Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. София, 09 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 165 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид:
Касационното производство по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия Д. К., чрез упълномощения му защитник адв. К. Е., против въззивно решение № 293/17.12.2018 г., постановено по внохд № 387/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според защитника въззивното решение и потвърдената с него присъда почиват на предположения, направени при наличието на „оговор”, относно авторството на подсъдимия при осъществяването на инкриминираното деяние. Твърди се, че апелативният съд недвусмислено е посочил, че съставът на окръжния съд е обосновал извода си относно ролята на К. като организатор на цялата престъпна схема чрез негодни доказателствени средства – проведената „беседа” в районното управление, показанията на свидетелите – полицейски служители, преразказващи за нея и колебливите и противоречиви самопризнания на другия подсъдим – Г.. На тази основа, вместо да счете, че е налице липса на мотиви и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивният състав се е ограничил само до констатирането на визираното нарушение, като е приел, че по този начин го е „санирал” и неправилно е потвърдил присъдата на окръжния съд. Отправена е претенция за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание подсъдимият Д. К. и защитникът адв. Е. поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 38/11.04.2018 г., постановена от Окръжен съд – Пловдив по нохд № 1439/2017 г. подсъдимите Д. Е. К. и Б. Г. Г. са признати за виновни в това, че на 20.12.2016 г. в [населено място], Пловдивска област, в съучастие по между си като съизвършители, без надлежно разрешително са държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери – 5,270 кг. марихуана със съдържание на активен компонент – 8,8 тегловни процента тетрахидроканабинол на стойност 31 620 лв. и 6,968 кг. марихуана със съдържание на активен компонент – 0,6 тегловни процента тетрахидроканабинол на стойност 41 790 лв. или всичко с общо нето тегло – 12,235 кг. на стойност 73 410 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.2 вр. с ал.1, предл.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК са осъдени на по 3 /три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на по 10 000 /десет хиляди/ лв.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наложеното на К. наказание от три години лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим, а на основание чл.66, ал.1 от НК наложеното на Г. наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимите от така наложеното им наказание лишаване от свобода, считано от 20.12.2016 г. до влизане на присъдата в сила за К. и 24 часовото задържане на 23.12.2016 г. за Г..
С присъдата съдът на основание чл.354а, ал.6 от НК е отнел в полза на държавата намереното и иззето наркотично вещество и е разпоредил наред с останалите веществени доказателства по делото унищожаването им. В тежест на двамата подсъдими по равно са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 255,66 лв.
По жалба на подсъдимия К. чрез защитника му е образувано внохд № 387/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
При извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт настоящият състав на ВКС не констатира наличието на наведените от защитата на подсъдимия съществени нарушения на процесуалните правила. Изложените в жалбата съображения, с които е оспорена дейността на въззивния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата, представляват по-скоро желан собствен прочит от страна на защитника, който обективно не съответства на извършения в решението задълбочен доказателствен анализ. Действително фактическите обстоятелства, които уличават подсъдимия К. в осъществяване на вмененото му във вина престъпление се съдържат в обясненията на другия подсъдим – Б. Г., но те нито са единствените доказателствени източници, от които се установява извършеното деяние и неговото авторство, нито може да се приеме, че те не са издържали дължимата проверка относно тяхната достоверност, за да бъдат преценени като „оговор”. С основание предходните инстанции са кредитирали вторите по ред обяснения на подсъдимия, които са в съответствие и с инкорпорираните по надлежния ред самопризнания на Г., депозирани на досъдебното производство. Същевременно, както правилно е отбелязал въззивният състав, Г. не прехвърля осъществяването на инкриминираното деяние единствено на К., а разяснява тяхната съвместна, задружна дейност, като обвинението против касатора е установено и доказано по категоричен начин дори и без самопризнанията на Г., чието значение като доказателствена стойност в касационната жалба е доста надценено. Заявеното от Г. относно активното участие и водещата роля на съучастника му в инкриминираната дейност намира опора в показанията на кръстника на бащата на Д. К. – св.Г. Г., наетите от него да почистят почвата св.Г. К. и св. М. И., и от изоралия двора на процесната къща в [населено място] – св.Д. З.. Тези действия, свързани с подготовката по засаждането на марихуаната, са осъществени във времето доста преди пристигането на Г. от Англия и няма как да са му станали известни. Верността на възпроизведените от Г. факти, относно пребиваването на К. в процесния недвижим имот се подкрепят, макар и косвено от показанията на св.Д. Г., която няколкократно е носила на двете момчета мляко и познава касатора с името „Н.”, както и от показанията на останалите свидетели, свързани с обстоятелствата по наемането на къщата и осъществените бегли запознанства с някои от постоянно живущите в селото. Не на последно място, обясненията на Г. са в съответствие и с показанията на четиримата полицейски служители, в кредитираната им от въззивния съд част – относно преките им и непосредствени възприятия за акцията, в която са участвали, във връзка с проведеното наблюдение на имота и намерените и иззети вещи при извършеното впоследствие претърсване, за което са съставени и приложени по делото съответните протоколи. Следва да се отбележи, че показанията на четиримата свидетели в частта им относно проведената „оперативна беседа” с Г. и получените данни от самата беседа, в съответствие с трайно установената съдебна практика, са изключени от доказателствената съвкупност, като негодни доказателствени средства за установяване на правно значимите обстоятелства. Ето защо не може да бъде възприето като основателно оплакването в касационната жалба за неправилна доказателствена дейност и ненадеждна доказателствена основа на възприетата в атакуваното решение фактическа обстановка, основана и на плоскостта на липсата на мотиви. Претендираното наличие на очевидно противоречие в мотивите на атакувания съдебен акт не може да се сподели, тъй като във възивното решение надлежно е обективирано вътрешното убеждение на съда, което позволява да се проследи начина, по който са формирани изводите по фактите. С оглед на изложеното, не се установява да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства и съобразено утвърдената съдебна практика материалният закон е приложен правилно с осъждане на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал.2 вр. с ал.1, предл.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което в жалбата не се изложени каквито и да било възражения и съответно не се дължи конкретен отговор.
В жалбата не е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, не са изложени съображения относно наличието на явна несправедливост на наказанието и не е отправена претенция за намаляването му, очевидно предвид приложението на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 293/17.12.2018 г., постановено по внохд № 387/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: