О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
[населено място], 16.10.2014
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и трети септември , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 639/ 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Г. против решение № 525 / 11.11.2013 год. по гр.д.№ 688 / 2013 год. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 616 / 02.07.2013 год. по гр.д.№ 4471 / 2013 год. на Врачански районен съд . С последното е уважен предявеният по реда на чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК против касаторката иск на Медицински център [фирма] за установяване вземане на ищеца към същата в размер на 15 000 лева, на основание договор за заем от 27.12.2010 год..Касаторката оспорва правилността на въззивното решение , като го счита постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 176 ал.3 вр. с чл.161 ГПК, както и в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, тъй като при произнасянето си въззивният съд не е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, респ. е обосновал извод за наличие на вземане при липса на главно и пълно доказване от страна на ищеца . Касационни доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост не са наведени.
Ответната страна – Медицински център [фирма] – оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Процесният заем,в качеството му на реален договор,ищецът доказва с разходен касов ордер за сумата от 15 000 лева, съставен на 27.12.2010 год., по отношение авторството на който – за броил сумата – е установен подпис на счетоводител на ищцовото дружество, а оспорването на автентичността на подписа на ответницата ,като получила сумата , е останало недоказано. Същата е основавала защитната си теза на факта, че в РКО не фигурира като платец името на ищцовото дружество,макар съдебно-счетоводна експертиза по делото да установява, че в счетоводните книги на ищеца е заведено вземане към ответницата,на основание договор за заем, в посочения в РКО размер от 15 000 лева.По искане на ищеца ответницата е задължена да се яви и отговори на въпроси, целящи да установят , че същата не е в облигационно правоотношение с трето за спора лице за същата сума, нито в друго – паралелно – облигационно отношение с ищеца за такава сума, фигурираща с правното си основание „ заем „ в РКО. Ответницата не се е явила да отговори на поставените въпроси, поради което първоинстанционният съд приложил правните последици на чл. 161 ГПК,приемайки че същата не е доказала получаване на сумата от лицето Н. З., но като действаща от името и за сметка на различно от ищеца лице .
Въззивният съд е потвърдил решението,като е препратил, на основание чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение, според което събраните по делото доказателства в съвкупност , а не единствено правните последици на чл.161 ГПК , установяват вземането на ищеца .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, единствено преповтаряйки доводите си за недоказаност на иска , въз основа на събраните доказателства.Неформулирането на правен въпрос по приложението на конкретна правна норма , отговор на който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Излишно, а и невъзможно в такава хипотеза, е коментирането на допълнителния селективен критерий, в случая единствено формално посочен като чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без в съответствие с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС да е посочена противоречива съдебна практика по приложението на непълна ,неясна или противоречива правна норма или непротиворечива съдебна практика по приложението на такава норма,с обосноваване нуждата от нейното преодоляване като неправилна, с оглед промяна на законодателството или развитие на обществените отношения,с цел точното прилагане на закона или за развитието на правото .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 / 11.11.2013 год. по гр.д.№ 688 / 2013 год. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :