6
Р Е Ш Е Н И Е
№.268
гр. София, 16 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети юни двехиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
със секретаря Марияна Петрова
при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 707 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.346 т.2 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия И. К. чрез защитника му адв.Х. Н. против въззивна присъда № 6/18.03.2015 г., постановена по ВНОХД № 70/2014 г. по описа на Окръжен съд – [населено място].
В жалбата са наведени доводи за наличието на всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Поддържа се, че съдебният акт, предмет на настоящата касационна проверка, е постановен при допуснати още на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъставянето на протокол за непроведеното предявяване на разследването, с което е нарушена разпоредбата на чл.227 от НПК. Според защитника неправилното приложение на материалния закон се изразява не само в отказа на въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, но и в липсата на субективна страна на престъплението, за което К. е признат за виновен, тъй като не бил налице пряк умисъл, а и липсвала специфичната цел на изнудването, която да мотивира пострадалия да вземе решение да предаде в залог собственото си яке. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда, като бъде оставена в сила първоинстанционната такава или алтернативно да бъде намалено наложеното наказание до минималния предвиден в закона размер, тъй като обществената опасност на деянието не била висока.
Подсъдимият И. К. К., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява в съдебно заседание. Не се явява и упълномощеният от него защитник адв. Н..
Представителят на В. счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда от 04.12.2014 г. по НОХД № 166/2014 г., Районен съд – Луковит е признал подсъдимия И. К. за невиновен на основание чл.9 ал.2 от НК, поради което и вр. чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение по чл.214 ал.1 от НК. По протест на прокурор от Районна прокуратура – Л. е образувано ВНОХД № 70/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. С присъда № 6/18.03.2015 г. по същото дело е отменена изцяло първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимият И. К. е признат за виновен в това, че на 13.12.2013 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, чрез сила е принудил И. С. да извърши нещо противно на волята му – да даде в залог на извършителя собственото си зимно яке „А.” и с това му е причинил имотна вреда в размер на 19 лв., поради което и на основание чл.214 ал.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лв. На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като е постановено тяхното връщане на пострадалия.
След дължимата проверка настоящият състав ВКС не констатира да са налице сочените в жалбата основания, попадащи в обсега на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. С постановеното по реда на чл.249 ал.3 вр. с чл.341 и сл. от НПК определение № 263/22.07.2014 г. по ВЧНД № 261/2014 г. окръжният съд законосъобразно е отменил разпореждането на съдията – докладчик за връщане на делото на прокурора поради допуснати процесуални нарушения. Несъставянето на протокол за непроведеното предявяване на разследването не представлява нарушение на процесуалните правила, а още по-малко такова от категорията на съществените. Съгласно разпоредбата на чл.128 от НПК за всяко действие по разследването и за всяко съдебно следствено действие се съставя протокол, който следва да отговаря на посочените в чл.129 и чл.130 от НПК изисквания за съдържание и форма. В случая не е извършено предявяване на разследването на обвиняемия, т.е. не е извършено каквото и да било действие, за което да е необходимо да се състави протокол. От друга страна, разследването не е предявено на обвиняемия, тъй като той, въпреки че е бил редовно призован, при това три дни преди определената дата, не се е явил, като не е посочил и причини за неявяването. В този смисъл не се констатира да е налице претендираното от защитата нарушение на разпоредбата на чл.227 ал.4 от НПК.
При проверката на въззивната присъда не се откриват нарушения и на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от окръжния съд правилно са подведени под нормата на чл.214 от НК. ВКС не намира да са налице основания, за да се приеме, че вмененото във вина на К. деяние не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. За да е осъществен състава на чл.214 ал.1 от НК, което е престъпление срещу собствеността, е необходимо принудата – упражнена в случая чрез сила, да е насочена към мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане – да предаде в залог собственото си зимно яке. Твърденията, съдържащи се в жалбата, с които защитникът се опитва да обори доказаността на субективната страна на деянието, са неоснователни. Конкретиката на обстоятелствата, при които е извършено деянието, насочва на пълното съзнаване, че подсъдимият е целял удовлетворяване на имуществената си претенция спрямо пострадалия не по правомерен начин, а чрез употреба на сила. К. е извършил вменените му действия, с които е упражнил физическо въздействие върху свидетеля С., като го е принудил да извърши нещо противно на волята му – да му предаде в залог якето, с което е бил облечен, т.е. налице са и субективните елементи от състава на това престъпление – пряк умисъл и користна цел.
Касационната инстанция не възприема и тезата на защитата, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, както е приел и първоинстанционния съд. Изложените в тази насока доводи от окръжния съд се споделят и от настоящия състав на ВКС. Конкретното инкриминирано деяние не може да бъде преценено като такова с отсъстваща обществена опасност или явно незначителна такава единствено с оглед ниската стойност на причинената имотна вреда от деветнадесет лева. В случая следва да се вземат предвид всички елементи от състава на престъплението, отнасящи се до начина на извършване на самото деяние, вредните последици, а и данните за личността на дееца, които имат значение за степента на обществена опасност на извършеното. В този смисъл установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца – наличните четири осъждания, три, от които преди извършване на настоящото деяние и едно след него, несъмнено влияят върху преценката за това, че случаят не показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
При правилно изяснените обстоятелства относно отговорността, които са взети предвид от въззивната инстанция, незаконосъобразно е преценено, че наложеното на К. наказание следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК, при това при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наложеното наказание – три години лишаване от свобода и глоба от 1 000 лв., очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, която е ниска. В случая окръжният съд не е извел изчерпателно всички смекчаващи вината обстоятелства, а и изведените такива не са отчетени в достатъчна степен. Не са отчетени условията, при които е осъществено деянието – близките приятелски отношения между подсъдимия и пострадалия, честите подобни спречквания по между им, тежкото семейно и материално положение на подсъдимия – дете на разведени родители, за което се е грижила единствено майка му, въпреки здравословните й проблеми, не без значение е и стартиралото упражняване на обществено полезен труд от самия подсъдим. В своята съвкупност визираните обстоятелства, а и ниската степен на обществена опасност на самото деяние, обосноват извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за така извършеното престъпление, т.е. налице са основанията за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК. Според настоящия състав за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК е достатъчно на К. да бъде наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, с неналагане на кумулативното наказание глоба. При така определеното наказание, предвид предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, са налице формални пречки за отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 ал.1 от НК. Така намаленият размер на наказанието лишаване от свобода не води до промяна на определения първоначален режим и типа на затворническото заведение за изтърпяването му.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.3 вр. с ал.2 т.1 от НПК следва да бъде изменена постановената въззивна присъда, поради което Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 6/18.03.2015 г. по ВНОХД № 70/2015, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. К. К. наказание на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОТМЕНЯ наложеното му наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: