Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
гр. София, 02 ноември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври 2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретаря Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора от ВКП Д. ГЕНЧЕВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1140/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. Ч. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1225/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 215 от 04.12.2013 г.
В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал във воденото срещу него наказателно съдебно преследване, тъй като се е намирал в Гърция, както и че не е бил представляван от упълномощен от него защитник, поради което се явява осъден при нарушение на процесуалните правила. Претендира се връщане на делото на Старозагорския районен съд за ново разглеждане и намаляване на наказанието.
Назначеният от касационната инстанция служебен защитник на осъдения И. пледира за уважаване на искането, отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане.
Осъденият моли делото да се върне за ново разглеждане, тъй като е получил голямо наказание.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, на което се е явявал през цялата досъдебна фаза.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо.
Видно от изискана от ВКС справка за правното положение на лишения от свобода А. Ч. И., изготвена от ГД „ИН” – Затвора – гр.Пазарджик, за начало на наложеното на осъдения с присъдата по НОХД № 1225/2013 г. по описа на Старозагорския РС наказание е посочена дата 17.01.2015 г. С писмо от 28.01.2015 г. на Районна прокуратура – Стара Загора до Старозагорски РС, приложено на л. 106 от първоинстанционното дело, същият е уведомен за привеждане в изпълнение на присъдата, както и че за начало на наказанието е зачетена дата 17.01.2015 г. В искането си (озаглавено „жалба – молба”) осъденият е посочил, че е в затвора от 20.01.2015 г. С оглед на изложеното, ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения И. на постановената спрямо него задочна присъда е датата, от която е започнало изпълнение на наказанието лишаване от свобода по нея, което е станало на 17.01.2015 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като е подадено на 23.04.2015 г., видно от датата на пощенското клеймо, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.
Осъденият А. И. е бил предаден на съд на 24.04.2013 г. за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б”, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Производството на досъдебна фаза е проведено изцяло в негово присъствие, като материалите от разследването са му предявени на 23.04.2013 г. лично и при участието на служебен защитник /л. 49 от бързо производство № 222/2013 г. по описа на Първо РУ„Полиция” – Стара Загора/. Когато на 23.04.2013 г. е привлечен присъствено към наказателна отговорност /л. 27 – 28 от ДП/ за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б”, вр. чл. 18 ал. 1 от НК спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”, като нейното съдържание и съответните за това задължения са му били разяснени. При предявяване на разследването обвиняемият тогава И. изрично е заявил, че не желае да се възползва от правото си да бъде призован за предявяване на материалите от досъдебното производство /л. 49 от ДП/.
След приключване на досъдебното производство прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора е внесъл обвинителен акт в съда на 28.05.2013 г. – един месец след привличането на И. като обвиняем.
Видно от приложеното на л. 11 от първоинстанционното производство по НОХД № 1225/2013 г. по описа на Старозагорския РС писмо от кметството на с. Бр. К., общ. Ст. З., подс. И. не е бил намерен и надлежно призован за съдебното заседание по делото. В писмото е посочено, че по информация от бащата на подсъдимия последният не се е прибирал в дома си. До кметството на с. Бр. К. е изпратена втора призовка, която също не е била връчена на подсъдимия поради факта, че от около месец той не пребивавал на територията на селото /л. 30 от НОХД № 1225/2013 г./. С оглед на това, първото съдебно заседание по делото било отложено, като съдът изискал справки за постоянен и настоящ адрес на подсъдимия, от които той да бъде призован. За второто поред съдебно заседание на 13.08.2013 г. И. също бил нередовно призован, като на върнатата призовка за това заседание било отбелязано, че по сведение на Д. Д. лицето било избягало от с.Бр. К. /л.л. 30 – 31 и 43 от НОХД № 1225/2013 г./. Съдът отново не дал ход на делото и изменил мярката за неотклонение на подс. И. от „подписка” в „задържане под стража”, както и го обявил за общодържавно издирване. Освен второто съдебно заседание по делото отложени били и следващите две заседания, проведени съответно на 02.10.2013 г. и 07.11.2013 г. Изискани и получени били: с оглед призовките за връчване на подс. И. били изпратени следващи писма от кметството на с. Бр. К. до Старозагорски РС, от които е видно, че от около три месеца лицето не пребивава на територията на селото, като по сведение на близки и съседи то е напуснало дома си в селото в началото на м. юни 2013 г. и оттогава повече не се е прибирало и обаждало; докладни записки от ОД на МВР – Стара Загора, Първо РУ „Полиция” – от 25.10.2013 г. и 14.11.2013 г., че за периода 24.08. – 25.10.2013 г. и 24.08. – 14.11.2013 г. са извършени периодични проверки по местоживеене на подс. И., като е установено, че за горния период същият не е пребивавал в землището на с. Бр. К., както и в околните села на общ. Стара Загора; две справки от ГД „Изпълнение на наказанията” при МП, че към момента на изпращане на писмата – 22.10.2013 г. и 18.11.2013 г., лицето не търпи наказание лишаване от свобода и не се задържа в затворите на страната на друго основание по реда на НПК; справки от 01.11.2013 г. и 26.11.2013 г. от ОД на МВР – Стара Загора, обхващащи съответно периодите 01.01.2003 г. – 30.10.2013 г. и 01.01.2003 г. – 21.11.2013 г., че има регистрирано задгранично пътуване на лицето А. Ч. И. през ГКПП Златоград на 29.09.2012 г., без данни за последващо завръщане, с отбелязване че от датата на членството на Република България в ЕС – 01.01.2007 г., данните след тази дата са непълни.
При това положение, след като проведеното местно и централно издирване на подс. И. не е дало резултат, както и след няколкократните отлагания на делото с цел призоваването на подсъдимия, които били неуспешни, ход на делото бил даден на петото поред съдебно заседание на 04.12.2013 г., в отсъствие на подсъдимия, на осн. чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. На заседанието присъствал назначения от ДП служебен защитник на подс. И., представлявал го на всички съдебни заседания пред първоинстанционния съд, вкл. и при обявяване на присъдата, реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На И. бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права.
Изложените обстоятелства ясно определят, че А. И. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките на досъдебната фаза, доколкото на 23.04.2013 г. той е привлечен в качеството на обвиняем присъствено. В рамките на срока, указан в чл. 242, ал. 4 от НПК, прокурорът е упражнил правомощието си по чл. 246 от НПК и е внесъл делото с обвинителен акт в съда. Подсъдимият не е бил намерен и призован за съдебната фаза на производството срещу него, но това е станало изцяло по причини, очевидно насочени към укриването му. Неучастието на подсъдимия в съдебното производство е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, съдът намира че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК, поради което искането на осъдения И. за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Ч. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1225/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.