1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София,05 април 2018 година
Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА ДОКТОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
като изслуша докладваното от съдията К. Маринова дело № 31 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.135, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс по спор за подсъдност между Административен съд София-град и Софийски районен съд относно компетентния съд да разгледа исковата претенция на Г. И. Ц. против М.на т. и с. п. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв., представляващи внесени такси за ползване на социална услуга – настаняване в специализирана институция „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост“ в [населено място] в периода от 01.08.2002 г. до 30.11.2007 г.
Исковата молба е предявена пред Административен съд София-град и е образувано адм.д. № 142 по описа за 2014 г. С решение № 4781 от 06.07.2015 г. по адм.д. № 142 по описа за 2014 г. на Административен съд Софи-град искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, предявен от Г. И. Ц. против М. на т. и с. п. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв., представляващи внесени такси за ползване на социална услуга настаняване в специализирана институция „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост“ в [населено място] за периода от 01.08.2002 г. до 30.11.2007 г., е отхвърлен. С решение № 15499 от 18.12.2017 г. по адм.д. № 1861 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд е отменено решение № 4781 от 06.07.2015 г. по адм.д. № 142 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Образувано е адм. д. № 13958 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град и с определение № 8869 от 21.12.2017 г. производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Съдът се е мотивирал като е посочил, че с оглед твърденията на ищеца, претенцията му за обезщетение на имуществени вреди се основава на нищожен договор, сключен с Дома за възрастни хора с умствена изостаналост при условията на чл. 37, ал. 2 от Наредба № 4/1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги /аналогична с чл. 40г, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане/ и следва да бъде разгледана по общия гражданско-правен ред от Софийски районен съд, предвид седалището на ответника и на основание чл.105 ГПК. Позовал се е на съдебната практика, обективирана в определение № 25 от 23.04.2015 г. на смесен състав на ВКС и ВАС по адм.д. № 30/2015 г.
В определение№ 329997/03.02.2018 г. по гр.д. № 6210 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, е посочено, че съгласно чл.128, ал.1, т.5 АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са подведомствени на административните съдилища, като искът се разглежда по реда на чл.203 и сл. АПК. Преценявайки твърденията в исковата молба, съдът е счел, че страната претендира обезщетение за настъпили имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи принудително удържани от пенсията на ищеца такси за престоя му в Дома за възрастни хора с умствена изостаналост. Прието е, че основанието на иска е удържането на сумите и превеждането им на ответното министерство без съгласието на ищеца, следователно се касае за неупражнен контрол на Агенцията за социално подпомагане при управлението на институцията, в която е бил настанен ищецът, в резултат на което са нарушени правата му по чл.3 и 5 ЕКПЧ. Софийски районен съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на бездействието на ответното министерство да проконтролира друг административен орган, поради което не са налице равнопоставени отношения и делото е неподсъдно на гражданския съд. С тези мотиви Софийски районен съд е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност.
Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Г. И. Ц. срещу М. на т. и с. п. за връщане на суми, представляващи неоснователно внесени такси за ползване на социална услуга – настаняване в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост, [населено място] е Софийски районен съд, съображенията за това са следните:
В исковата молба ищецът твърди, че неоснователно и в нарушение на правото му по чл.5 ЕКПЧ е бил настанен в посочената институция, както и че в периода от 01.08.2002 г. до 30.11.2007 г. е бил заставен да плаща такса за услугата, в размер на 70 до 80 процента от ежемесечните му доходи. Иска сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва, да му бъде възстановена, като твърди, че същата представлява недължимо платена такса за предоставянето на социална услуга /искането е мотивирано с довода, че след като не е предложена услуга, а лишаване от свобода и след като не е била налице воля на ищеца да ползва услугите, то същия не би следвало да дължи заплащане на такси/. Доводът, че таксата е недължимо платена по сметка на министерството е поддържан и в уточнителна молба от 19.12.2013 г./л. 48-53, адм.д. № 142/2014 г. по описа на Административен съд София-град/. В жалбата, с която е сезиран Върховен административен съд се поддържа, че отношенията между ищеца Г. И. Ц. и М. на т. и с. п. са се развили в изпълнение на договор за ползване на социална услуга /който е нищожен, тъй като още към момента на сключването му вече се е знаело или е следвало да се знае от ответника и неговите представители, че в процесната институция не са налице условия за спазване на правата на настанените там лица, както и че действията на настойника на ищеца не са породени от загриженост за интереса му/, поради което следва да бъдат разгледани от гражданския съд, тъй като търсената сума представлява връщане на платеното по недействителен договор.
Правната квалификация на претендираните от страната права се извършва от съда. В настоящия случай в исковата молба е налице позоваване на нарушение на чл.5 ЕКПЧ, но твърденията, че след поставянето на ищеца под пълно запрещение със съдебно решение от 29.10.2001 г. и без да се иска съгласието му и да се вземе неговото мнение е настанен в Д.-с.П. /с твърдението за неупражнен контрол е обоснован иска за неимуществени вреди, решението за уважаването на който е влязло в сила/ не могат да бъдат съотнесени към някоя от хипотезите на чл.5 ЕКПЧ, поради което исковата молба е била нередовна. Нередовността на исковата молба е отстранена с изложените в жалбата до ВАС твърдения – че се претендира връщане на даденото по недействителен договор, сумите по който са внасяни ежегодно по сметка на ответното министерство, като са изложени и твърденията, от къде произтича недействителността. Според разпоредбата на чл.37, ал.2 от Наредба № 4 от 16.03.1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги, издадена от М. на т. и с.п. настаняването в социална институция се осъществява по силата на договор между заведението и нуждаещото се лице или неговия законен представител, като данни за сключения договор, прекратен със заповед № 032-а от 20.06.2007 г. на директора на Д.-с.П. се съдържат в писмо изх. № 282/5.07.2007 г. на директора на Д.-с.П. /лист 117 от адм.д. № 142/2014 на Административен съд-София/.
Отношенията са се развили в периода 2002 – 2007 г. и искът е предявен на 20.11.2013 г., преди изменението на чл.128, ал.1, т.5 АПК с ДВ, бр.74 от 2016 г. и съответно споровете във връзка с отношенията по договора /дори същия да има характеристиките на административен договор/, са подсъдни на гражданския съд. Поради това спорът следва да бъде разгледан по общия гражданскоправен ред от Софийски районен съд, в чийто район е седалището на ответника – М.на т. и с. п. /чл.105 ГПК/.
С оглед изложените съображения петчленният съдебен състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд на Република България и двама представители на Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Г. И. Ц. против М. на т. и с.п. за заплащане на сумата 2 000 лв., представляващи внесени такси за ползване на социална услуга – настаняване в специализирана институция „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост“ в [населено място] в периода от 01.08.2002 г. до 30.11.2007 г. и законната лихва върху нея е Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: