Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр. София, 25 септември 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 823/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу нова присъда № 17 от 23.01.2015г., постановена по в.н.о.х.д. № 957/2014г. по описа на Софийски градски съд, с която подс. Е. Б. Л. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
В протеста на прокурора е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, като е отправено искане на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК ВКС да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Заявява се неправилност на постановената присъда. В допълнение към протеста се развиват доводи относно налични между отделните групи доказателствени източници противоречия и дадената им от въззивния съд неправилна оценка. Сочи се довод във връзка с процесуалната дейност на контролираната инстанция и в частност съображения, касаещи дадената от него оценка на доказателствените средства – неправилно били кредитирани една група доказателствени източници за сметка на други такива, които били непредубедени. При извършената от прокурора оценка на заявеното от свидетелите, в контекста и на приложената по отношение на св. Н. Т. съдебно-психиатрична експертиза, намира че е несъмнено доказано подс. Л. да е употребил инкриминираната реплика „Ще те убия, ще ти счупя главата“. С тези думи вербално е обективирал намерението си да извърши убийство спрямо св. Н. Т., като отправените думи съдържат заплаха за живота на пострадалата, а тя самата е изпитала основателен страх, че заканата ще бъде реализирана.
В съдебно заседание на ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста.
Подсъдимият Е. Л. и защитника му- адв. Л. молят касационния протест да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347, ал.1 НПК, намери за установено следното:
С присъда от 13.12.2013г. по н.о.х.д. № 1961/2012г. по описа на Софийски районен съд подсъдимият Е. Б. Л. е признат за виновен по обвинението в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 НК, като на осн. чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Съдът се произнесъл по възлагане на разноските, като на осн. чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимият Л. да ги заплати.
По жалба от подсъдимия Л. и защитника му е образувано в.н.о.х.д. № 957/2014г. по описа на Софийски градски съд, по което е постановена нова присъда. С нея първоинстанционният съдебен акт е отменен, а подс. Л. е изцяло оправдан по предявеното му обвинение да е извършил престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 НК.
Върховният касационен съд намира протеста за допустим. Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Изтъкнатите в него съображения за несъответствие на приетите за установени фактически обстоятелства с доказателствата по делото касаят фактическата необоснованост на постановения въззивен съдебен акт, която поначало не съставлява самостоятелно касационно основание сред посочените в чл.348, ал.1 НПК, предвид което доводите за несъответствие между фактически изводи и доказателства по делото не подлежат на самостоятелно обсъждане. Касационната инстанция дължи произнасяне в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, като извършваният от нея контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. В контекста на обсъжданата проблематика ангажираното от прокурора основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК- нарушение на материалния закон е неправилно формулирано, но тъй като е обосновано чрез доводи, касаещи неправилна оценъчна дейност на контролираната инстанция, настоящият съдебен състав ще разгледа залегналите в протеста доводи в контекста на чл.348, ал.1, т.2 НПК- съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото неправилното приложение на закона може да произтича от допуснати процесуални нарушения при извеждане на релевантната фактология на деянието.
При касационната проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав не констатира при постановяването му да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
При упражняване правомощието си по чл.336, ал.1, т.3 във връзка с чл.334, т.2 НПК въззивната инстанция е приела различна от първата инстанция фактология на деянието, като е посочила, че не е установен по несъмнен начин фактът на отправена реплика „Ще те убия, ще ти счупя главата“ от страна на подс. Е. Л. спрямо св. Н. Т..
Софийският градски съд е подходил внимателно към съдържанието на гласните доказателствени средства и съобразно процесуалните изисквания се е спрял на значимите в тях противоречия. Обсъдил ги е не само поотделно, но с оглед на взаимната им логическа обвързаност, хронологическа последователност и корелацията им с останалите писмени доказателствени източници по делото. В мотивите на въззивния съд подробно са изследвани всички констатирани противоречия, като не се наблюдават нарушения на формалната логика и процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда. За преодоляване на противоречието в показанията на св. Г. К. и Т. К. е провел очна ставка в хода на въззивно съдебно следствие и е събрал писмени доказателства относно подаването на сигнал за инцидента до 02 РУ СДВР.
Правилно и в съответствие с действителното съдържание на доказателствените средства, контролираната инстанция е заключила, че в хода на поредния конфликт между подсъдимия Л. от една страна, а от друга- св. Н. Т. и св. П. Т., не е установено обстоятелството подсъдимият да е отправил репликата „Ще те убия, ще ти счупя главата“. Кредитирането на показанията на свидетелите на конфликта – Б. К., Т. К. и отчасти на показанията на св. Г. К. е съобразено с ролята им на очевидци на инцидента, както и с обстоятелството, че тези свидетели- съседи на подсъдимия и Н.Т. и П. Т. – не се намират в родствени или по-близки отношения с някой от участниците в спора, които да обуславят тенденциозност или предубеденост в депозираните от тях показания. Съобразено е и обстоятелството, че св. Б. К. и Т. К. са присъствали на случая от самото му начало, а св. Г. К. едва в по-късен момент- след стартиране на скандала от страна на подсъдимия- е излязъл от вътрешността на къщата и се е присъединил към майка си и брат си. Нито св. Б. К., нито св. Т. К. заявяват факт на отправена закана за убийство, чрез инкриминираната реплика „Ще те убия, ще ти счупя главата“ от страна на подс. Л. към Н. Т.. Същевременно въззивният съд с основание е отчел колебливостта в показанията на св. Г. К., в които е заявил, че „мислел, че е чул“ за отправената закана с цитираната реплика. Обсъжданата несигурност в показанията на св. Г. К. е намерила отражение и в проведената в хода на въззивното съдебно следствие очна ставка между него и св. Т. К., при което действие св. Г. К. е заявил, че си спомня за грубо поведение от страна на подс. Л. към св. Н. Т., но не си спомня за отправени каквито и да било реплики, касаещи неприкосновеността на живота й. Именно в такава насока са и последователните показания на св. Б. К. и св. Т. К.. Поради това, лишено от основание е твърдението в протеста, че в хода на въззивното производство не били събрани нови доказателства, които да допускат промяна по фактите, включително и относно обективното изпълнение на закана за убийство.
Не отговаря на действителното съдържание на мотивите към въззивната присъда и заявеното в протеста, че съдът е игнорирал показанията на св. Б. К., св. Т. К. и св. Г. К., тъй като именно на базата на анализа на техните показания, които са приети като последователни и непредубедени, съдът е посочил, че не се установява по категоричен начин подсъдимият да е отправил закана за убийство спрямо Н. Т..
Не се споделя и оплакването в протеста, че съдът се е доверил на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Л. ( негова съпруга) и св. Б. Л., без да съобрази родствените им отношения и без да е отчетена спецификата на обясненията на подсъдимия не само като източник на доказателства, но и като средство за защита. Видно от мотивите към присъдата съдът е приел, че подсъдимият не е отправил инкриминираната реплика, насочена към св. Н. Т., едва след като е констатирал, че обясненията на подсъдимия и показанията на св. Л. се подкрепят косвено от показанията на непредубедените очевидци на конфликта- показанията на св. Н. К. и св. Т. К.. Самият подсъдим не отрича своето грубо отношение към Н. Т.- негова племенница, предизвикано от обстоятелството, че водоподаването в ползвания от него етаж на къщата е било прекъснато и то не за първи път. Несъмнен факт, приет и от двете инстанции, е че отношенията между подсъдимия и племенницата му- Н. Т., както и между подсъдимия и брат му- Р. Л. са били изключително обтегнати именно поради ползването на общ водомер и неколкократно прекъсване на водоподаването към етажа- собственост на подсъдимия. Следователно и във връзка с тези доказателствени средства не се наблюдава опорочаване на оценъчната дейност на съда при формиране на изводите му по фактите.
ВКС няма основания да се усъмни в извода на СГС, че по делото липсват убедителни доказателства подсъдимият Л. да е реализирал инкриминираното съставомерно действие- да е отправил към св. Н. Т. репликата „Ще те убия, ще ти счупя главата“. На практика единственият източник на правно значима информация в тази насока са показанията на св. Н. Т. и съпругът й – св. П. Т.. Те обаче мотивирано са били приети от контролираната инстанция за взаимно противоречащи си, изолирани от останалия доказателствен материал(във връзка с мястото на инцидента и времето и начина на подаване на сигнала за него до 02 РУ-СДВР) и ненадеждни- предвид обстоятелствата за дългогодишните проблеми между семейството на подс. Л. и семейството на брат му и настъпилия разрив в родствените им отношения.
Не могат да бъдат отправени упреци към оценъчната дейност на контролираната инстанция и във връзка с приетото по делото заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според което „изказванията“ на подс. Л. са породили в пострадалата Н. Т. реакция на уплаха и основателен страх. Не е спорно, че подсъдимият е бил вербално агресивен към св. Т. и св. Т., както и че разговорът между тях е протичал на висок тон, поради което съвсем оправдано е пострадалата да е изпитала отрицателни емоции, още повече, че поначало всяка среща между нея и чичо й- подс. Л.- е била съпровождана с неприятности и конфликти.
Изложените съображения обосновават извод за липса на процесуални нарушения от категорията на съществените при постановяване на съдебния акт, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от НПК.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на Софийският градски съд, че при установената по делото фактология поведението на подсъдимия не разкрива обективните характеристики на престъплението по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК. В случая не е установено отправените от него реплики в хода на разразилия се пореден скандал с Н. Т. да са съдържали вербализирана закана за убийство, изразила се в думите „Ще те убия, ще ти счупя главата“. Реализираното от подсъдимия поведение, изразило се в насочването му към Н. Т. и П. Т. и искане на обяснение от тях с груб тон защо е спряно водоподаването на ползвания от него етаж и репликата „внимавай ти“, отправена към Н. Т. не съставляват закана за убийство насочена към нея.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице претендираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което искането в протеста за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не може да бъде удовлетворено.
Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 23.01.2015г., постановена по в.н.о.х.д. № 957/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2
П Р О Т О К О Л
гр. София, 09 декември 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и на прокурор Димитър Генчев
сложи за разглеждане наказателно дело № 823 по описа за 2015 година
докладвано от Валя Рушанова
На именното повикване подсъдимият Е. Б. Л. се явява лично. Не се явява адвокат С. Л. от САК, редовно призована.
Подсъдимият Л.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Производството е по чл.414 НПК, образувано по молба на подсъдимия Е. Б. Л. за тълкуване на решение на настоящия касационен състав, постановено на 25.09.2015 г.
Подсъдимият Л.: В постановеното решение № 323 от 25.09.2015 г. погрешно са записани имената на свидетелката Н. Т. – в съдебния акт тя е посочена като Н. Т.. Молбата ми е тази неточност да бъде коригирана.
ПРОКУРОРЪТ: На първо място следва да отбележа, че българският наказателен процес не познава явната фактическа грешка, но в мотивите на решението по настоящото дело наистина се споменава за пострадала Н., а по-нататък в решението се говори за Н.. Тук има едно различие, което, ако е много съществено, може да бъде преценено като процесуално нарушение, но считам, че съдебният акт е единен в своята обосновка и решение. Следва да се изясни дали това е вътрешното убеждение на съда или всъщност е една неправилност, която не е съществена в случая. Поради това моля да уважите молбата на подсъдимия Л. и да поправите тази неправилност.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след съвещание, като се запозна с молбата на подсъдимия Е. Б. Л., констатира следното:
По делото действително е разпитвано в качеството на свидетел лице с имена Н. Т., която е посочена и в диспозитива на обвинението като пострадала от престъплението.
Същата в постановеното решение на настоящия касационен състав е посочена с имена Н. Т..
Предвид наличието на противоречие в първото име на свидетелката е налице затруднение по смисъла на чл.414, ал.1, т.1 НПК, което предполага и допускане тълкуването на постановеното решение на Върховния касационен съд.
Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА тълкуване на решение № 323 от 25 септември 2015 година по нд № 823 / 2015 година на ВКС, първо наказателно отделение, в частите, касаещи името на свидетелката Н. Т., като името следва да се чете Н. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
Секретар: