Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
София, 04 декември 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Пламен Петков
наказателно дело № 1795 / 2012 год.
На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият В. М. В., депозирано чрез неговия защитник, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение от 12. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 29 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, с което е била потвърдена присъда от 17. 01. 2012 год. постановена по НОХД № 559 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Берковица.
В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2-ра от НПК, поради което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд.
Осъденият В. М. В. не се явява в съдебно заседание, като защитата му пледира за уважаване на искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е и основателно.
Това е така поради следните съображения:
С присъда от 17. 01. 2012 год. постановена по НОХД № 559 / 2012 год., състав на Районен съд – гр. Берковица, е признал осъденият В. М. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание – „лишаване от свобода” за срок от три месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК било постановено, осъденият да изтърпи и наложено му с присъда по НОХД № 3641 / 2007 год. по описа на СГС, наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и десет месеца. По реда на чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, било сторено и групиране на предходни наложени на В., различни по размер наказания „лишаване от свобода” и „пробация”.
С атакуваното по реда на възобнояването въззивно решение от 12. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 29 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, първоинстанционната присъда била потвърдена.
Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. Доводите, подкрепящи заявеното наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се свързват с нарушено право на защита – въпреки изявлението направено от осъдения В. пред въззивната инстанция, че желае делото да бъде разгледано при участието на защитник, съдът не е уважил това негово искане.
От данните по делото се установява, че в съдебното заседание на 12. 03. 2012 год., проведено от Окръжен съд – гр. Монтана, осъденият В. изрично е заявил, че моли да не бъде даван ход на делото, мотивирайки се с ангажираност на защитника си – адв. М. С. от ВАК. Окръжният съд е отхвърлил това искане, при съображения, че пред първоинстанционния съд осъдения се е защитавал сам, а и не представя доказателства както за факта на твърдяното упълномощаване, така и за ангажираността на посочения от него защитник, поради и което е бил даден ход на делото и впоследствие постановено, атакуваното решение. В хода на производството обаче, осъденият е уведомил съдебния състав на въззивния съд, за наличие на писмени доказателства намиращи се в защитника му, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК.
Настоящият касационен състав счита, че при разглеждане на делото, респективно при постановяване на атакуваното решение, е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Същото се изразява в ограничаването на процесуалните права на осъдения В., в частност, правото му на адвокатска защита. Правото на адвокатска защита е едно от конституционно установените права и е регламентирано като основен принцип в разпоредбата на чл. 15 от НПК. Правото на обвиненото лице да се защитава лично и чрез избран от него защитник, респективно такъв по назначение, е един от елементите, съставляващи понятието „справедлив съдебен процес“ (виж чл. 6, т. 1 във вр. с т. 3, б. „с“ от ЕКПЧ). Това право също така, може да бъде реализирано във всеки един стадий на наказателното производство, като в конкретния случай, въззивният съд е следвало да изпълни задължението си по чл. 15, ал. 3 от НПК за да осигури реална възможност за упражняване процесуалните права на осъдения, необходими за осъществяване правото му на защита в пълен обем, което не е било сторено. Няма спор, че недобросъвестно процесуално поведение изразяващо се в безуважително отсъствие или други действия на неоправдано процесуално бездействие сочещи на шиканиране на процеса, не следва да бъдат толерирани. В конкретния случай обаче, категоричен извод в такава насока не може да бъде направен, тъй като това е било първото по делото съдебно заседание проведено пред въззивния съд.
Допуснатото процесуално нарушение изпълва съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НПК, поради и което, въззивното решение подлежи на отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Липсва необходимост от спиране изпълнението на първоинстанционната присъда, тъй като с настоящето решение се възстановява висящността на въззивното /а и на наказателното/ производство и по същество липсва влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение. Мярката за неотклонение взета по отношение на осъдения В. е била „подписка”, същата не е била променяна, поради което и задържането му на основание влязла в сила първоинстанционна присъда, е отпаднало.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение от 12. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 29 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Препис от решението незабавно да се изпрати на началника на Затвора – гр. Враца, както и на окръжният прокурор при Окръжна прокуратура –гр. Враца по местоизтърпяване на наказанието по присъдата постановена по НОХД № 559 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Берковица потвърдена с отмененото въззивно решение постановено по ВНОХД № 29 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.