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: