О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 15,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Никола Хитров
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 477 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. Г. М. в качеството му на особен представител на Е. Д. С. срещу определението от 16.04.2010 год. по гр.д. № 73/2010 год. на П. окръжен съд. С това определение ПкОС е оставил без уважение молбата на адв. М за присъждане на допълнително възнаграждение в качеството и на особен представител.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Доводите на адв. М са свързани с размера на присъденото възнаграждение, което не съответства на предвиденото в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че присъденото и от районния съд възнаграждение от 70 лв. е занижено. Поради това счита, че ПкОС следва да и присъди 343.63 лв.
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
В производството по иск на „Т”ЕАД за сумата 3546.66 лв. срещу Е. С. , ответникът е бил представляван пред П. районен съд и П. окръжен съд от назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК вр.чл.25 ал.1 вр.чл.21 т.3 ЗПП особен представител – адв. М. П. назначаването и е определен размер на възнаграждението 70 лв., вносим от ищеца.
След приключване на съдебното производство и постановяване на решението на 23.03.2010 год., с депозирана на 25.03.2010 год. адв. М е поискала от П. окръжен съд да ми бъде присъдено допълнително възнаграждение.
С обжалваното определение, П. окръжен съд е отказал да стори това, позовавайки се на несвоевременността на искането.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Дали при назначаването на особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК на разноски на ищеца възнаграждението се определя в съответствие с Наредба № 1/2004 год. за адв.възнаграждения или съгласно чл.37 ал.1 ЗПП вр. Наредбата за заплащането на правната помощ в случая е без значение. Това е така, поради обстоятелството, че отказът на П. окръжен съд за присъждане на допълнително възнаграждение е обусловен не от преценката на размера, а от факта, че искането е направено не просто след приключване на съдебното дирене, а и след постановяването на решението. Липсва процесуална възможност за присъждане на възнаграждение, което не е било поискано своевременно, поради което определението на ПкОС ще следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.04.2010 год. по гр.д. № 73/2010 год. на П. окръжен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.