Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
София, 21 октомври 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети април……………….. 2013 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова …………………………….
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев …………………..
Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Илияна Петкова ………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ………….., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………………КНОХД № 633/13 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадени в срок: саморъчно подготвена касационна жалба (именувана „въззивна жалба“) от подсъдимия Р. М. А. и обща касационна жалба на подсъдимите Н. Ю. М. и М. М. А., чрез упълномощения им защитник – адв. Т. от АК – Шумен. Обжалва се въззивно решение № 17 от 31.01.13 год., постановено по ВНОХД № 346/12 год. по описа на Варненски апелативен съд, с което е изменена присъда № 24 от 27.09.12 год. по НОХД № 80/12 год. на Шуменски окръжен съд.
В жалбата на подсъдимите М. и А. се навеждат касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, с оглед на това, че подсъдимите са признати за виновни за престъпление, което не са извършили. Излагат се и аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – първоначалното обвинение на тези подсъдими било за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което били признати за невиновни с присъда № 25/11.11.11 год. по НОХД № 300/11 год. на Шуменския окръжен съд /отменена с решение № 6 от 06.02.12 год. по ВНОХД № 439/11 год. на Варненския апелативен съд/, а с втората поред присъда на Шуменския окръжен съд били признати за виновни и осъдени за престъпление, за което не им било повдигнато обвинение. Оплакванията на защитника на двамата подсъдими се свеждат и до оспорване обосноваността на първоинстанционната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка.
Иска се алтернативно: да се измени първоинстанционната присъда, като наложеното на М. и А. наказание лишаване от свобода бъде намалено до минималния размер, поради неговата явна несправедливост, или делото да се върне за ново разглеждане. В касационното производство жалбоподателите и техният защитник, редовно уведомени, не се явяват в съдебното заседание, за да защитят изложените в жалбата оплаквания.
В саморъчната жалба на подсъдимия Р. М. А., както и в изпратената от лицето писмена защита, поради неучастието му по здравословни причини в съдебното заседание по делото на 25.04.13 год., също се правят възражения, съотнесени към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, свързани с твърденията, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние и че липсват доказателства, доказващи вината му, а че е осъден „заради миналото” му, поради предишни негови осъждания. В жалбата се възразява и на дейността на предходните съдебни инстанции по проверка и оценка на доказателствените източници, най-вече гласните, както и на формираните в резултат на оценката на доказателствената съвкупност фактически изводи. Визира се, че са нарушени и разпоредбите на чл. 118, ал. 1, т. 2 и чл. 124 НПК. Прави се искане за отмяна в цялост на постановеното въззивно решение.
Жалбата на подсъдимия Р. А. се поддържа в съдебното заседание пред касационната инстанция от назначения му служебен защитник за производството пред ВКС – адв. З. от САК, която представя и писмени бележки. Служебният защитник акцентира върху недоказаност на авторството на извършеното деяние от страна на подсъдимия Р. А.; противоречиви свидетелски показания; основаване на присъдата единствено на свидетелските показания на пострадалото лице и на съдебномедицинските експертизи; липса на изложени мотиви по отношение на първоинстанционната присъда; неизпълнение на задължението по чл. 305, ал. 3 от НПК от страна на въззивния съд, а оттам и явна несправедливост на наложеното наказание. За пръв път се иска, освен отмяна на въззивното решение, и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Назначените за производството пред касационната инстанция служебни защитници на останалите съподсъдими Б. С. А. и Ж. Е. Б. са на становище за връщане на делото за ново разглеждане, както и за отмяна на увеличеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди.
Наред с посочените вече касационни жалби, има и писмено искане с дата 18.04.13 год. от адв. И., определена за служебен защитник на подсъдимия Б. А., за присъединяване към общата касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимите М. и А..
Конституираният по делото в качеството на граждански ищец и частен обвинител К. Е. А. и неговият повереник не се явяват, редовно призовани. От тяхна страна не е подадена жалба срещу въззивното решение или възражение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилите жалби, сочените доводи, становищата на страните и направените искания, намира следното:
С първоинстанционната присъда № 24 от 27.09.12 год., постановена от Шуменския окръжен съд по НОХД № 80/12 год., подсъдимите Б. С. А., Ж. Е. Б., Р. М. А., Н. Ю. М. и М. М. А. са признати за виновни в това, че на 01.08.10 год., в [населено място], в съучастие като съизвършители, са причинили на К. Е. А. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на централни зъби, с което е причинено затруднение на дъвченето и говора, както и загуба на съзнанието, обуславящо разстройство на здравето временно опасно за живота и са им наложени наказания, като деянието е извършено от подсъдимия Б. С. А. повторно, а от подсъдимия Р. М. А. – при условията на опасен рецидив. Наложените наказания са, както следва:
На подсъдимите /и касационни жалбоподатели/ Р. А., Н. М. и М. А.:
– Подсъдимият Р. А. – на основание чл. 131а, вр. чл. 129, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК – е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
– Подсъдимите Н. М. и М. А. – на основание чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК – са осъдени на една година и шест месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпят при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. По отношение на М. А., на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното със споразумение № 1573/09 год., по НОХД № 1117/09 год. на Шуменски районен съд, в сила от 30.09.09 год., наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода.
На другите двама съподсъдими Б. А. и Ж. Б.:
– Подсъдимият Б. А. – на основание чл. 131, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 129, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК – е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.
– Подсъдимият Ж. Б. – основание чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК – е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години.
Шуменският окръжен съд е оправдал всички подсъдими по първоначалното обвинение и отхвърлил гражданския иск за причинени имуществени вреди.
Осъдил ги да заплатят солидарно на гражданския ищец К. Е. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., със законната лихва и направените от него разноски, като е отхвърлил иска за причинени неимуществени вреди до пълния му размер от 5 000 лв.
Цитираната присъда е втора поред, като първоначално постановената № 25/11.11.11 год. по НОХД № 300/11 год. на Шуменския окръжен съд е отменена с решение № 6 от 06.02.12 год. по ВНОХД № 439/11 год. на Варненския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първата инстанция – Шуменски окръжен съд.
С атакуваното /по жалби на повереника на гражданския ищец и частен обвинител, на защитниците на подсъдимите Н. М. и М. А. и в саморъчна жалба на подсъдимия Р. А./ въззивно решение № 17 от 31.01.13 год., постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 346/12 год., присъда № 24 от 27.09.12 год. на Шуменския окръжен съд по НОХД № 80/12 год. е изменена в гражданско-осъдителната й част, в която подсъдимите Б. А., Ж. Б., Р. А., Н. М. и М. А. са осъдени да заплатят солидарно на К. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. със законната лихва от 01.08.10 год., и държавна такса в размер на 120 лв., като въззивният съд увеличил размера на обезщетението на 5000 лв. и съответно размера на държавната такса – на 200 лв. Присъдата в останалата й част е потвърдена.
Преди да вземе отношение по същество, настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да определи рамките на дължимата касационна проверка, с оглед искането на служебния защитник на подсъдимия А. за присъединяване към общата касационна жалба на подсъдимите М. и А.. Това не е възможно, тъй като за разлика от законовата възможност по отношение на производството по глава двадесет и първа от НПК, даваща разпоредбата на чл. 320, ал. 5 НПК – към въззивната жалба на един подсъдим да се присъединява и необжалвалият подсъдим, такава не е предвидена в касационното производство. Такава е и постоянната практика на касационната инстанция (решение № 401 от 08.10.10 год. по н.д. № 385/10 год. на ІІІ н.о.; решение № 246 от 08.06.09 год. по н.д. № 185/09 год. на ІІ н.о.; решение №113 от 28.05.13 год. по н.д. № 198/13 год. на І н.о.).
С оглед на това, посоченото искане е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Пределите на касационната проверка са регламентирани в разпоредбата на чл. 347, ал. 1 НПК, видно от която, като правило, ревизионното начало по отношение на обжалваната присъда не може да намери приложение в производството пред касационната инстанция. Изключение е предвидено в ал. 2 на чл. 347 НПК – във връзка с констатирани, макар и служебно, нарушения на процесуалния или материалния закон, от такова естество, че значително да увреждат правата и интересите и на необжалвалия подсъдим.
Разглеждайки общата касационна жалба на подсъдимите Н. М. и М. А. и тази на Р. А. /брат на М. А./, във връзка със сочените в тях основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му при постановяване на касационното решение.
Следва да се отбележи, че доводите в подкрепа на посочените и в двете жалби касационни основания са лаконични, като дори развитите оплаквания в общата касационна жалба са идентични с тези, правени от адв. Т. и пред въззивната инстанция. Възраженията на касаторите са формулирани като резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първата и въззивната инстанция, като осъществената от втората инстанция доказателствена дейност, свързана с въззивната проверка на присъдата на Шуменския окръжен съд, е довела до потвърждаване на наказателно-осъдителната й част и изменение на гражданско-осъдителната такава – с постановеното увеличение на обезщетението за неимуществени вреди. Правят се твърдения за недоказаност на авторството на деянието и осъдителна присъда, постановена на базата на предположения, неподкрепени от конкретни доводи. По своя смисъл, те са за необоснованост, свързана с въпроса от обективна и субективна страна извършено ли е деянието от подсъдимите, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 – 3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. Константната практика на ВКС е, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства. В проверяваното решение, съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 НПК, е даден отговор на всички възражения и доводи по подадените въззивни жалби. Въззивното производство е протекло при спазване на всички правила на процесуалния закон, гарантиращи правото на защита на подсъдимите, като обсъденият доказателствен материал е бил подложен на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на неговата достоверност. Апелативният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите си е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Оплакванията и доводите на жалбоподателите пред въззивната инстанция са получили отговори.
По отношение на възраженията на подсъдимите, с които се претендира, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се отбележи следното:
В жалбата на подсъдимите М. и М. А. неоснователно се претендира, че са признати за виновни по непредявено обвинение. Както правилно е отбелязано в решението на въззивната инстанция по отношение на правната квалификация на деянието, Шуменският окръжен съд е обосновал, че от страна на петимата съподсъдими, трима от които и касационни жалбоподатели, не е доказано извършването на грабеж над пострадалия А., придружен от средна телесна повреда (следва да се отбележи и изменението на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, направено от прокурора в последното заседание по делото пред първата инстанция, когато отпада квалификацията по т. 1 на чл. 199 НК), а единствено причиняването на средна телесна повреда. Варненският апелативен съд, на базата на обективно, всестранно и пълно обсъдени обстоятелства по делото, е мотивирал задълбочено изводите си за авторството и вината на подсъдимите – изводи по фактите, които не подлежат на касационен контрол. Възприетата от първостепенния съд правна квалификация на деянието като такава по: чл. 131а, вр. чл. 129, вр. чл. 20, ал. 2 НК /за Р. А./; чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК /за Н. М. и М. А./; чл. 131, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 129, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 НК /за Б. А./ и чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК /за Ж. Б./ е израз на правомощието на съда да прецизира правната квалификация на приетата за установена фактическа обстановка. Оправдаването на всички подсъдими по първоначалното обвинение за грабеж, придружен от средна телесна повреда и осъждането им по посочената по-горе за всеки от подсъдимите правна квалификация на деянието не е довела до ограничаване процесуалните им права със съдържанието по чл. 55 НПК. Това е така, защото възприетата от съда квалификация не обуславя по-тежка наказателна отговорност и съдът не е установил други факти, различни от обстоятелствата, на които е изградено обвинението.
Законосъобразно отговорността на Р. А. е била ангажирана за извършено престъпление при наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 131а НК, като в л. 90 от въззивното решение съдът правилно е посочил предходната съдимост, обусловила причинената средна телесна повреда, извършена в срока по чл. 30, ал. 1 НК от изтърпяване на предходната ефективна присъда, да бъде квалифицирана като опасен рецидив.
Във въззивния съдебен акт се съдържа обстоен анализ на всички доказателствени източници по делото. По отношение възражението на подсъдимия Р. А. за кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с причинената на пострадалия А. средна телесна повреда, следва да се отбележи, че преценката на свидетелските показания е резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /л. 96 и 98 от възз. реш./. В решението си Варненският апелативен съд е дал изчерпателен отговор по отношение направените от Р. А. доводи за неучастието му в инцидента, като при анализа на свидетелските показания е отбелязал, че свидетелите С. и А., както свидетелката Н. са категорични за участието на този подсъдим в побоя на пострадалия А.. Съдът не е дал вяра на казаното от бащата на пострадалия – свидетелят Е. А., по отношение на носените от пострадалия златни накити в момента на нанесения му побой, което наред с останалите гласни доказателства по този въпрос е обосновало извода за оправдаване на подсъдимите от обвинението за грабеж. Твърдението на касатора Р. А. за нарушение на чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК е голословно, тъй като посочената разпоредба изрично установява, че може да бъде свидетел пострадалият, вкл. и когато в съдебното производство е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. Посоченият от този жалбоподател чл. 124 от НПК е неотносим към настоящото дело, тъй като по него няма разпитани свидетели с тайна самоличност.
Във връзка с оплакването за увеличеното от въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лв. на 5000 лв., платимо солидарно от подсъдимите, следва да бъде отбелязано, че въззивният съд, след извършена цялостна обоснована оценка на относимите за гражданската отговорност обстоятелства, е стигнал до извода, че за да съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, с оглед на причинените две средни телесни повреди на пострадалия А., размерът на обезщетението следва да бъде увеличен – извод, с който се солидаризира и касационната инстанция.
Настоящата инстанция счита, че определените на подсъдимите наказания са справедливи и отговарят на целите по чл. 36 НК, поради което не следва да се коригират.
По изложените съображения, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ и решението на Варненския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 17 от 31.01.2013 год., постановено по ВНОХД № 346/2012 год. по описа на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:……………………………………….
…………………………………………