Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
гр. София, 21 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и петнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №794 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура- гр. София и касационна жалба на частните обвинители Е. Б. С. и А. Б. Г. срещу присъда №4 от 26.02.2015 г., постановена по ВНОХД №1171/2014 г. по описа на Апелативен съд- гр. София.
С въззивната присъда е отменена присъда №7 от 20.02.2014 г., постановена по НОХД №312/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Перник, като подсъдимият Г. Б. Д. е признат за невиновен в това, че на 01.08.2012 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на седлови влекач „марка“, с ДК [рег.номер на МПС] , с прикачено полуремарке „марка“ с регистрационен № /рег. №/ е нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. М. С., като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ НК.
Първоинстанционната осъдителна присъда е отменена и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1 568, 15 лева, като е постановено, те да останат за сметка на Държавата.
В касационния протест и допълнението към него се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Поддържа се, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК защото е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП и е предприел маневра „потегляне“ без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Твърди се, че обстоятелството, че пострадалата С. се е намирала в зона, където не е могла да бъде възприета от Д. не го оневинява, тъй като той е могъл да извърши действие (да се надигне от седалката), което би му позволило да възприеме пешеходката.
Поддържа се, че подсъдимият е бил длъжен да се убеди че няма да създаде опасност за движението или да увреди участници в него, в това число и в т. нар. „мъртва зона“ и едва тогава да потегли.
На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба на частните обвинители се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Поддържа се, че неправилно е постановена оправдателна присъда, като незаконосъобразно въззивният съд е приел, че е налице „случайно събитие“ по смисъла на чл.15 НК. Моли се да бъде отчетено това, че подсъдимият е следвало да се надигне от мястото си и да установи дали няма опасност в зоната, за която му е липсвала видимост и едва тогава да потегли.
С касационната жалба се прави и оплакване за това, че въззивният съд е постановил изцяло оправдателна присъда, като не е установил важни за изхода на делото факти и конкретно къде се е намирала пешеходката към момента на потегляне на товарния автомобил.
Поддържа се, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че тя е пресичала на разстояние от 0,5 метра пред предната част на автомобила- обстоятелство, което не се установява от доказателствени източници и е възприето от съда въз основа на хипотетични предположения на експертите, участвали в изготвянето на допълнителната авто- техническа експертиза.
На тези основания се предлага постановената въззивна присъда да бъде отменена, като делото бъде решено от касационната инстанция с постановяване на друг съдебен акт, с който подсъдимият Д. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста и твърди, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да изпълни разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП. Твърди, че Д. е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за движението и едва след това да извърши маневрата.
Предлага постановената оправдателна присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Частните обвинители и техния повереник поддържат касационната жалба. Твърдят, че факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия са безспорно установени. Молят жалбата да бъде уважена и подсъдимият да бъде осъден за извършеното престъпление.
Защитата на подсъдимия Д. предлага касационния протест и касационната жалба да не бъдат уважавани. Поддържа, че за подсъдимия не е съществувало задължение да се надига от мястото си или да слиза от кабината на товарния автомобил, за да проверява какво има пред неговата предна част. Моли да бъде отчетено, че в конкретния пътен участък е имало две пешеходни пътеки и пострадалата е нарушила правилата за движение като е предприела неправомерно пресичане и по този начин единствено нейните действия са причинили пътно- транспортното произшествие.
Твърди, че фактите по делото са правилно установени, като законосъобразно въззивният съд е приел, че в нито един момент подсъдимият не е имал възможност да възприеме пострадалата пешеходка, предвид конструкцията на товарния автомобил и ниския й ръст.
Моли да бъде преценено, че е въззивният съд е направил верен извод, че е налице „случайно деяние“ и правилно е постановил оправдателна присъда.
Подсъдимият Д. моли да бъде потвърдена постановената оправдателна присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационния протест и касационната жалба са основателни.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Касационният съд, прецени, че основното оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за това, че решаващите съдилища не са събрали всички възможни и относими към предмета на производството доказателства и не са изяснили важни за изхода на делото факти.
При внимателен преглед на доказателствената съвкупност може да бъде направен извод, че по несъмнен и категоричен начин е установено, че когато подсъдимият е привел в движение седловия влекач пострадалата Н. С. се е намирала на пътното платно, непосредствено пред предната част на автомобила- в пространството между него и спрялото пред него превозно средство. Към този момент (а и към момента на приближаване на пешеходката до банкета и навлизането й на пътното платно) тя не е могла да бъде забелязана от подсъдимия, намиращ се на мястото на водача.
По делото съществуват множество и непротиворечиви доказателства, които кореспондират със заключенията на изготвените основни, допълнителни и комплексни авто- технически и съдебно- медицински експертизи, от които предходните съдилища са направили верен извод, че към момента на възникване на опасността за подсъдимия (насочване на пешеходката към пътното платно и навлизането й в него) тя се намирала в т. нар. „мъртва зона“ и не е могла да бъде възприето от Д..
По делото не са събрани доказателства и не е изследван въпроса дали подсъдимият би могъл да забележи С. ако бе направил усилие да се увери, че в невидимата за него зона (част от пътното платно, намираща се пред предната част на влекача) няма опасност за движението. Единствено в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие, при защитата на заключението на допълнителната авто- техническа експертиза, вещите лица са дали информация, че изчисленията са направени при стационарно положение на главата на подсъдимия, седнал на мястото на водача. В същото съдебно заседание те са се ангажирали с твърдението, че при движение на подсъдимия, свързано с промяна на положението на главата му или при изправянето му, линията на ограничената видимост би се променила. Експертите не са дали заключение каква би била промяната, а и такава задача не им е била поставяна.
Касационната инстанция съобрази, че съдебната практика е константна и категорична при решаването на въпроса какви са задълженията на водача на МПС, в хипотезите на т. нар. „мъртва зона“ или когато липсва видимост към част от пространството, което трябва да бъде наблюдавано. В тези случаи висшата съдебна инстанция неотклонно е приемала, че за водача съществува задължение да съобрази това обстоятелство и да положи усилия и да се увери, че потеглянето му няма да застраши участници в движението, намиращи се в скритите участъци.
В този смисъл са решения по НД 594/2007 г., ІІІ НО, по НД 822/2010 г., по НД 478/2008 г. ІІІ НО, по НД 999/2006 г. ІІІ НО (последните две решения са напълно идентични с процесния случай), по НД №263/1987 г. ІІІ НО и др.
Изясняването на въпроса за това дали предприетите от подсъдимия действия, изразяващи се в надигане от мястото на водача или навеждане напред с приближаване на главата му до предното стъкло на кабината на товарния автомобил, биха позволили възприемането на пресичащата пешеходка е от съществено значение за правилното решаване на делото. При положение, че той като професионален водач на товарен автомобил е знаел, че заради конструкцията на кабината, непосредствено пред нея липсва видимост и като е съзнавал, че се намира в градски участък, в близост до кръстовище, следва да бъде решен и въпроса дали извършването на тези действия биха били достатъчни за възприемане на опасността.
Настоящият съдебен състав намира въпроса за съществен, защото е невъзможно да бъде направена преценка за това дали са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия без да бъдат установени тези факти.
Касационната инстанция, в случаите извън производствата, развиващи се по реда на чл.355, ал.4 НПК е инстанция единствено по правото и не може да попълни доказателствената съвкупност или да установява нови факти.
Ето защо, когато тези факти не са били установени, а е възможно установяването им и същите са от съществено значение за изхода на делото, следва да бъде преценено, че с пропуска да ги изясни въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Това нарушение може да бъде отстранено, като доказателствените материали могат да бъдат попълнени. Това е и основанието, касационният съд да приеме, че атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъдат дадени указания да бъдат установени посочените по- горе обстоятелства.
При констатираните нарушения на процесуални правила и необходимостта от връщане на делото за отстраняването им, касационният съд намира за безпредметно да обсъжда оплакванията и в касационния протест и в касационната жалба, свързани с приложението на материалния закон.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №4 от 26.02.2015 г., постановена по ВНОХД №1171/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.