4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 22,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 35/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на СНЦ Л. – „Б.” – [населено място] против решение №185 от 25.10.2012г. по гр.д.374/12г. на Ямболски окръжен съд.
Ответникът по касация- Териториално поделение „ Д. Е.” – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен, въпросът относно „наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен”. Страната е поддържала, че този въпрос е бил решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в подробно изброени решения и определения на същия съд, постановени по реда на чл.290 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК. В същият смисъл по аналогична фактическа обстановка, като противоречащо на разрешенията дадени от въззивният съд е посочено и определението на ВКС, ТК № 588 /28.06.2012г. по ч. т.д. №361/12, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.
За да мотивира, недопустимост на решението на първостепенния съд, въззивният съд е приел, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – първият – за установяване между страните, че сключеният от тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД на 17.08.2010г. и анекса към него от 28.10.2010г. действат в пълен обем, така както първоначално са били сключени и вторият – да бъде признато за установено, че ответникът не разполага с правото да прекрати този договор и анекса към него на основание чл.26 ЗЗД – поради частичната му нищожност, с оглед отпадане основанието за сключването му, както е посочено в предизвестието за прекратяване. Така предявените искове съдът е намерил за недопустими – първият, с оглед това, че ищецът разполага с осъдителен иск и няма правен интерес от установителен, мотивирано с правната възможност да се реализират права по чл.79, ал.1 ЗЗД, имплицитно съдържащ в себе си и изискване за установяване на наличие на облигационна връзка между страните и очертаване на обема на права и задължения, а по вторият иск е прието, че се иска установяване на факт с правно значение, който не е изрично предвиден в закона.
Касаторът е навел доводи по чл.280 ГПК само по отношение на първият иск –за признаване за установено между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД на 17.08.2010г. и анекса към него от 28.10.2010г. действат в пълен обем, така, както първоначално са сключени. По вторият иск страната не е поставила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК нито е обосновавала допълнителен критерий, поради което в тази част не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Посоченият правен въпрос относно „наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен” е разрешен от въззивния съд в противоречие с даденото му задължително, съобразно т.2 ТРОСГТК №2/10г. разрешение с определение постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. В сравняваните съдебни актове е разгледан именно правния въпрос третиращ допустимост на предявен установителен иск, в хипотеза на възникнало правоотношение по сключен договор за стопанисване и ползване на дивеча в обема, в който тези договори първоначално са сключени. С определението на ВКС №588 от 28.06.2012г. на ВКС, ІІ т.о. изрично е мотивирано наличие на правен интерес от установителен иск, въпреки възможност за предявяване на осъдителен, поради спецификата на договора- с оглед това, че насрешната престация по него се изразява в бездействие, осигуряващо възможност на ищеца да ползва ловния район в неговите граници – така като е било договорено първоначално, преди да настъпи спор, свързан с частичното му прекратяване чрез определяне на граници на ловностопанския район, различни от първоначално определените. ВКС е приел, че не може да бъде изключен правния интерес от установяване на законосъобразност на упражняване на правата на ищеца, в обема, в който те са били договорени.
Следователно, разгледаната задължителна практика, съдържа разрешение по поставения въпрос и след като въззивният съд се е отклонил от него са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по отношение на иска за признаване за установено между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД на 17.08.2010г. и анекса към него от 28.10.2010г. действат в пълен обем, така, както първоначално са сключени. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 80.00лв.
Останалите сочени от страната решения и определения, касаят искове за осъществяване на петиторна защита, какъвто в случая не е предявения иск, поради което са неотносими към установяване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не се обосновава извод за наличие предпоставки за спиране на производството във връзка с представеното от касатора разпореждане на председателя на ВКС за образуване на ТД №8/13г., тъй като с разпореждане от 07.02.2013г. той е изменил това свое разпореждане като е конкретизирал, че поставените въпроси са относими само към установителните искове за собственост и ограничени вещни права.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185 от 25.10.2012г. по гр.д.374/12г. на Ямболски окръжен съд, в частта с която е обезсилено решение №106/17.07.2012г. по гр.д. 804/11 на Елховски районен съд, в частта му по отношение на предявения от СНЦ” Л. – „ Б.” – [населено място] срещу Териториално поделение „ Д. – Е.”, за признаване за установено между страните, че сключения между тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД на 17.08.2010г. и анекса към него от 28.10.2010г. действат между страните в пълен обем така както първоначално са били сключени и по същество делото е прекратено в същата част.
УКАЗВА на касатора- СНЦ” Л. – „ Б.” – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 80лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185 от 25.10.2012г. по гр.д.374/12г. на Ямболски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: