Р Е Ш Е Н И Е
№116
С о ф и я, 01 юни 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 м а й 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 243/2016 година.
С касационни жалби от подсъдимите О. Л. О., Ф. Р. Х. и Е. С. Х., тримата от Б., и от защитниците адв.М.Б. от АК-Благоевград на първия и от адв.В.Д. от АК-Благоевград на втората се обжалва нова въззивна осъдителна присъда № 4347 от 30.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 218/2015 г. от Благоевградския окръжен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяната й и оневиняването им по предявеното обвинение, за връщане на делото за новото му разглеждане „от първоинстанционния или второинстанционния съд” или за изменянето й с преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление (без да е уточнено какво точно) и намаляване на размера на наложеното им наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Подсъдимите О. и Х., редовно уведомени, не участват лично в производството по делото въпреки дадената им трикратна възможност, позовавайки се на „,уважителни причини” заради влошено здравословно състояние, като подс.Х. лично, тримата и чрез защитниците си молят за уважаване на жалбите им по наведените в тях доводи.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното :
С присъда от 06.03.2015 г. по НОХД № 1325/2012 г. на Районен съд-Петрич отговорността на подсъдимите Ф. Р. Х. и Е. С. Х., двамата от Б., е ангажирана за извършено от всеки от тях на 02.10.2012 г. на ГКПП-Кулата престъпление по чл.234, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК за първата и на чл.54 от НК за втория са били осъдени подс.Х. на 9 месеца лишаване от свобода, а подс.Х. на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, които на основание чл.66, ал.1 от НК са били отложени за изпълнение с изпитателен срок от по 3 години, както на глоба в полза на държавата в размер на 3 900 лева, наложена на подс.Х., като са били признати за невинни и оправдани по предявеното им по-тежко обвинение за престъпление по чл.234, ал.2, т.2, пр.2-ро вр.ал.1 от НК, по което обвинение третият подсъдим по делото О. Л. О., също от Б., е бил изцяло оправдан.
Първоинстанционната присъда е била протестирана от Районна прокуратура-Петрич в оправдателната й част – изцяло за подс.О. и за по-тежкото обвинение по чл.234, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК на подсъдимите Ф. и Е. Х. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и искане за отмяната й в протестираната част и постановяване на нова присъда от въззивната инстанция за осъждане и на тримата подсъдими по първоначално предявеното им обвинение.
Жалби са били подали и двамата осъдени от районния съд подсъдими Ф. и Е. Х., чрез техните защитници, с доводи за необоснованост на присъдата в осъдителната й част, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените им наказания с искане за отмяна в тази й част и постановяване на нова, изцяло оправдателна и за тях въззивна присъда, със съответните последици от това.
С нова присъда № 4347 от 30.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 218/2015 г. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда на Районен съд-Петрич и като е признал тримата подсъдими за виновни по първоначално предявеното им обвинение, на основание чл.234, ал.2, т.2 вр.ал.1, пр.2-ро от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за подс.О. и на чл.54 от НК за подсъдимите Ф. и Е. Х. им е наложил наказания лишаване от свобода в размер на 1 година на подс.О. и по 2 години на подсъдимите Ф. и Е. Х., чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от по 3 години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.234, ал.3 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на тютюневите изделия, предмет на престъплението.
В тежест на подсъдимите са възложени на всеки един от тях съответната част от направените по водене на делото разноски.
Против така постановената от окръжния съд нова присъда са подадени касационни жалби от тримата подсъдими и от защитниците им с доводи за „необоснованост на присъдата”, съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ, неправилно приложение на материалния закон поради несъставомерност на деянието и явна несправедливост на осъждането им, като се претендира оправдаването им от ВКС, алтернативно връщане на делото за новото му разглеждане от районния или окръжния съд.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, а разгледани по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Докато жалбите на подсъдимите съдържат лични нападки към митническите служители, разследващите органи и към въззивния съдебен състав, несъдържащи правно значими доводи, депозираните от техните защитници визират най-общи оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3, чл.303 и чл.304 от НПК, без необходимата конкретика относно изведените от инстанционните съдилища фактически обстоятелства, въз основа на които обаче се претендира за обективна и субективна несъставомерност на поведението им като престъпление по чл.234, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК с искане за оправдаването им от касационната инстанция, алтернативно за смекчаване на отговорността им поради „крайно несправедливата осъдителна присъда” в разрез с целите, преследвани от законодателя с разпоредбата на чл.36 от НК, считайки я и „необоснована”. И ако последното не е касационно основание, останалите оплаквания са били поставени на вниманието и на въззивния съд и са получили законосъобразен отговор.
Окръжният съд с основание не се е съгласил с част от възприетите от първостепенния съд факти, като е направил задълбочен всеобхватен анализ на доказателствените източници от началото на митническата проверка и поведението на всеки един от подсъдимите, изявленията им във връзка с откритите при първоначалната и последващата проверка на багажното отделение и във вътрешността на автобуса цигари без необходимия български бандерол, оформено със съответните АУМН, протоколи за доброволното им предаване, очертаващи ги като предмет на митническото нарушение, съответно на повдигнатото им обвинение за осъществено престъпление по чл.234, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК. При липсата на конкретни оплаквания в жалбите по законосъобразността на доказателствената дейност на съда, най-общо формулираното от защитниците възражение за непостигане на обективната истина по делото по несъмнен и категоричен начин не може да получи и съответния дължим се отговор при касационната проверка на обжалвания съдебен акт.
Настоящият касационен състав намира, че окръжният съд е спазил изискванията на чл.339, ал.1-3 вр.чл.305, ал.3 от НПК, като е обсъдил събраните доказателства и ползвани доказателствени способи според действителното им съдържание, няма превратно оценени или игнорирани и убедително е отхвърлил поддържаните от касаторите няколкократно променящи се техни тези, приемайки ги за защитни и в противоречие с еднопосочните други доказателствени източници. В тази връзка неоснователно се явява и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила заради участие на общ техен защитник на досъдебното производство, доколкото по фактите в първоначалните им обяснения те нямат различия, а последващото назначаване на служебни защитници на всеки един от тях се е наложило за гарантиране на правото им на защита (при променящите им се тези), включително и в касационното производство.
Абсолютно неоснователно е оплакването на защитника на подс.О. за допуснато от окръжния съд на съществено процесуално нарушение заради нарушение, според защитата, на правилото (но кое?) за самостоятелно произнасяне относно авторството и виновността му за извършеното деяние, което възражение не е съобразено с повдигнатото и на подс.О. обвинение за съучастието му като извършител с останалите двама подсъдими („от две и повече лица, сговорили се предварително”) и за което той е признат за виновен и осъден с обжалваната въззивна присъда.
Неоснователно е настояването на жалбоподателя О. за преразпит на св.К., чиито показания са съпоставени с тези на св.Щ., св.Т., св.С. и правилно са възприети като правдиви и непротиворечиви на останалите доказателства, включително и на кредитираните от съда обяснения на подсъдимите от досъдебното производство, като убедително са отхвърлени тези, дадени от тях в хода на съдебното следствие, в които подсъдимите О. и Х. в различни моменти от проточилото се съдебно производство са поемали или напълно оспорвали вината си за извършеното. По този начин съдът е изпълнил задължението си да открои съзряните противоречия между отделните доказателствени източници и да ги изясни, като е посочил кои от тях са мотивирали фактическите му изводи, в съответствие с процесуалните правила и житейската логика. Поради това ВКС счита, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в доказателствената си дейност и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Неоснователно защитниците навеждат доводи за обективна и субективна несъставомерност на поведението на подсъдимите с оглед предявеното им обвинение за осъществено от тях престъпление по чл.234, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК.
Повдигането на това обвинение на тримата касатори е преди отстраняване на противоречивата съдебна практика с Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2015 г. по т.д.№ 1/2014 г. на ОСНК на ВКС, в т.1 от което е отречена идеалната съвкупност при пренасяне на акцизни стоки през границата на РБ, поради „поглъщане” на престъпното им „държане” по чл.234, ал.1 от НК от престъплението по чл.242, ал.1 от НК. Това обаче не прави несъставомерно противоправното държане на акцизни стоки на територията на страната без изискуемия се по ЗАДС и по ЗТТИ български бандерол извън позволените за внос за лично потребление количества, съобразено с европейското първично законодателство, инкорпорирано в националните ни закони. От друга страна, още с т.1 и 4 от Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. по т.д.№ 2/2013 г. ОСНК на ВКС е разяснил същността на изпълнителното деяние „държи” на престъплението по чл.234, ал.1 от НК (което не е спорно и в правната наука), както и как се формира цената на предмета на това престъпление – акцизни стоки.
Или, при правилно установените факти, при липсата на инициатива от страна на прокурора да коригира обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК пред районния съд като по-тежко наказуемо престъпление по чл.242, ал.1, б.”е” от НК (квалифицирана контрабанда), въззивният съд не е имал процесуална възможност да приложи правилно материалния закон, постановявайки осъждане на подсъдимите в рамките на предявеното им обвинение за по-леко наказуемо престъпление по чл.234, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК. Правилно съдът е обсъдил и отхвърлил възраженията на защитниците срещу предварителното сговаряне на тримата подсъдими да държат и внесат в България закупените в Гърция 171 стека цигари от посочените видове, без да ги обявят пред митническите органи на страната ни и без да изпълнят задължението си да ги снабдят със съответния бандерол по правилата на ЗАДС, в немаловажен случай с оглед общия за тримата предмет на деянието им. Незаконосъобразно защитникът на подс.О. тълкува изискванията на ЗАДС (чл.64, ал.2) за снабдяване на акцизните тютюневи изделия със съответен бандерол на МФ на РБ, но от вносителя им, упреквайки митническите органи в неизпълнение на задължения, каквито те нямат, още повече на ГКПП, където между страните-членки на ЕС не се осъществява поначало митнически надзор. И накрая, подсъдимите не могат да бъдат оправдани, след като поведението им е противоправно, виновно и осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл.234, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК и не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за намеса на настоящата инстанция, още по-малко при инициираната касационна проверка от страна на подсъдимите и защитниците им.
Не е налице и явна несправедливост на наложените на тримата подсъдими наказания. Въззивният съд е съобразил всички налични обстоятелства, имащи отношение към тежестта на дължимите им се санкции, като правилно е възприел тежкото здравословно състояние на подс.О. като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, дало основание да се определи наказанието му под законовия минимум на лишаването от свобода по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. По отношение на останалите двама подсъдими Х. и Х. правилно наказанията им са индивидуализирани на законовия минимум, както и е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с отлагане изпълнението на наказанията и на тримата жалбоподатели с изпитателен срок от 3 години. Пред настоящата инстанция не са наведени в тази насока каквито и да е други обстоятелства, които да са били подценени или несъобразени от окръжния съд и които да дават основание за по-голямо смекчаване на наказанията им, поради което не е налице и касираното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК.
Жалбите както на тримата подсъдими, така и на двамата защитници са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4347 от 30.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 218/2015 г. от Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :