Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
София, 30 януари 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари 2014 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретаря …………А. КАРАДЖОВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Р. КАРАГОГОВ…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2420/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на осъдения С. М. М. за възобновяване на наказателното производство по делото на основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
С присъда № 64/10.09.2013 г., постановена от Севлиевския районен съд по НОХД № 171/2013 г., С. М. М. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343 ал.3 пр.1 б.А пр.2 вр. ал.1 б.Б пр.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК и чл. 55 ал.1 т.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 и на осн. чл. 54 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С въззивно решение № 130/21.11.2013 г., постановено от Габровския окръжен съд по ВНОХД № 164/2013 г., първоинстанционната присъда е била потвърдена.
В искането за възобновяване се съдържат доводи за наличие на основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващи се в допуснати нарушения на правилата на Наредба №30/2001 г. при изследването на кръвната проба на осъдения, както и нарушено право на защита при вземане на същата, доколкото осъденият не е имал възможност да направи отказ. Сочи се и касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, реализирано чрез неправилен отказ на съдебните инстанции да приложат чл. 55 при индивидуализацията на наказанието за второто престъпление, както и поради неправилен отказ да се приложи чл. 343 ал.2 от НК. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Пред касационната инстанция защитата на подс. М. не поддържа искането в неговата цялост поради започналото вече изпълнение на присъдата. Поддържа искането за преценка на правилното приложение на чл. 55 от НК, като счита, че не са отчетени всички смекчаващи обстоятелства, като моли производството да бъде възобновено и наложените наказания намалени до законовия минимум.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъдения, тъй като според него не са налице условията на закона. Намира, че същите искания са правени пред предходните инстанции и са получили правилни отговори от тях в съдебните актове.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е направено в срока по чл. 421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
1. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения:
По същество се твърди от защитата, че това нарушение е налице с оглед нарушаване на правилата на Наредба №30/2001 г. относно начина на вземане на кръв от осъдения и неговото изследване. ВКС не констатира тези аргументи да намират основание в доказателствата по делото, поради което същите са неоснователни. В хода на производството тези възражения са правени нееднократно, като са получили свой законосъобразен отговор. Безспорно е прието от фактическа страна, че вследствие на ПТП осъденият М. е пострадал сериозно, бил е неадекватен и неконтактен в състояние, близко до коматозното. Откаран е бил в ЦСМП – С., а впоследствие и в МБАЛ „Д-р Т. В.”- Г., където е взета кръвна проба за химически анализ. При така установените факти е бил приложим чл. 2 ал.2 от Наредба №30/2001 г. за реда за установяване на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно него употребата на алкохол от водач, чието физическо състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, се установява с лабораторно изследване. Все в същата хипотеза е предвидено в чл. 5 от Наредбата, че проба кръв за лабораторно изследване се взема от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което е транспортиран за помощ или настанен участника в ПТП. В тези случаи не се попълва талон за медицинско изследване. По делото на л. 65 от НОХД № 171/2013г. е приложено писмо от Центъра за спешна медицинска помощ – Г.. От него се установява, че кръвна проба от С. М. за установяване на употребата на алкохол е взета от дежурния екип – д-р И. и медицински специалист Н.. По този начин инстанциите по същество са установили спазването на реда за вземане на кръвна проба, който безупречно е бил съобразен с нормативните изисквания на чл. 5 във връзка с чл. 2 от Наредба №30/2001 г. Гаранция за надлежното вземане на кръвната проба от лице, чието физическо състояние не позволява да изрази воля и желание или нежелание за това, е именно длъжността на лицето, което има право да я вземе. Затова и наредбата не предвижда хипотеза за изразяване на съгласие от такова лице. Вземането на кръвната проба и нейното по-нататъшно изследване е съобразено с изискванията за това, надлежно е отразено в медицинския журнал и съответните регистри, поради което не е бил опорочен предвидения за тази процедура ред.
Не е основателен и доводът, че изследването на кръвната проба е станало от неоторизирана лаборатория в болницата в [населено място], която не е компетентна съгласно чл. 15 от Наредба № 30/2001 г. Този аргумент сочи на явно непознаване на писмените доказателства по делото. Съгласно тях – протокол за химическа експертиза, приложен на л. 24 от делото, е видно, че кръвната проба е изследвана от химик в специализираната химическа лаборатория към НТЛ-ОД МВР Г.. Посочената лаборатория е включена в чл. 15 ал.1 от наредбата, тъй като е научно-техническа лаборатория при съответната регионална дирекция на вътрешните работи.
С оглед на тези констатации касационният съд не намери да е нарушена която и да е разпоредба от Наредба №30/2001 г., поради което не е налице нарушение на реда за вземане и изследване на кръвната проба на осъдения М.. Алкохолната концентрация в кръвта му от 1,73 промила е била безспорно установена, поради което липсва всякакво съмнение, че е било налице квалифициращото обстоятелство по чл. 343 ал.3 от НК – деянието е извършено в пияно състояние.
Не е нарушено правото на защита на осъдения и с отказа да се назначи повторна съдебномедицинска експертиза за пострадалия. Вида и характера на телесното му увреждане са били установени посредством експертни знания на вещото лице, което се е съобразило с медицинската документация, сред която се е намирала и рентгенова графия на дясната раменна става на пострадалия. Съобразно тези документи е изведено и заключението, че полученото счупване на дясната раменна кост от И. А. А. е довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка за срок на обездвижване два месеца. Медикобиологичните характеристика на това счупване съгласно разясненията на експерта сочат на това, че то е затруднило трайно движението на крайника и използването му за присъщите му функции за срок повече от тридесет дни. Обстоятелството, че пострадалият може и да е премахнал гипсовата имобилизация по свое усмотрение преди изтичането на указания му шестдесетдневен срок /което не се установява от доказателствата по делото/, не може да повлияе на характера на телесната повреда като средна такава. Необходимост от изготвяне на повторна съдебномедицинска експертиза се поражда в изрично предвидената хипотеза на чл. 153 от НПК. Защитата не е посочила нито наличие на необоснованост, нито аргументирано с конкретни обстоятелства съмнение за правилността на експертното заключение. Поради това искането за повторна експертиза с основание не е било уважено, тъй като не е била налице каквато и да е необходимост от нея и то е било самоцелно.
С оглед на тези съображения ВКС не констатира да е допуснато което и да е от посочените в искането съществени процесуални нарушения, налагащи възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане на въззивния съд.
2. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон:
Касационната инстанция не намира да са допуснати твърдените в искането нарушения на материалноправните разпоредби на чл. 343 ал.2 от НК и на чл. 55 от НК.
На първо място, оспорва се неприложението на чл. 342 ал.2 от НК. Съгласно тази норма в случаите на престъпления по чл. 343 ал.1 б.А и б.Б от НК наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това. Обвинението спрямо М. е било за престъпление по чл. 343 ал.3 б. А вр. ал.1 б.Б от НК. Не само систематичното място на нормата на алинея втора, но и нейната изрична изчерпателност сочат на неприложимостта й за престъпления по чл. 343 ал.3 от НК, което е напълно обяснимо с оглед обстоятелството, че в последния случай се касае за квалифицирани състави на престъпления, разкриващи и по-висока степен на обществена опасност, при които законодателят е преценил, че волята на пострадалото лице дали да се води наказателен процес или не, е правноирелевантна. Следователно чл. 343 ал.2 е неприложима към престъпления, квалифицирани по чл. 343 ал.3 от НК, поради което с отказа на съдебните инстанции да прекратят наказателното производство предвид изявеното нежелание на пострадалия то да се води срещу подсъдимия М., не почива на неправилно приложение на материалния закон.
Не е налице неправилното му приложение и предвид отказа на съдебните инстанции да индивидуализират наказанието на осъдения за престъплението по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК при условията на чл. 55 от НК. Приложението на последната норма се определя от две обстоятелства: първо, преценката на обстоятелствата по чл. 54 ал.1 от НК, и второ: преценка за наличие на предпоставките на чл. 55 ал.1 от НК. С оглед обстоятелствата на извършеното престъпление по чл. 343 в ал.2 вр. ал.1 от НК – от осъждано лице, което девет пъти е наказвано по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление, очевидно се касае за деяние, разкриващо висока степен на обществена опасност, каквато е и обществената опасност на конкретния извършител. При тези обстоятелства е вярна преценката на наказващия съд, че най-лекото наказание лишаване от свобода, предвидено за това престъпление /три месеца/ не се оказва несъразмерно тежко. Поради липса на законовата предпоставка за приложение на чл. 55 от НК правилно наказанието е било индивидуализирано при хипотезата на чл. 54 от НК. Индивидуалният размер е отмерен с оглед визираните в тази норма смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което материалният закон е приложен правилно.
Не е допуснато нарушение на чл. 55 от НК при прилагането му по отношение на престъплението по чл. 343 ал.3 б.А вр. ал.1 б.В от НК. Наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е в законовите предели, предвидени за конкретната хипотеза на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и при отчитане на цялата съвкупност на смекчаващите обстоятелства за отговорността на М., които определят и тяхната многобройност. Съдът е бил в максимална степен обективен и снизходителен към дееца, поради което по-нататъшно намаляване на наказанието не би намерило опора в доказателствената съвкупност.
Предвид тези съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията му в производството по Глава 33 от НПК не се налага ВКС да упражни правомощията си за възобновяване на производството по делото и отмяна или изменение на постановения въззивен съдебен акт.
С оглед на това и на основание чл. 425 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 164/2013г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.