Р Е Ш Е Н И Е
№ 612
гр. София, 11 март 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря…………Даниела Околийска…………….и с участието на прокурора………………….Красимира КОЛОВА……………..изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1875 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на адв. П. Н. – защитник на осъдения Т. Й. К. за възобновяване на нохд № 411/11г. на Районен съд Сливен. В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като основно се акцентира върху нарушението на закона. Настоява се алтернативно за отмяна на постановените съдебни актове по нохд № 411/11г. на Районен съд Сливен и по внохд № 47/12г. на Окръжен съд Сливен и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на осъдения К..
В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от адв. Н. със същите доводи и искане.
Гражданският ищец [фирма] [населено място], редовно призован чрез представляващия А. В., не изпраща представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че при оценката на доказателствата не се извършени процесуални нарушения, а в рамките на приетата фактическа обстановка законът е приложен правилно.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 1134 от 21.12.2011г., постановена по нохд № 411/11г. на районен съд [населено място], Т. Й. К. бил признат за виновен в това, че за времето от м. ноември 2005г. до м.юли 2006г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага – пари, възбудил и поддържал заблуждение у А. И. В. – изпълнителен директор на [фирма] – Сливен, че ще му прехвърли собствеността върху собствен козлови кран 32/8 тона, с което причинил на дружеството имотна вреда в големи размери – 36 000 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от две години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда К. бил осъден да заплати в полза на „Д.” – АД Сливен сумата от 36000 лв. за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва и ДТ върху уважения граждански иск .
По жалба на защитника било образувано внохд № 47/12 г. на Окръжен съд [населено място]. С решение на въззивния съд № 56 от 17.05.2012г. по същото дело, присъдата била потвърдена.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Изложените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани със събирането и оценката на доказателствения материал, касационният съд намира за неоснователни. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са установили противоречие в гласните доказателствени средства – между обясненията на осъдения и кореспондиращите им показания на св. Е. – съуправител във фирмата на К. от една страна, и показанията на свидетелите В., К., Р. и А. – от друга. За да кредитират показанията на втората група свидетели съдилищата са преценили, че тези гласни доказателствени средства кореспондират с останалия доказателствен материал. Не отговаря на действителното положение, че са били игнорирани писмените доказателства по делото – фактури, ведомости и дневник за продажби. Такива възражения са били направени във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор в мотивите на въззивното решение (л.43 от съд. дело), които изводи се споделят от касационния съд.
В рамките на приетите за установени фактически положения законът е бил приложен правилно. По делото не е спорно обстоятелството, че осъденият е въвел в заблуждение св. В., че притежава козлови кран 32/8 т., намиращ се в [населено място], който представил като свой. Под предлог, че св. В. не е издължил цялата договорена сума за покупка на крана и че направил разходи по осъществяването на сделката, отказал да върне преведената му парична сума от 36 000 лв. от [фирма] – Сливен.
Не могат да бъдат възприети доводите в искането, че осъденият станал собственик на крана след уговорката със св. В.. Както се установява от показанията на свидетелите Р. и А., под предлог, че ще закупи крана, осъденият поискал издаването на фактура от действителния собственик „Ремонт инженеринг 2000”, която била анулирана осемнадесет дни след издаването й, тъй като К. не заплатил цената. Тези действия на осъдения сочат на намерение да се снабди с документ, който да го легитимира като собственик, а не на действителна воля да купи крана, който впоследствие да продаде на фирмата на св. В.. В този смисъл изводът, направен от инстанционните съдилища, че осъденият не е имал намерение и възможност да изпълни договорката със св. В., въвел го е в заблуждение, че е собственик на крана и в крайна сметка е причинил имотна вреда в размер на 36 000 лв. на представляваното от св. В. дружество [фирма] – Сливен, е в съответствие с приетата правна квалификация по чл.210, ал.1 т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
В този смисъл липсват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на влезлите в сила съдебни актове.
Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Й. К. за възобновяване на нохд № 411/11г. на районен съд гр. Сливен и внохд № 47/12г. на окръжен съд гр. Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.