Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
София, 10 декември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември 2015 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1278/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалби на подсъдимите Й. Т. Т., на процесуалния му представител – адв. М., на К. П. П., на защитника му – адв. К., М. Ц. Ц., Н. Т. Н. И В. Д. К. срещу въззивно решение № 102, постановено на 25.03.2015 г. от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 269/2012 г., с което е била частично изменена първоинстанционната присъда.
С присъда № 25 от 28.12.2011 г., постановена по НОХД № 443/2009 год. Врачанският окръжен съд е признал за виновни подсъдимите:
– Й. Т. Т. в извършването на престъпление по чл. 321 ал. 3 алт. 2 пр. 7 т. 1 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 10 години;
– К. П. П. в извършването на престъпление по чл. 321 ал. 3 алт. 2 пр. 7 т. 2 вр. ал. 2 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 6 месеца;
– М. Ц. Ц. в извършването на престъпление по чл. 321 ал. 3 алт. 2 пр. 7 т. 2 вр. ал. 2 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца;
– Н. Т. Н. в извършването на престъпления по 1) чл. 321 ал. 3 алт. 2 пр. 7 т. 2 вр. ал. 2 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 6 месеца; 2) по чл. 159в алт. 2 вр. чл. 159а ал. 2 т. 1 и т. 6 вр ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 10 години и глоба в размер на 10 000 лева; 3) по чл. 155 ал. 5 т. 1 пр. 2 т. 2 пр. 2 и т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 13 години и глоба в размер на 100 000 лева; 4) по чл. 159в алт. 2 вр. чл. 159а ал. 2 т. 6 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 8 години и глоба в размер на 8 000 лева; 5) по чл. 155 ал. 5 т. 1 пр. 2 и т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 10 години и глоба в размер на 100 000 лева; 6) по чл. 159в алт. 2 вр. чл. 159а ал. 2 т. 6 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 10 години и глоба в размер на 10 000 лева; 7) по чл. 155 ал. 5 т. 1 пр. 2 и т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 13 години и глоба в размер на 100 000 лева. На подсъдимия Н. Н. съдът на основание чл. 23 ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание от 13 години лишаване от свобода и е присъединил към него наказанието глоба в размер на 100 000 лева. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева.
– В. Д. К. в извършването на престъпления по 1) по чл. 155 ал. 5 т. 1 пр. 2 т. 2 пр. 2 и т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 13 години и глоба в размер на 100 000 лева; 2) по чл. 155 ал. 5 т. 1 пр. 2 и т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 10 години и глоба в размер на 100 000 лева; 3) по чл. 155 ал. 5 т. 1 пр. 2 и т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 (в редакцията на нормата в ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 13 години и глоба в размер на 100 000 лева. На подсъдимия В. К. съдът на основание чл. 23 ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание от 13 години лишаване от свобода и е присъединил към него наказанието глоба в размер на 100 000 лева. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева.
С въззивния съдебен акт Софийският апелативен съд частично е изменил присъдата на първата инстанция, като е намалил наложените на подсъдимите наказания, както следва:
– на подсъдимия Й. Т. Т. за престъпление по чл.321 ал.3 алт.2 пр.7 т.1 вр. ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ вр. чл.20 ал.2 от НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на осем години лишаване от свобода.
– на подсъдимия К. П. П. за престъпление по чл.321 ал.3 алт.2 пр.7 т.1 вр. ал.2 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ от НК е наложено наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода, размера на същото е намален на пет години лишаване от свобода.
-на подсъдимия М. Ц. Ц. за престъпление по чл.321 ал.3 алт.2 пр.7 т.1 вр. ал.2 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ от НК е наложено наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода, като размера на същото е намален на четири години лишаване от свобода.
-на подсъдимия Н. Т. Н. за престъпление по чл.321 ал.3 алт.2 пр.7 т.1 вр. ал.2 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ от НК е наложено наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода, като размера на същото е намален на пет години лишаване от свобода.
– на подсъдимия Н. Т. Н. за престъпление по чл.159в алт.2 вр. чл.159а ал.2 т.1 и т.6 вр. ал.1/в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./, вр. чл.20 ал.2 от НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на осем години и шест месеца лишаване от свобода.
-на подсъдимия Н. Т. Н. за престъпление по чл.155 ал.5 т.т.1 пр.2 т.2 пр.2 и т.3 вр. ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./, вр. чл.20 ал.2 от НК е наложено наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
– на подсъдимия Н. Т. Н. за престъпление по чл.159в алт.2 вр. чл.159а ал.2 т.6 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ от НК е наложено наказание от осем години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на шест години и шест месеца лишаване от свобода.
– на подсъдимия Н. Т. Н. за престъпление по чл.155 ал.5 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ от НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на осем години и шест месеца лишаване от свобода.
– на подсъдимия Н. Т. Н. за престъпление по чл.159в алт.2 вр. чл.159а ал.2 т.6 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ вр. чл.20 ал.2 от НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на осем години и шест месеца лишаване от свобода.
– на подсъдимия Н. Т. Н. за престъпление по чл.155 ал.5 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ вр. чл.20 ал.2 от НК, е наложено наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
– подсъдимия Н. Т. Н. на основание чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
– подсъдимия Н. Т. Н., на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
– на подсъдимия В. Д. К. за престъпление по чл.155 ал.5 т.1 пр.2 т.2 пр.2 и т.3 вр. ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./, вр. чл.20 ал.2 от НК е наложено наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
– на подсъдимия В. Д. К. за престъпление по чл.155 ал.5 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ вр. чл.20 ал.2 от НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на осем години и шест месеца лишаване от свобода.
-на подсъдимия В. Д. К. за престъпление по чл.155 ал.5 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002г./ вр. чл.20 ал.2 от НК е наложено наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
-на подсъдимия В. Д. К., на основание чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
– на подсъдимия В. Д. К., на основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода, като размера на същото е намален на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.
В останалата част присъдата на Врачанския окръжен съд е потвърдена.
В депозираната жалба от подсъдимия Й. Т. се навеждат доводи за наличието на всички касационни основания. Излагат се съображения, че възприетата за установена фактическа обстановка от въззивния съд не съответствала на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и че предходните две инстанции постановили своите актове без да са били събрани безспорни доказателства за извършеното от жалбоподателя престъпление. В тази връзка се посочва, че изложените доводи на апелативния съд, че ръководната роля на подсъдимия Т. е била установена по несъмнен начин, не били базирани на доказателствената маса по делото. Допълва се, че доказателствата по делото са ценени едностранчиво и тенденциозно. Релевира се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира върху коректното процесуално поведение на подсъдимото лице, положителни характеристични данни и двете малолетни деца, за които полага грижи. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, алтернативно на въззивната. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Касационната жалба, подадена чрез процесуалния представител на подсъдимия Й. Т. – АДВ. М., съдържа доводи за наличие на основанията по чл. 348 ал.1 т.1- т. 3 от НПК. В част от жалбата се преповтарят изложените доводи и съображения от подсъдимия. Акцентира се върху обстоятелството, че било неясно какво приемал за установено въззивният съд относно това каква е била структурата на организираната престъпна група, която била създадена и ръководена от подсъдимия Т., и върху това, че не били обсъдени показанията на разпитаните свидетели във въззивното съдебно следствие. Твърди се, че съдебният състав на втората инстанция не се бил запознал с ВДС по делото, както и че искането му за изслушване на приложените по делото звукозаписи е оставено без уважение, без да са изложени аргументирани мотиви за това. Въвежда се довод за нарушено право на защита на подсъдимия, тъй като в досъдебната фаза бил защитаван от адвокат, който бил защитник на други 11 подсъдими, които били с противоречиви интереси. По възражението за явна несправедливост на наказанието се посочва, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и че не била отчетена продължителността на наказателното производство – 6 г., което водело до приложението на чл. 55 НК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно оправдаване на подсъдимия.
С касационните жалби, подадени от подсъдимия К. П. и неговия защитник – АДВ. К., се релевира наличието на всички касационни основания. Бланкетно се посочва, че доказателственият анализ бил неправилен и необективен, както и че предходните две инстанции по същество са постановили актовете си, без да са били събрани доказателства за извършеното от подсъдимия. Изразява се несъгласие във връзка с кредитирането на свидетелските показания, както и с проведените разпити на свидетели с тайна самоличност. Отразено е, че не било ясно какво е „дилърска мрежа”, кои лица са били участници в нея, както и че изводите на въззивния съд относно участието на подсъдимия при разпределението на наркотичните вещества не намират опора в събраните по делото доказателства. Излага се съображение за наложено прекомерно тежко наказание. Молят съда за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия.
Жалбата на подсъдимия М. Ц., подадена чрез АДВ. Я., се основава на твърдение за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 – 3 от НПК. Бланкетно се изразява несъгласие с процесуалната дейност на въззивния съд, свързана със събиране, оценка и анализ на доказателствените материали по делото. Декларативно се заявява явно несправедливо и прекомерно тежко наложено наказание, като се посочва, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и коректно процесуално поведение. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно оправдаване на подсъдимия.
С касационната жалба, подадена от процесуалния представител на подсъдимия Н. Н. – АДВ. П., се навеждат доводи за наличието на всички касационни основания. Излагат се съображения за липса на законен повод за образуване на досъдебно производство, както и че пред съдия в досъдебна фаза и в хода на съдебното производство са провеждани разпити без участието на обвиняемите/ подсъдимите. Твърди се, че по делото липсвали доказателства, че подсъдимият Н. е свождал и принуждавал към проституция св. К. Д., за да му се наложи наказание за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 1, предл. 2 и т. 3 НК, както и да е участвал в О. и да е изпълнявал нареждания на подсъдимия Т.. Навежда се довод, че било доказано, че Г. В. принудил свидетелките Р. А., П. В. и К. Д. да лъжесвидетелстват. Сочи се наличие на съществени противоречия в съдебното решение и обвинителния акт по отношение на времето на извършваните престъпления за свождане и принуда към проституиране на горепосочените свидетелки. Иска се от съда да оправдае подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.
Депозираната жалба от подсъдимия В. К. съдържа доводи за всички касационни основания. Излагат се съображения, че събраните по делото доказателства не дават основание за извод за вина от страна на подсъдимия, както и че инстанциите по същество не били извършили преценка за достоверността на показанията на свидетелките Р. А., П. В. и К. Д., както и че това били единствените доказателствени източници, в които имало данни подсъдимият да е склонявал или принуждавал посочените лица към употреба на наркотични вещества с цел проституиране. Посочва се, че било нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като повечето от обвиняемите са имали един и същи защитник, въпреки наличието на противоречиви интереси, както и че на това възражение въззивния съд не дал отговор, което съставлявало липса на мотиви. Твърди се, че определеното наказание било завишено, че не съответствало с конкретните обстоятелства на престъплението и с личната обществена опасност на дееца. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт с оправдаване при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание.
Пред касационната инстанция подсъдимият Й. Т. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощения му защитник адв. М. М., който представя писмено допълнение към касационната жалба. Защитата преповтаря част от изложените аргументи в жалбата, като допълнително акцентира върху обстоятелството, че въззивното решение изцяло било основано на показанията на свидетелите Г. П. и Ц. А., които били неверни, нагласени и съчинени от служители на Сектор БОП – [населено място]. Посочва, че не били ясни критериите, на база на които показанията на двамата свидетели едновременно аргументирали и осъдителна, и оправдателна теза на съда. Пледира за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият К. П. П., редовно уведомен, не се явява, представлява се от процесуалните му представители – адвокатите К. К. и Д. Я., които изцяло поддържат жалбите, ведно с допълненията към тях. Защитата – адв. К. излага идентични съображения с отразените в жалбата, като допълва, че обстоятелството, че подсъдимия П. бил в приятелски отношения с подсъдимия Т., както и негов съдружник, не обуславяло наличието на съставомерност по чл. 321 от НК. Твърди, че не била дадена възможност на защитата да зададе въпросите си на свидетелите с тайна самоличност. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият М. Ц. Ц., надлежно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител – адв. Д. Я., който представя писмено допълнение към жалбата. Защитникът на подсъдимия поддържа изцяло жалбата и се солидаризира със становищата, изразени в пледоариите на адв. М. и адв. К..
Подсъдимият Н. Т. Н., нередовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощения му защитник адв. Н. П., който поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи, като преповтаря част от тях. Посочва, че наложеното на подсъдимия наказание било прекомерно завишено и че у него не било намерено никакво наркотично вещество, въпреки приложението на СРС-та, продължителното наблюдение и многобройните лични обиски. Моли съда да постанови акт, с който да оневини подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане.
Подсъдимият В. Д. К. се явява лично и с адв. М. С., който изцяло поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Акцентира върху обстоятелството, че въззивното решение било неправилно и постановено при превес на отегчаващите отговорността предпоставки, без да са били обсъдени обективно доказателствата по делото. Пледира за оправдателен съдебен акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият В. И. И., надлежно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Ю. Н., който заявява, че подзащитният му бил оправдан от предходните две инстанции и липсвал протест от прокуратурата, поради което моли съдът да потвърди решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите и допълненията към тях и предлага на съда да остави в сила въззивното решение.
Подсъдимият В. Д. К. в своя лична защита поддържа жалбата и се солидаризира с изложеното от неговия процесуален представител, а в последната си дума моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В жалбите на подсъдимите и защитниците им се съдържат аналогични доводи по отношение на касационните основания, което позволява те да бъдат групирани, поради което настоящият състав намира, че аргументите му следва да бъдат изложени по групи.
По отношение на недоказаността на обвиненията и липсата на доказателствен анализ:
Основните съображения на защитниците на подсъдимите са насочени към разколебаване на констатациите на въззивната инстанция относно фактическата обстановка по осъществяване на инкриминираните престъпления и най- вече относно образуването, ръководенето и участието на всеки от подсъдимите в организираната престъпна група. В допълнението към жалбата на защитата на подс. Т. се съдържа изложение на факти, които тя намира, че въззивният съд е следвало за изведе от доказателствената съвкупност и да възприеме като доказани обстоятелства. Поради това основното искане е касационният съд да възприеме тази трактовка на фактическите обстоятелства и да признае този подсъдим за невиновен по обвинението. На практика подобно искане се съдържа и в останалите жалби, подадени от името на подсъдимите П., Ц., Н. и К.. С отправените в жалбите доводи за неоправдано кредитиране на доказателствата, подкрепящи твърденията на свидетелите Г. П. и Ц. А., касаторите на практика поддържат, че събраните по делото доказателствени материали не представляват достатъчна, убедителна, достоверна и категорична основа за осъдителните изводи на двете предходни инстанции.
Фактическата необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт не е изведена като самостоятелно касационно основание. ВКС не разполага с правомощия да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Ето защо касационният съд не може да пререши дадените от Софийски апелативен съд отговори на фактическите въпроси за ангажираност на подс. Т. в образуването и ръководенето на организираната престъпна група, за участието на подсъдимите П., Ц. и Н. в нея, нито за осъществените от подсъдимите Н. и К. склоняване към проституция и свождане към блудствени действия на свидетелките А., С. и Виранева, а подс. Н. и за това, че е набрал и приел същите три лица с цел да бъдат използвани за развратни действия – проституция. Ето защо за жалбоподателите следва да е ясно, че касационната инстанция не разполага с възможност за самостоятелна оценка на доказателствените материали, с които са обосновани фактическите констатации на въззивния съд. Тя нито може да приеме, че факт, приет за установен от САС, не се е осъществил, нито обратното – че нещо, което е прието, че не се е реализирало, на практика е съществувало. Това, което е в компетентността на касационния съд, е да извърши проверка на извършеният доказателствен анализ от въззивния съд само от гледна точка на изискванията за процесуална законосъобразност на конкретните действия по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган.
Настоящия съдебен състав констатира, че в процесуален план не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да дадат основание за отмяна на въззивния съдебен акт. Съставът на САС е оценил доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 13,14 и 107 ал.5 от НПК, поради което ВКС не констатира пороци в доказателствената дейност, които да разколебават осъдителните изводи на постановеното въззивно решение. В обхвата на въззивната проверка, предопределена от разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда , като сам е провел и допълнително съдебно следствие, като е изслушал поисканите от защитата свидетели А., А., А. В., Н., Г., Ц., В., Ц., П., С., Ц., Ц., К., К., А., П., И., С. Б., Ц., Б. Б., П., Н., П., А., Я., както и доброволно разкрилата пред въззивния съд своя самоличност В. М. /защитен свидетел под № в хода на досъдебното и първоинстанционното съдебно производство/. Тези източници на гласни доказателства правилно са били интерпретирани като недостоверни такива на оправдателни доказателства, доколкото връзката им и близостта с подсъдимите е очевидна, а повечето от тях към инкриминирания период са били и продължават да се намират в зависимост от тях и основно с подс. Т., П. и Ц.. С основание въззивният съд не е кредитирал тези свидетелски показания, доколкото те са насочени основно към изграждане на репутация на първите трима подсъдими като граждани, занимаващи се със законен бизнес – производство на билки и гъби, което не изключва по никакъв начин установените чрез други доказателствени източници обстоятелства за осъществяване и на престъпна дейност. На следващо място, преобладаващата част от свидетелите са такива, които са осъждани за притежание на наркотични вещества, като пред съда заявяват, че не са се снабдявали с такива от О., в която са участвали подсъдимите. Друга група от тези свидетели с показанията си се опитват да дискредитират показанията на основните свидетели на обвинението П. и А., твърдейки, че те самите са се занимавали със склоняване към проституция и свождане към блудствени действия на някои от свидетелките на обвинението. Разпитваната до въззивното производство като свидетел с тайна самоличност, а след това доброволно я разкрила св. М. с основание е била дискредитирана, доколкото обясненията, които тя е дала пред въззивния съд за противоречията в показанията й, депозирани на досъдебното производство, както и пред САС, са абсолютно нелогични, като се стреми да ги оправдае с наркотичната си зависимост и заплаха от страна на св. А., комуто дължала пари. Те не намират опора в двукратния й разпит от досъдебното производство, включително и пред прокурор, пред когото не е споделила за своите притеснения. Ето защо както показанията на тези свидетели, така и на многобройните такива, разпитани от първоинстанционния съд и в частност някои от които, разпитани на осн. чл. 118 ал.1 т.1 от НПК поради приключване на наказателното производство спрямо тях със споразумение по реда на Глава 29 от НПК – Д. Н., Ц. Ц., Л. И., С. П., М. П., М. Н., М. И., Д. Ж. и Н. Г., правилно са интерпретирани като недостоверни източници на доказателства, обслужващи защитната теза на подсъдимите, но неуспешно противопоставящи се на обвинителните доказателства по делото. Многобройността на свидетелите, разпитани в подкрепа на тезите на защитата, не е основание да се приеме, че те натежават поради това обстоятелство, а не поради своята убедителност. Напротив, основните фактически положения по едно дело /както е в случая/ могат да се изградят на показанията на ограничен брой доказателствени източници, стига те да бъдат установени като достоверни и неразколебани от останалите.
По този начин е постъпил и въззивният съд, като основните фактически положения, очертаващи обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимите, са изведени в резултат на правилна логическа дейност по интерпретация на ограничен като брой, но убедителен кръг доказателствени източници – показанията на свидетелите Г. П., Ц. А., Р. А., К. С., П. В., на свидетелите със запазена в тайна самоличност с № / последните две приобщени със съгласието на страните по реда на чл. 371 т.1 от НПК/. След обстоен анализ на достоверността на променливите във времето показания на свидетелите Г. М. и Р. И. съдът основателно е дал вяра на тези от досъдебното производство, което е сторил и при подхода си към обясненията на подс. В. К.. При разкриването на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. По същество, пороците, които защитата се е опитала да вмени в източниците на осъдителни доказателства, са изтъквани и пред двете инстанции по фактите, като са оставени без уважение. ВКС не счита, че съставът на САС е игнорирал доводите срещу тях, като е аргументирал изключително подробно и обосновано отказа си да ги уважи. Въпреки това, след като те отново са направени пред касационния съд, той дължи отговор на тях.
По отношение на годността на показанията на свидетелите Р. А., К. С. и П. Виранева като източник на доказателства:
Тези свидетелки са разпитани на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 от НПК непосредствено след неговото образуване. Основното възражение на защитата се състои в това, че на техния разпит не е присъствал никой от обвиняемите и техните защитници, поради което е нарушено правото на защитата и на подсъдимите да участват в техния разпит, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 6 пар.3 б. „D” от ЕКПЧ. Възражението е основателно по принцип, но то не съответства на хронологията на извършените следствени действия по делото. Към момента, в който е извършен разпит пред съдия на трите свидетелки, по делото никой от подсъдимите не е бил привлечен като обвиняем. Поради това органът по разследването не е имало как да изпълни задължението си по чл. 223 ал.2 от НПК да осигури явяването им на разпита на свидетелките. Това обстоятелство не би могло да бъде основание за упрек към разследващите органи, доколкото е въпрос на тактика на планиране на разследването относно времето и начина на разпит на определени свидетели. От друга страна, съгласно чл. 219 от НПК едно лице се привлича като обвиняем, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършване на определено престъпление. Не може да се изключи, че именно разпитите на трите свидетелки, които са жертви от престъпленията по чл. 155 и чл. 159в от НК, са именно способите, чрез които органът по разследването е събрал достатъчно доказателства, за да пристъпи към привличане на обвиняемите лица към наказателна отговорност. Принципно нарушение на чл. 223 от НПК не е било допуснато. Друг е въпросът, че на практика никой от подсъдимите или негов защитник не е могъл да вземе участие в разпита на която и да е от свидетелките А., В. и С., тъй като те не са били намерени и разпитани непосредствено пред съда в съдебната фаза на наказателния процес. Техните показания от досъдебното производство са били приобщени на осн. чл. 281 ал.1 т.4 от НПК /л. 295-296 от том 10 на първоинст. дело/. При това обстоятелство нито в съдебната, нито в досъдебната фаза на подсъдимите е била гарантирана възможност да задават въпроси на свидетелките, които на практика са депозирали показания срещу тях. Принципно обвинението и защитата са били поставени в неравностойно положение, доколкото показанията в нито един момент не са били представени публично в присъствието на страните в открито съдебно заседание, в което подсъдимите да са имали възможност да задават въпроси, ако желаят, и да оспорват показанията. До този резултат обаче се е стигнало поради обстоятелството, че нито една от свидетелките В., А. и С. не е била намерена, за да бъде призована и разпитана лично в съдебната фаза. Първоинстанционният съд е положил неимоверни усилия за тяхното щателно издирване по всички възможни начини в страната и извън нея и след като то не е дало резултат, едва тогава е пристъпил към приобщаване на показанията им от досъдебното производство. С оглед доказателствената тежест в полза на обвинението на показанията на свидетелките, въззивният съд е имал изключително сериозен критичен процесуален подход към тях, поради което сам по реда на чл. 327 от НПК е допуснал техния разпит във въззивното следствие, което е провел. Неговите усилия по намирането им с цел провеждане на личен и непосредствен разпит с гарантирано участие на подсъдимите и защитата им отново са останали безрезултатни. Следователно ВКС намира, че двете предходни съдебни инстанции не са походили прибързано към прочитане на показанията, а са положили максималните допустими от закона усилия за обезпечаване на присъствието на свидетелките в съдебната фаза с оглед гарантиране на равенството на страните при събиране на доказателствата, произхождащи от тях, но въпреки това този резултат не е бил постигнат. Ето защо правилно е било прието, че са били налице причини за прочитане на техните показания от досъдебната фаза, тъй като не са могли да бъдат намерени, каквато хипотеза процесуалният закон изрично предвижда. По този начин за нуждите на делото са приобщени важни доказателства, които очевидно ползват обвинението, но които не отговарят на критерия на чл. 3 пар.3 б. „D” от ЕКПЧ, доколкото подсъдимите не са участвали в разпита на свидетелките, свидетелстващи срещу тях. Това нарушение обаче е намерило своята компенсация в проведения наказателния процес. Ако обвинителната теза и фактическите и правни изводи на съда биха се позовавали на показанията само на такива свидетели, очевидно би имало нарушение на основни принципи на справедливостта на процеса, поради заложеното неравенство на страните в събирането на основни обвинителни доказателства. В настоящия процес обаче това е преодоляно в пълна степен с аналит