2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С. ,15,04,2014г.
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №959/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Л. Б. Ц. от [населено място] срещу разпореждане от 05.12.2013г. по гр.д.2385/13г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е разпоредил връщането на касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу решението, постановено по гр.д. 2385/13г. на СГС. Прието е, че след като не е изпълнено указанието, дадено с разпореждане от 13.11.2013г. за удостоверяване внасянето на държавна такса в размер на 30лв., то следва да бъдат приложени правните последици на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
С разпореждане от 13.11.2013г. съдия при Софийски градски съд е оставил без движение касационната жалба на Л. Ц. против решение от 13.06.2013г. по гр.д. №2385/13г. на СГС, с указание за внасяне на държавна такса в размер на 30лв. Съобщение за така даденото указание е получено редовно от страната на 25.11.2013г.С молба от 03.12.2013г. касаторът е представил изложение по чл.280,ал.1 ГПК, но не е представил удостоверяване на внесената от него държавна такса, като липсват каквито и да било индициращи факти, че към този момент такава е била внесена, респективно, че е изпълнено даденото указание. При тези фактически данни се налага извод, че правилно въззивният съд е върнал касационната жалба, с оглед изричната и императивна разпоредба на чл.286, ал.1, т.2 ГПК, която очертава правните последици от липсата на удостоверяване на внасяне на дължимата държавна такса за касационно обжалване.
Правно ирелевантни са неустановените твърдения на касатора, че тъй като документ за такса не се намирал по делото, то той я е внесъл отново с подаване на частната жалба до ВКС. Както бе отбелязано липсват дори индициращи данни, че такса е била внесена, съобразно изричното указание на администриращия жалбата съд, а и ако е била внесена към същия момент, то това е установим факт, чието доказване е в тежест на страната. Поради това и ирелевантно за правилността на обжалвания съдебен акт- предмет на настоящия инстанционен контрол е внасянето на тази такса с подаване на частната жалба пред ВКС.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪЖДАВА разпореждане от 05.12.2013г. по гр.д.2385/13г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: