РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 04.10.2013 година
Павлина Панова – Зам. – Председател на Върховния касационен съд на Република България, като разгледах искането на Т. Д. К., подадено чрез адв. Е. Н. от Адвокатска колегия – Пловдив с вх. № 13712/02.10.2013 г. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 516/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
УСТАНОВИХ:
С протоколно определение от 30.09.2011 г., постановено по посоченото по – горе дело е одобрено споразумение, с което е ангажирана наказателната отговорност на молителя за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С последващо определение по същото дело от 12.07.2013 г. съдът на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК се е произнесъл по молба на един от пострадалите от извършеното деяние – Я. М. К.. Определил е нанесените на последния средни телесни повреди да се четат в диспозитива на определението, с което е одобрено споразумението като три /контузия на мозъка, обуславяща разтройство на здравето, временно опасно за живота; контузия на белите дробове, обуславяща разтройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на гръдната кост с последица трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни/ вместо посочената една – контузия на мозъка, обуславяща разтройство на здравето, временно опасно за живота.
Подаденото от Т. К. искане за отмяна на определението от 12.07.2013 г., с което е тълкувано определението от 30.09.2011 г. по н.о.х.д. № 516/2011 г. е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 419, ал. 1 НПК очертава предмета на проверката по реда на глава тридесет и трета от НПК. Същата, както и нормите, към които препраща, не включват в кръга актове, подлежащи на извънредния способ за контрол, определенията по чл. 414, ал. 1, т. 1 за тълкуване на влязла в сила присъда или определение.
Посочените в искането във връзка с допустимостта му решения на ВКС са цитирани некоректно. От първото от тях, № 290 от 10.06.2013 г., постановено по н.д. № 875/2013 г. на ІІІ н.о. на ВКС е видно, че производството по реда на възобновяването е образувано за отмяна на определение, с което е заменено наказание пробация с лишаване от свобода, като съдебните актове, постановени по реда на чл. 452, ал. 1 НПК са от изброените в разпоредбата на чл. 341, ал. 1 НПК, към която чл. 419, ал. 1 НПК препраща.
Видно от съдържанието на второто, № 485 от 17.10.2011 г., постановено по н.д. № 2106/2011 г. на І н.о. на ВКС, производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК на определение за групиране на наказания по реда на чл. 306, ал. 1 НПК.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се върнат на Софийски окръжен съд.
Да се уведомят Т. Д. К. и адв. Е. Н. – ПАК на посочените в искането адреси.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
ич