7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
[населено място], 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и трети септември , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 518 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2009 / 04.11.2013 год., постановено по т.д.№ 2494 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, І състав , с което е потвърдено решение № 48 / 07.01.2013 год. по гр.д.№ 2045 / 2011 год. на СГС, ГО, І отд. – 7 състав . С първоинстанционното решение са уважени предявените активно субективно съединени искове на физически лица – граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И. – К. Х. , Р. Слоуън , Р. Слоулън , Р. Слоулън и Е. Зидзиеновски против касатора, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД и чл.86 ЗЗД , като [фирма] е осъдено да върне получените от всеки от ищците,авансово – в качеството на продажна цена на подлежащи на застрояване недвижими имоти / апартаменти /,предмет на договори за изработка инкорпорирани в предварителни договори за покупко-продажба на същите апартаменти – суми,в общ размер от 432 486 евро,ведно със законната лихва от предявяването на исковете до изплащането й, както и е осъден да им заплати , на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД лихва за забава върху така дължимата главница, за периода от развалянето на договорите до предявяване на исковата молба / 19.11.2010 год. – 17.02.2011 год./. В частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 7 т.3 от сключените предварителни договори , първоинстанционното решение – като необжалвано – е влязло в сила . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.87 ал.1 вр. с чл.81 ЗЗД,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Счита че неправилно,с оглед събраните доказателства и по същество възприемайки ги превратно,съдът не е отчел наличието на обективна причина за забавата на [фирма] да завърши строежа , изключваща отговорността му , като основание за разваляне на договора от страна на ищците.Касаторът счита, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 87 ал.4 ЗЗД,съобразявайки степента на завършеност на възложените за застрояване обекти.Позовава се на неоснователно недопуснати още от първоинстанционния съд писмени доказателства и недопусната съдебно-техническа експертиза,в установяване на обстоятелствата,съставляващи обективна причина за забавяне на строителството,за наличието на която ответникът не отговаря . Позовава се на недопускането на експертизата и от въззивния съд, както и на недопускане от същия специализирана съдебно-техническа експертиза за установяване обема на завършеното спрямо незавършеното строителство, с оглед прилагането на чл.87 ал.4 ЗЗД. Неправилен касаторът счита и извода за изправност на самите ищци, с оглед незаплатени и до момента на предявеното разваляне 10 % от дължимата от същите продажна цена .
Ответните страни,чрез общия си процесуален представител адв. Л. А.,оспорват касационната жалба,като намират,че не са обосновани основания за допускане на касационното обжалване в никоя от сочените хипотези.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците, позовавайки се на значителна забава в изпълнението на ответното дружество, вкл. и към момента на предявяване на исковата молба, при срок за изпълнение на възложеното строителство – до 28.02.2007 год. , са заявили , че с нотариална покана и след предоставяне срок за изпълнение , в рамките на който ответникът не е престирал дължимия резултат , са развалили сключените със същия предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти / апартаменти / , като претендират връщане на заплатената авансово продажна цена , ведно с обезщетение за забава в издължаването й, считано от развалянето на договорите.В евентуалност твърдят разваляне на договорите с исковата молба . Ответникът е оспорвал наличието на предпоставки за разваляне на договорите,в това число твърдейки неизправност на ищците в изплащане на пълната продажна цена , ненадлежно връчена нотариална покана за развалянето и наличието на обективна причина за забавата, която не може да му се вмени във вина / чл.81 ЗЗД /.За последното ответникът се позовава на издаден със забава акт обр.2 – за даване на строителна линия и ниво: при сключени на 08.11.2005 год. предварителни договори – едва на 17.04.2006 год. , на временни забрани за строителна дейност в района на Б., за което е представил заповеди за спиране на строителството , издадени от кмета на общината,както и на обстоятелството,че изградената и въведена в експлоатация общинска ВиК мрежа за имот пл.№ [ЕГН] м. „ Грамадето „ е факт последващ изтичане срока за изпълнение на договора / 28.02.2007 год./ , изградена е близо две години след същия , т.е. към 2009 год. .Следователно , самият касатор не спори , че същата е факт както към момента на предявяване на исковете / 17.02.2011 год. /, така и към датата на отправяне нотариалната покана за разваляне на договора / 15.10.2010 год. /.С отговора на исковата молба, въпреки позоваването на чл.81 ал.1 ЗЗД, ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на обективна причина за забавата. Такива е поискал да му бъдат допуснати в последното съдебно заседание, като с оглед настъпила процесуална преклузия искането му е оставено без уважение ,вкл. доказателствата са счетени за неотносими , с оглед предмета на защитата му,доколкото самата конкретизация на обстоятелствата,обуславящи обективна причина за забава,е направена след преклузивния за това срок.Приетата по делото техническа експертиза на вещо лице М. Б. установява завършването на обекта в груб строеж, без последваща издаването на акт бр.14 / 06.10.2006 год. промяна и понастоящем, вкл. без оформено околно пространство / вертикална планировка/,при неизпълнени външни връзки на инсталациите на обекта ,вътрешни инсталации на някои места, немонтирани умилавници, батерии, сифони, ел. ключове , частично недовършена фасада на сградата – липсващи елементи от балконски парапети и обшивки, с категоричния извод , че в това си състояние обектът не би могъл да се пусне в експлоатация.
С въззивната жалба е поискано приобщаването на писмени доказателства в установяване наличието на обективна причина за забавата на ответника , вкл. допускане на техническа експертиза относно обстоятелството към кой момент е била завършена и въведена в експлоатация общинската ВиК мрежа , позволяващо свързване на обекта към същата, както и техническа експертиза за установяване обема на незавършеното, спрямо завършеното застрояване . Съдът не е допуснал доказателствата,на основание липсата на предпоставки по чл.266 ГПК.Въззивният съд е потвърдил , вкл. препратил изрично на основание чл. 272 ГПК към мотивите му, първоинстанционното решение, приемайки че развалянето е настъпило с исковата молба, че ищците са изправна страна, издължавайки соченият от ответника остатък от продажната цена на трето лице, но в полза на ответното дружество, с оглед вътрешните взаимоотношения между същите,както и че не се установяват обективни причини за пълния срок на забавата на ответника , доколкото незавършването на обекта в уговорената между страните степен е факт и понастоящем , а съгласно чл. 7.5 от сключените договори 6 – месечната продължителност на забавата е достатъчно основание за разваляне на договорите / период, многократно изтекъл дори само от подаването на исковата молба /. По отношение временните забрани за строителство на кмета на [община], в рамките на активния туристически сезон за всяка година , съдът е счел , че съобразявайки периодите на тези забрани, не може да бъде обоснован извод за „ невъзможност за изпълнение „ на възложеното в остатъка от време. Възражението за незиградена своевременно общинска ВиК мрежа, като основание за прилагане на чл.81 ал.1 ЗЗД ,въззивният съд е счел невъведено в преклузивните срокове за това, но дори и разгледано по същество – неоснователно, доколкото ответникът не е представил доказателства,че от своя страна е осигурил всички изискуеми предпоставки за осъществяване на свързването. Още повече , че се касае само за един от установените аспекти на незавършеност на обекта. Като цяло се е позовал на задължение на ответника, в качеството на търговец, да предвиди всички обстоятелства,които биха се явили пречка за изпълнение на задълженията му.Въззивният съд е счел, че стойността на незавършеното строителство – 1 / 3 от дължимата по договорите цена – обуславя значителност на неизпълнението, изключваща приложението на чл.87 ал.4 ЗЗД . Фактическият му извод е в противоречие със заключението на вещото лице М.Б., че неизпълненото не надхвърля 1/3 от договорената цена / заключение от 18.11.2011 год. и разпит в с.з. от 29.11.2011 год./ .
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси , всички сочени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1/ Допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и недопуснати допустими и относими доказателства от съществено значение за изясняване предмета на спора , въпреки наличието на предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК ? Допустимо ли е безмотивно отхвърляне на доказателствено искане ,основано на чл. 266 ал.3 ГПК?; 2/Допустимо ли е даване ход на делото в първо съдебно заседание в случаите на чл.142 ал.2 ГПК ? ; 3 / Административни забрани за извършване на строителство и по-късното издаване на акт обр. 2 съставляват ли по естеството си основания за наличие на обективна причина за забава по смисъла на чл. 81 ал.1 ЗЗД ? ; 4 / Невъвеждането в експлоатация на общинската В и К мрежа съставлява ли препятствие за издаването на акт обр.16 и въвеждане на обекта в експлоатация ? ; 5/ Степента за завършеност на сградата , респ. размера на неизпълнението сочат ли в конкретния случай на основание за разваляне на договора, с оглед чл. 87 ал.4 ЗЗД ? ; 6 / Липсата на което и да е от изискванията на закона / чл. 87 ЗЗД / пречка ли е за развалянето на договора ?.
Първият и последният от поставените въпроси са относими към основания за преценка на неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при прилагане разпоредбата на чл.266 ГПК / първи въпрос / , респ. за правилното приложение на материалния закон – чл.87 ал.1 ЗЗД / шестия въпрос / . Основанията по чл. 281 т.3 ГПК са различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК . Процесуалноправният, респ. материалноправният въпрос предпоставят отговор по приложението на конкретна процесуална / материална норма, в която съдът е вложил смисъл , различен от вложения от законодателя,какъвто не е настоящия случай ,а с оглед сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК следва да се установи и наличието на противоречива съдебна практика по приложението им . Нормите на чл. 266 ал.3 ГПК , респ. на чл. 87 ал. 1ЗЗД не са сами по себе си неясни или противоречиви, а и в случая въззивният съд не е оставил немотивирано определението си за недопускане на сочените във въззивната жалба писмени доказателства, респ. недопуснал безмотивно исканите от страната технически експертизи , доколкото същите не са поискани с отговора на исковата молба,нито изискването им е било обосновано от обстоятелства наведени в допълтнителната искова молба.Самият процесуален въпрос съдържа невярна предпоставка – наличие на нарушение на чл.266 ал.3 ГПК, установяването на което е предмет на последващата фаза в производството – по проверка основателността на касационната жалба. Въззивният съд не се е произнесъл и противно на изискуемите от чл. 87 ал.1 ЗЗД предпоставки за разваляне на договора . Наличието на всяка от същите, въз основа на събраните доказателства, е предмет на конкретна преценка на правилността на решението .
Вторият от поставените въпроси е провокиран от даден ход на делото в първо съдебно заседание във въззивна инстанция ,при представен болничен лист за пълномощника на въззивника . Въззивният съд е счел,че не са налице предпоставките на чл.142 ал.2 ГПК , доколкото представляващият дружеството не се установява кумулативно възпрепятстван за явяване по делото, както и че болничният лист не удостоверява изрично невъзможност за явяване предсъд .Отново се касае до въпрос за преценка правилността на решението,на основание по чл. 281 т.3 ГПК.При това от значение би било само съществено нарушение на съдопроизводствените правила – което се е отразило на правилността на решението,каквото,с оглед извършените в съдебно заседание от 24.10.2013 год. процесуални действия, респ. предвид предходното произнасяне на въззивния съд по доказателствените искания на страните, не би могло да се приеме за допуснато,дори да биха били налице предпоставките по чл.142 ал. 2 ГПК.Не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : установяване наличието на противоречива практика по приложението на чл.142 ал.2 ГПК или на непротиворечива такава, но с обосноваване основание за преодоляването й като неправилна , поради изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Третият и четвъртият от поставените въпроси са ирелевантни – отговор на същите не е обосновал решаващите изводи на въззивния съд, доколкото и за наличието на обективна причина по чл. 81 ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел,че ответникът не е конкретизирал обстоятелствата в преклузивния за това срок .Така в отговора на исковата молба и в отговор на допълнителната молба на ищеца не е посочил като обективна причина забавата в издаването на акт обр.2 , нито забавата във въвеждането в експлоатация на общинската В и К мрежа.Само в евентуалност въззивният съд е изложил мотиви, че изводът му би бил идентичен и при надлежно въведени в процеса факти с посоченото съдържание, доколкото и в съвкупност същите не установяват по безспорен начин / очевидно отчитайки периода на забавата която предпоставят тези доказателства,спрямо общия период на забавата на ответника в завършването на обекта, продължаваща и понастоящем / „ невъзможност за изпълнение „ на ответното дружество . Дори да биха били релевантни , въпросите не са обосновани с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по аналогични на предходно изложените съображения.
Петият от поставените въпроси – налице ли е значителност на неизпълнението в конкретния случай , с оглед приложението на чл. 87 ал.4 ЗЗД – предпоставя фактологичен отговор съобразно доказателствата представени по делото, като не предоставя възможност за еднозначен и общоважим отговор на правен въпрос по приложението на чл.87 ал.4 ЗЗД, поради което и няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК. В случая въззивният съд е приложил като критерий за значителност съотношението между стойността на завършеното , спрямо стойността на незавършеното строителство.За приложимостта на критерии за определяне незначителност на изпълнението по смисъла на чл. 87 ал.4 ЗЗД касаторът не е формулирал правен въпрос, още по-малко обоснован в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.3 ГПК вр. с т.4 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.В. следва да се съобрази и обстоятелството,че събраните по инициатива на ответника доказателства по приложението на иначе императивната правна норма на чл.87 ал.4 ЗЗД,са допуснати от първоинстанционния съд в нарушение на правилата на процесуалната преклузия.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2009 / 04.11.2013 год., постановено по т.д.№ 2494 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, І състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: