2_362/14.03.2013г.
ЗДДС, чл.28, ал.1
В Дирекция ОДОП =========== е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекцията, с вх.№=========г., в което посочвате, че Ви предстои продажба на стоки, които ще се превозват в Сърбия, като поставяте следните въпроси:
1. Ако клиентът Ви е сръбска фирма и стоките се транспортират до Сърбия с транспорт на доставчика /който има издаден лиценз за международен транспорт/ приложима ли е хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗДДС?
2. Ако клиентът Ви е българска фирма с обект в Сърбия и стоката се транспортира директно от доставчика до обекта в Сърбия налице ли е доставка облагаема със ставка нула?
3. Ако превозът на стоката се извършва от самият доставчик, а не от транспортна фирма, какъв документ трябва да притежава доставчика, предвид изискванията на чл.21 от ППЗДДС?
Във връзка с изложената в запитването фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следнотостановище:
Съгласно чл.28, т.1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.
Предвид разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ППЗДДС когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 от ЗДДС доставчикът следва да разполага със следните документи:
– митнически документ, в който е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
Предвид гореизложеното, когато стоките се превозват от Вас като доставчик на стоките до Сърбия, независимо кой е получател на същите – българскаили сръбска фирма, разпоредбата на чл.21, ал.1 от ППЗЗС ще се приложи, ако сте вписан като износител в митническия документ или друг документ удостоверяващ износа и притежавате както фактура за доставката, така и документ за превоза на тези стоки.
В ППЗДДС не са изрично посочени конкретни документи, които трябва да притежава лицето за доказване на превоза на стоките.
Съгласно чл.25, т.1 от Закона за автомобилните превози международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
Видно от запитването превозът ще се извършва от самият доставчик, който притежава лиценз за международен транспорт, а не от транспортна фирма, във връзка с което същият би следвало да се квалифицира като превоз за собствена сметка, предвидлегалната дефиниция на понятието “превоз на товари за собствена сметка”, дадена в Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари. В разпоредбата на чл.9 от тази наредба е посочено, че това е превоз без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност,като превозът се осъществява за да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът или да се експедират негови товари, като товарите принадлежат на лицето за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.
Предвид чл.11 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за извършване на превоз на товари за собствена сметка извън територията на Общността е необходимо разрешително, ако такова се изисква по силата на двустранни или многостранни спогодби, по които Република България е страна.
В чл. 18 от наредбата е посочено, че при извършване на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи:
-заверено копие на трудовия договор с който е назначен, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срокът за който е сключен договорът;
-копие на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на предприятието или са продадени закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него;
-разрешително, ако такова се изисква по силата на двустранни или многостранни спогодби, по които Република България е страна;
-заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, в която се посочват датата или периодът на извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
Следва да имате в предвид, че горепосочените документи не са достатъчни за доказване реалността на осъществената стопанска операция. Действително извършените превози могат да бъдат доказани при наличие на пътен лист или пътна книжка.
Във връзка с гореизложеното, документите за превоз на стоки, с които разполагате за доказване на извършения износ по чл.28, т.1 от ЗДДС,ще бъдат прецизирани от страна на органите по приходите, при осъществяване на последващ данъчен контрол,с оглед на всички факти и обстоятелства свързани с конкретната доставка.
‘