4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр.София, 30.03.2016 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на
Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нина Докторова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Татяна Хинова
Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7/ 2016 А г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор между Административен съд – Плевен и Софийски районен съд кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от Л. Д. Б. жалба вх.№ 02-150-600/494 от 05.06.2014 г. срещу отказ на Д. ф. „З.”, Р. а., отдел Р. – О. д.-П., извършен с уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/244 от 15.04.2014 г., за второ плащане по договор № 15/112/04312 от 15.02.2010 г. в размер 19 558 лв, както и по насрещните претенции на Д. ф. „З.”, Р. а., против Л. Д. Б. за връщане на извършеното първо плащане по същия договор в размер 24 446 лв с 851,27 лв лихва за забава.
Жалбата с вх.№ 02-150-600/494 от 05.06.2014 г. е депозирана от Л. Д. Б. пред О-.д. П. на Д. ф. „З.” и е адресирана до Административен съд – Плевен. Изложени са твърдения, че отказът на Фонда от 15.04.2014 г. за извършване на второ плащане по договора между страните, е незаконосъобразен, доколкото е мотивиран единствено с обстоятелството, че Л. Д. Б. е страна по трудово правоотношение, по което полага труд повече от 4 часа дневно. Жалбоподателят, без да оспорва наличието на това задължение (поетото с чл.4.29. от договора от 15.02.2010 г.), поддържа, че не е в неизпълнение, тъй не е страна по трудово правоотношение. Това му дава основание да поиска отмяна на отказа на ответната страна да извърши второ плащане по договора от 15.02.2010 г.
По тази жалба е образувано административно дело № 530/ 2014 г. пред Административен съд – Плевен, който с определение № 710 от 24.06.2014 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Плевенски районен съд. Извършването на това процесуално действие е мотивирано с разбирането, че отношенията между Л. Д. Б. и Д. ф. „З.”, Р. а., са равнопоставени, уредени са с договор при насрещно поети права и задължения при свободно формиране на волята, а не са такива на власт и подчинение. Административният съд приел, че спорът е за изпълнение на договорни задължения и че компетентен да се произнесе по него е общият съд.
По възражение за местна неподсъдност на спора делото е препратено от Плевенски районен съд за разглеждане от Софийски районен съд, пред който е образувано гр.д.№ 66210/ 2014 г., 26 състав. Пред този съд е предявен и приет за разглеждане насрещен иск от Фонда с искане Л. Д. Б. да бъде осъден да върне на Д. ф. „З.” сумата от 24 446 лв, получена като първо плащане по договора от 15.02.2010 г. С определение от 29.02.2016 г. Софийски районен съд повдигнал спор за компетентност между него и Административен съд – Плевен, тъй като е счел, че според твърденията на страните отношенията между тях не са равнопоставени и спорът за законосъобразното им развитие не може да бъде разглеждан от общите съдилища. Позовал се на Тълкувателно решение № 8 по тълк.д.№ 1/ 12015 г. на Върховния административен съд на Република България, според което тези спорове са в компетентност на административните съдилища.
Настоящият петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа жалбата на Л. Д. Б. и насрещния иск на Д. ф. „З.” е Административен съд – Плевен.
С жалбата, която е поставила началото на производството, Л. Б. оспорва отказ на Д. ф. „З.” да извърши плащане по договор от 15.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен при условията на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. на Министъра на земеделието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за рвазвитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 9), в чл.26 ал.1 т.3 на която е предвидено правомощие за Разплащателната агенция да откаже мотивирано изплащането на договорена финансова помощ. А съгласно чл.33 ал.1 от Наредба № 9, ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. По прилагането на тези разпоредби е прието Тълкувателно решение № 8/ 12.11.2015 г. по тълк.д.№ 1/ 2015 г. на Общо събрание на съдиите от І и ІІ колегия на Върховния административен съд, в т.1 на което е прието, че актовете, издавани от органите на Р. а. – Д. ф. „З.“, по чл.26 ал.1 т.3 и чл.33 от Наредба № 9, са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Съображенията за това са, че въпросните актове предизвикват промени в правната сфера на другата страна не вследствие на реализацията на субективно потестативно право, а като акт на властническо разпореждане, издаден по специално определени в Наредба № 9 ред и правила. Тези актове предизвикват едностранна промяна в правната сфера на ползвателя независимо от неговата воля, издават се от административен орган въз основа на регламентирани в нормативен акт правомощия, поради което страните по сключения договор не могат да се определят като равнопоставени. Не се касае за съгласие между свободно договарящи правни субекти, което определя съдържанието на правоотношението между тях, а се касае за договор, чрез който се извършва индивидуализация на правата и задълженията на конкретното лице и административния орган, разрешаващ отпускане на финансова помощ. Тези права и задължения обаче императивно следват от самия нормативен акт, а не от волята на страните по договора. Ето защо договорът не е източник на граждански правоотношения, а на административноправни такива. Съответно административна е дейността не само във фазата по одобрение на кандидата за подпомагане по Наредба № 9, а и във фазата по контрол на изпълнението на задълженията на ползвателя на помощта и свързаното с това изплащане на безвъзмездната финансова помощ.
С оглед така даденото тълкуване, именно административният съд се явява компетентен да разгледа спора за законосъобразност както на отказа за извършване на второ плащане по сключения между страните по Наредба № 9 договор, така и спора за наличието на задължение на ползвателя да върне сумата, получена като първо плащане.
По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от Л. Д. Б. жалба вх.№ 02-150-600/494 от 05.06.2014 г. срещу отказ на Д. ф. „З.”, Р. а., отдел Р. – О. д. П., обективиран в уведомително писмо с изх.№ 01-153-6500/244 от 15.04.2014 г., за извършване на второ плащане по договор № 15/112/04312 от 15.02.2010 г. в размер 19 558 лв, както и по насрещните претенции на Д. ф. „З.”, Р. а., против Л. Д. Б. за връщане на извършеното първо плащане по същия договор в размер 24 446 лв и за заплащане на 851,27 лв лихва за забава, е Административен съд – Плевен, на когото делото да бъде изпратено за разглеждане.
На Софийски районен съд да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.