4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
С., 18,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 24/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1220 от 21.08.2012г. по гр.д. 691/12г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е изброил общи въпроси като – „ Кога договорите са нищожни и кога недействителни , 2/ Допустимо ли е при грешна правна квалификация от страна на съда недействителен договор да бъде обявен за нищожен” и т.н. Тези въпроси, страната не е обвързала с изложението на конкретните основания по първите три пункта от изложението й, нито във връзка със сочените противоречия на обжалваното решение с практиката на ВКС ги е преформулирала и уточнила съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК.Освен това, те са поставени общо и хипотетично. Не обосновават приложно поле на касационно обжалване и подробно развитите оплаквания за неправилност на съдебния акт – така определени и от страната по първите три точки от изложението. В първата от тях, дори и да бъде изведена връзка с някои от общо поставените въпроси, не се обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като соченото решение на ВКС, постановено по чл.218а ГПК / отм./касае оттегляне на пълномощно, с което е овластено физическо лице за продажбата на недвижим имот, хипотеза фактически съвсем различна от разглеждания случай.
По точка втора от изложението, макар и възпроизведен въпроса по решение № 109/11г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращо задължителна практика по него, не се обосновава относимост към разглеждания случай, тъй като въззивният съд не е разрешавал този въпрос, а и фактически е било установено, че претендираната сума не е била осчетоводена от счетоводството на ответника т.е. между сравняваните съдебни актове не е налице фактически идентитет предполагащ еднакви правни изводи. Оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила / така определено и от страната/ също е ирелевантно към основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил и релевантен въпрос относно приложението на чл.301 ГПК, в хипотеза на осъществено представителство на акционерно дружество по сключване на договор, само от единия от двамата съвместно овластени да го представляват негови представители. Страната е поддържала, че този въпрос е бил решен в противоречие със задължителна практика на ВКС- решение №46 по т.д. 454/08г., решение №69/09г., решение № 202 по т.д. 87/11г., решение № 57 по т.д. 463/10г. всичките постановени от ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК, с които е било прието, че търговеца, който е въвел възражение за недействителност на договора, поради липса на представителна власт, следва да докаже , че се е противопоставил на сключването му съобразно чл.301 ГПК, веднага след узнаване за сделката.Следователно, така посочения от касатора материалноправен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.
За да мотивира неоснователност на предявения иск и да потвърди уважаването на насрещния, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за основателно възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса на съгласие. Този извод е обоснован с това, че процесния консултантски договор е сключен с подписа само на единия от овластените членове на управителния съвет на акционерното дружество при задължително съвместно представителство на двамата вписани членове на управителния съвет. Съдът е счел, че в случая договора сключен, при липса на пълна представителна власт на единия от овластените представители, обуславя извод за липса на съгласие на дружеството по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД и съответно сделката е нищожна. Този извод е предпоставил и направеното заключение, че след като договора е нищожен на това основание не следва да бъдат разглеждани фактите, относими към другите възражения за нищожност на договора/ които са заявени от ответника/, както и тези относими към предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД.
Посоченият от касатора правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разгледаните и приложени решения на ВКС, обективиращи задължителна практика по поставения въпрос. Този извод произтича от това, че съдът е приел като факт, обуславящ правните му изводи за нищожност на договора липсата на достатъчна представителна власт за сключването му / друг факт относим към твърдението на ответника по спора към липсата на съгласие на дружеството не е сочен/, без да обсъди, разграничи и изложи мотиви, свързани с правното определяне на поддържаните от страната факти обосноваващи твърдението й за нищожност на договора, а оттам да обоснове и вида на недействителност, като правна последица от осъществяване на тези факти. Следователно, решаващият извод за нищожност на договора на това основание е в противоречие с приетото, с цитираната от касатора задължителна практика, с която изрично е мотивирано, че при търговските сделки сключени при превишаване пределите на представителна власт или при недостатъчна представителна власт е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без представителна власт.
Следователно, сочената практика, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1044лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1220 от 21.08.2012г. по гр.д. 691/12г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1044лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: