Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. София, 09 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шести юли 2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Кр. ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП А. ГЕБРЕВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 449/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Б. Г. срещу въззивно решение № 11, постановено на 28.01.2015 г. от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 472/2014 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционната присъда № 45, постановена от Пазарджишки окръжен съд на 14.10.2014 г. по НОХД № 379/2014 г., подс. Г. е бил признат за виновен за това, че на 21.05.2014 г. в парк „Ост.” гр. П. е направил опит умишлено да умъртви Д. Г. Г., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим, като е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство и направените по делото разноски.
С атакуваното въззивно решение присъдата е била изменена в частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което било намалено на две години и шест месеца. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. С нея се предлага на касационната инстанция да измени въззивното решение, като намали размера на наложеното наказание, тъй като при неговата индивидуализация не са отчетени в достатъчна степен като смекчаващи вината обстоятелства признаването на вината от подсъдимия, съжалението му за извършеното и настъпилия резултат.
В съдебно заседание пред касационната инстанция /трето поред, след отлагане на предходните две поради заболяване на подсъдимия и неявяване на редовно призования защитник/ прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна поради обстоятелството, че не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка, апелативният съд е определил наказанието при прецизен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, което по вид и размер съответства на обществената опасност на деянието и дееца и би осъществило целите, визирани в чл. 36 от НК.
Подсъдимият К. Г., редовно призован, не се явява. От упълномощения му защитник, адв. К., е получено писмено становище, че се отказва от защитата на подсъдимия.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Не се констатира да е налице третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца на две години и шест месеца, определено при балансиращи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства инстанциите по фактите са отчели признание на подсъдимия на вината му, критичност към извършеното деяние и поведението на пострадалия, определено от втората инстанция като „провокативно“. Наред с тях въззивният съд е преценил и някои нови смекчаващи вината обстоятелства, а именно трудовата ангажираност на подсъдимия, както и обстоятелството, че деянието е останало в стадия на опита, въпреки че подсъдимият е имал възможност да го довърши. В тази връзка касационната инстанция намира, че няма неотчетени смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието на подс. Г., вкл. изтъкнатите такива в касационната му жалба. Като отегчаващи обстоятелства въззивният съд е взел предвид високата степен на обществена опасност на деянието и миналите осъждания на дееца. Така определено, при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода не е явно несправедливо, тъй като е отмерено според обществената опасност на деянието и тази на подс. К. Г.. Както беше посочено по-горе, отчетена е предходната съдимост на подсъдимия, в т.ч. и за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 1 от НК, което е намерило отражение в определената му санкция. С оглед на това допълнително смекчаване на наложеното му наказание, без наличието на обуславящи го обстоятелства, не би отговорило в пълна степен на обществената опасност на престъплението и тази на подсъдимия. Индивидуализираната от Пловдивски апелативен съд наказателна отговорност на подс. Г. напълно съответства на критерия за справедливост, и тъй като не се констатира наложеното наказание лишаване от свобода да отговаря на изискването на чл. 348 ал. 5 т. 1 от НПК, не се налага корекцията му в посока на неговото смекчаване. ВКС счита, че наложеното наказание именно в този размер в най-пълна степен ще изпълни целите на специалната и генерална превенция.
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основание, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на това, и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 11 от 28.01.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 472/2014 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.