Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
С о ф и я, 08 февруари 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 я н у а р и 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1164/2018 година.
С доводи за неправилно приложение на материалния закон от защитника на подсъдимата Д. К. К. от В. адв.Г.А. от АК-В. и наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се обжалва решение № 141 от 19.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 187/2018 г. от Варненския апелативен съд, като се претендира за неговата отмяна и оневиняването й по предявеното обвинение от касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Подсъдимата Д. К., лично и чрез защитника си адв.Г.Л. от САК поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в същата и в съдебните прения пред касационната инстанция съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 22 от 06.03.2018 г. по НОХД № 1598/2016 г. Варненският окръжен съд е ангажирал отговорността на подсъдимата Д. К. К. от В. за осъществено от нея на 26.11.2014 г. във В., в качеството й на длъжностно лице – управител на търговското дружество „Б.-Б.”-О.-В., като съзнателно сключила неизгодна сделка – покупко-продажба на два поземлени имота в местностите „А. Т.” и „У. мера” в землището на [населено място], област В. с купувач С. Я. И. за сумата от 23 500 лева при справедлива пазарна цена на същите имоти в размер на 166 923 лева причинила на търговското дружество вреда в размер на 143 423 лева – престъпление по чл.220, ал.1 от НК и при условията на чл54 от НК й е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като е призната за невинна и оправдана за разликата по обвинението от 143 423 лева до предявеното за 273 800 лева.
В тежест на подсъдимата са възложени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 682,97 лева.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.А. с оплакване за нейната незаконосъобразност и неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и искане за отмяната й и постановяване на нова въззивна оневиняваща я изцяло присъда, но с решението си Варненският апелативен съд я е потвърдил изцяло.
Касаторите в касационната жалба и в съдебните прения наново въвеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Неправилното приложение на материалния закон се извежда от липсата на вреда за търговското дружество като елемент от обективния състав на престъплението по чл.220, ал.1 от НК, оттам несъставомерност на поведението на подс.К. за продажбата на двата недвижими имота, върнати в активите му след успешно проведен исков процес. Оспорва се и размерът на възприетата от съда значителна имуществена вреда като разлика между продажната цена по сделката и определената в заключението на тройната СОЕ справедлива средна пазарна цена, позовавайки се на „норми на корпоративното право”, които били игнорирани от контролираните инстанции. Съобразяването им при създадената изключително тежка за подсъдимата като управител на О.-то ситуация я оневинявало за извършената продажба на посочената в нотариалния акт цена, чрез която се осигурявали необходимите средства за изплащане на дружествения дял на напусналия го съдружник.
Доводите на касатора са били поднесени и на двете инстанции по фактите, които не се оспорват и въз основа на които са получили стойностен и законосъобразен отговор, с който се съгласява и настоящата инстанция. Подновяването им с най-общо позоваване на норми на „корпоративното и търговското право”, които били игнорирани и от апелативния съд, не може да доведе до различни правни изводи, прецизно изведени още от окръжния съд и с които въззивният съд с основание се е съгласил с допълнението за характера на защитимите с нормата на чл.220, ал.1 от НК обществени отношения от недобросъвестни действия на субектите в областта на гражданския оборот и причинените с тях общественоопасни последици.
Безспорно е, че покупко-продажбата на недвижим имот е двустранна, възмездна, комутативна, формална сделка, при която законът не поставя изискване, извън постигнатото между страните съгласие, за предаване на вещта на купувача и предизвиква своя вещен ефект (прехвърлянето на правото на собственост върху имота) в момента на сключването на договора като негова пряка цел (чл.24, ал.1 от ЗЗД). Недобросъвестното поведение на някоя от страните по договора води до различни гражданскоправни и наказателноправни последици.
Константната практика по правоприлагане на чл.220 от НК е категорична, че предмет на обсъждане и преценка при обосноваване на престъпната съставомерност на инкриминираното деяние са фактите, сочещи на съществуващи реални представи в съзнанието на дееца за неизгодността на сделката към момента на нейното сключване, като оценъчната дейност следва да обхване не само характера и индивидуализиращите самата сделка параметри, но се вземат предвид всички условия, при които е обективирана волята на страните и постигнат консенсус между тях и предпоставящите сключването й обстоятелства. Задължително е и изследването на изискуемия се признак „значителна вреда“, включващ реално претърпените материални щети (намаляване на активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект) и причинени други загуби (платени неустойки, лихви и глоби), но не и пропуснатите ползи.
В случая съдилищата убедително са обосновали правните си изводи с оглед предявеното на подс.К. обвинение : че е била длъжностно лице като управител на търговското дружество „Б.-Б.”-О.-В.; разполагала е с представителна власт да сключи въпросната сделка; относно „необходимостта” от сключването й; информацията, с която е разполагала като управител на фирмата за стойността на апортираните в активите й недвижими имоти, записана в счетоводния й баланс; обстановката, при която е сключила сделката и договорената със св.С.И. очевидно неизгодна за дружеството цена от 23500 лева, която престация получила на четири вноски в периода 16.12.2014 г. до 21.01.2015 г. Въз основа на тези факти са изведени мотивите й да извърши продажбата и преследваната от нея цел, както и реално причинените значителни вреди за дружеството с изваждане на имотите от патримониума му срещу крайно ниската цена, повече от 30 пъти под справедливата им средна пазарна стойност, защитена от експертите от тройната СОЕ съобразно използваните от тях оценителски техники. Именно активността на бившия съдружник в О.-то св.А. и успешно проведения исков процес за прогласяване недействителността на сделката е довело до отпадане на правото на собственост върху имотите на св.И. и връщането им в активите на фирмата, без този гражданскоправен резултат да влияе върху изводите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подс.К. като престъпление по чл.220, ал.1 от НК. Това е така, защото като резултатно престъпление значителната вреда за ЮЛ е пряка последица от проявения вещно-правен ефект на сделката при крайно неизгодни условия, без подсъдимата да е била поставена в „крайно тежка ситуация”, т.е. не е имало „крайна нужда” за договаряне на продажбата „при явно неизгодни условия” (чл.33 от ЗЗД). Неудачна е съпоставката в личната защита на подсъдимата, че придобиването през 2004 г. на част от продадените имоти е станало на също такава крайно ниска цена, като се пропуска това да е станало на проведен от СИС при РС-Варна търг, но апортирани в дружеството на цена, с която и тя като негов съдружник се е съгласила и като управител е отразявала в баланса му. От друга страна, с връщане на имотите в дружеството тя като негов съдружник ще ги ползва за остойностяване на дружествения й дял и не може да се приеме за „ощетена”. Това е обосновало правният интерес на св.А. да иска от съда (а не ex lege) прогласяване на недействителността на сделката и постигнатият позитивен за ЮЛ резултат, за да не се стигне до последваща продажба. Това идва да подкрепи изводът на съдилищата за нейния пряк умисъл при сключване на неизгодния договор за продажба и за отхвърляне на възраженията й за липса на съзнание за общественоопасния характер на деянието й и относно причиняваните с него общественоопасни последици за представляваното от нея търговско дружество. Последните правилно са приети като разлика между справедливата средна пазарна цена на имотите в момента на сключване на договора за продажбата им при добросъвестно офериране и договаряне и постъпилата впоследствие в банковата му сметка сума от 23 500 лева в изпълнение на сключения от подсъдимата неизгоден договор.
ВКС в настоящия си състав намира, че няма неправилно приложение на закона, законосъобразно са изведени всички елементи на състава на престъплението по чл.220, ал.1 от НК и не е налице касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НПК за намеса и оневиняване на подсъдимата по предявеното й обвинение.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 19.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 187/2018 г. от Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :