3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С. , 09,01,2013г.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №751/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на “Е. И.”ООД – [населено място] срещу протоколно определение от 09.10.2012г. по гр.д. 2231/12г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно производството по същото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е спрял производството по в.гр.д. 2231/12г., като е приел, че с оглед образуваното пред РС – [населено място] производство по искова молба на въззивника – [фирма] – [населено място], с предмет истинността на фактура №97/06.10.2006г., издадена от настоящия жалбоподател било налице висящо производство, преюдициално спрямо разглеждания от съда спор по чл.327 ТЗ. Макар, че същата фактура е била представена в настоящето производство, била е оспорена пред първостепенния съд и разгледана от него в решението му /обстоятелства изложени в мотивите към обжалваното определение/, въззивният състав е счел, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Жалбата е основателна.
Производството е образувано по искова молба на [фирма] против [фирма] по иск, с предмет- неизпълнение на договор за продажба на МПС. С исковата молба е представена и фактура №97 / 06.10.2006г., издадена от ищеца. В срока по чл.193, ал.1 ГПК тази фактура не е оспорена. Това процесуално действие е предприето в първото по делото заседание, като съдът с протоколно определение от 24.06.2011г. е приел неговата недопустимост, с оглед несвоевременното му въвеждане в процеса. При тези фактически данни,обстоятелството, че ответника е завел отделно производство за установяване неистинността на обсъжданата фактура не е основание за спиране на производството по делото. В този смисъл т.1 и 2 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 5/12г, съгласно които е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр. 1 ГПК ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителен иск в производството по висящ процес, в който документа е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. С т.2 изрично е указано, че предявяването на иска по чл.124 ГПК в посочената хипотеза не е основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документа е бил представен.Следователно, като не е съобразил тази задължителна за него практика, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.10.2012г. по гр.д. 2231/12г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно производството по същото дело на основание чл.229,ал.1,т.4ГПК и ВРЪЩА делото на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: