О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
С., 10.04 .2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА ДОКТОРОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдията Папазова гр.д.№ 9 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.135 ал.4 от АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Варна и Районен съд Варна относно компетентния съд, който следва да се произнесе по искането на А. Б. Т. от [населено място] за присъждане на сумата от 360лв.,представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на издадено наказателно постановление № 15 от 10.01.10г.на заместник кмета на [община],което впоследствие е отменено,от които 200лв.по н.а.х.д.№ 1254/10г.на ХІІІ състав на РС Варна и 180лв. по к.д.№1862/10г.на VІ касационен състав на АС Варна.
А. Б. Т. е предявил иска си пред Районен съд Варна, като е претендирал направените разноски като имуществени вреди от незаконоъсобразен акт.С определение № 2075 от 8.02.13г.по гр.д.№ 1441/13г.В. е прекратил производството по делото,като го е изпратил на Административен съд Варна,приемайки,че доколкото твърденията в исковата молба са за вреди от незаконосъобразно издадено наказателно постановление, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Мотивирал се е с обстоятелството,че незаконосъобразният акт е издаден от административен орган,принадлежащ към системата на изпълнителната власт и осъществяващ нормативно възложени му задачи,за която дейност носи отговорност по реда на посочения специален закон.
С определение № 1705 от 8.03.2013г.по гр.д.№ 787/13г. Административен съд Варна като е счел,че правното основание на иска е чл.45 от ЗЗД е прекратил образуваното дело и е повдигнал спор за подсъдност.Изложената теза е,че тъй като наказателното постановление не е административен акт /при издаването му административно-наказващият орган действа като правораздавателен/, претърпените във връзка с обжалването му разноски не следва да се обезщетяват по специалния ред на ЗОДОВ,а по общия на ЗЗД.
Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд,намира,че компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на издадено и впоследствие отменено наказателно постановление е Административен съд Варна по следните съображения :
Съгласно чл.1 от ЗОДОВ за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове на държавни и общински органи и техни длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, отговорността се носи от държавата и от общините,като исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай се претендират вреди от акт /наказателно постановление/, признат за незаконосъобразен по установения за това ред, който акт е издаден от общински орган по повод изпълнение на административна дейност /за нарушение на Наредбата за обществения ред на [община]/. Независимо, че практиката приема,че така издадения акт не е административен, определящото в случая е, че се претендират вреди от акт, издаден от административен орган,в изпълнение на нормативно възложени му задължения,които по своето съдържание са изпълнение на административна дейност. /По сходни случаи,в този смисъл е налице произнасяне и на други петчленни състав,например определения № 22 от 4.06.12г.по гр.д.№21/12г.ВКС,№ 39 от 4.03.08г.по адм.д.№ 22/08г. ВАС, № 79 от 14.09.12г.по адм.д.№ 62/12г.ВАС, № 33 от 7.04.11г.по адм.д.№ 8 /11г.на ВАС, № 27 от 24.03.11г.по адм.д.№ 13/11г. на ВАС, № 24 от 2.03.11г.по адм.д.№ 15/11г.на ВАС, № 44 от 22.06.12г.по адм.д.№28/12г. на ВАС , № 25 от 16.03.11г.по адм.д.№ 16/11г. на ВАС/.
Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Тълкувателно решение № 2 от 3.06.09г. по т.д.№ 7/08г.на ВАС. С него е разрешен съществуващ спор в съдебната практика относно възможността да се присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. След като е прието,че административните съдилища не присъждат разноски в тези производства,е останала възможността те да се претендират по специалния исков ред на ЗОДОВ. Тъй като обезщетението за вреди, дължимо съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не може да се претендира по друг закон /чл.8 ал.1 ЗОДОВ/, общият ред на ЗЗД в случая е неприложим.
Мотивиран от изложеното, петчленният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искането на А. Б. Т. от [населено място] за присъждане на сумата от 360лв.,представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на издадено наказателно постановление № 15 от 10.01.10г.на заместник кмета на [община] е Административен съд Варна, на когото ИЗПРАЩА делото за разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
3.
4.