О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С.,01.08.2016 г.
Смесен съдебен състав от трима представители на Върховен касационен съд и двама представители на Върховен административен съд, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева дело № 14/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135 ал. 4 от АПК.
Районен съд София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София–град по иск, предявен от И. А. К. против [община] за сумата от 300 лв. – причинени неимуществени вреди от бездействие на ответника – непредставяне на документи, изискани по чл. 192 ГПК от съда по административно дело № 615/2013 г. на АССГ, 44 състав.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административно дело № 615/2013 г. на АССГ, 44 състав е образувано по жалба на И. А. К. срещу заповед № 91 З. 1042/13.12.2012 г., издадена от директор Дирекция „Социално подпомагане“ Л.. Съдът, в открито съдебно заседание на 26.03.2013 г. е постановил [община] – трето по делото лице, да представи копия от декларации по чл. 14 ЗМДТ, с посочени номера, със срок до 15.04.2013 г.
И. К. подал на 22.04.2013 г. „заявление – становище“ с искане да се наложи глоба на [община] за неизпълнение на горното определение, като предявил и иск за вреди, настъпили от неизпълнение на съдебно разпореждане, квалифициран от него по чл. 1 ЗОДОВ.
Искът е отделен от висящото административното производство и е образуван в дело № 4307/2013 г.
Исковата молба е оставена без движение за отстраняване нередовности. Те са отстранени от ищеца със „заявление за бавност“ от 20.05.2013 г. – изяснил е, че претендира обезщетение за неимуществени вреди, че цената на иска е 300 лв. и, че е узнал за бездействието на органа на 19.04.2013 г.
С определение № 4877/08.07.2013 г. сезираният административен съд прекратил пред себе си производството и изпратил делото по компетентност на Софийския районен съд.
От своя страна, приемащият съд оставил без движение исковата молба с указание до ищеца да посочи „цена на иска, да изложи конкретни факти и обстоятелства, твърди ли, че е претърпял вреди от действия или бездействия на административен орган, както и да посочи, в какво се изразяват същите; да конкретизира искането си, като посочи дали претендира имуществени или неимуществени вреди и в какво се изразяват същите, какъв е размерът на исковата претенция – 1000 лв. или друга сума, която да посочи; в случай, че претендира имуществени вреди да посочи дали претендира пропуснати ползи или причинени вреди, а в случай, че претендира неимуществени вреди, да посочи дали претендира вреди за причинени болки и страдания, както и в какво се изразяват същите, или претендира морални вреди“. С разпореждане от 03.02.2014 г. съдът върнал исковата молба, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Разпореждането е отменено от състав на Софийски градски съд с указния, че исковата молба е редовна и предметът на делото е изяснен още от административния съд, преди да го изпрати по компетентност на Софийския районен съд. Последният, с определение от 21.06.2016 г., е отказал да разгледа иска и е повдигнал препирня за подсъдност. Изложил е съображения, че страната подала множество молби, но нито една от тях не съдържала ясно и конкретно изложение на фактическата обстановка, нито ясно и структурирано изложение на твърденията, на които основава исковата си претенция. От всичко изложено от ищеца обаче, а и от изложените мотиви на изпращащия административен съд, било видно, че исковата претенция е такава с правно осн. чл. 1 ЗОДОВ – искът се отнасял до бездействия на [община] именно в качеството й на административен орган, изразяващо се в неизпълнение на съдебно разпореждане, в резултат на което било отложено разглеждането на адм. дело № 615/2013 г.
Смесеният петчленен състав, при тези данни, и като съобрази разпореденото в закона, намира че компетентен да се произнесе по иска е Районен съд София.
Неправилно Софийският районен съд е приел, че исковата молба била нередовна и предмета на спора – неясен. По този въпрос, по обвързващ за него начин, по-горната инстанция се е произнесла, а от друга страна, при неясен предмет, няма как да се квалифицира иска и от там, да се определи компетентния съд.
В случая, освен това, предметът на делото е изяснен още от административния съд, преди изпращането му на СРС. Искът е по чл. 49 ЗЗД – за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника поради неизпълнено задължение по чл. 192 ГПК. Ищецът не е поискал издаване на административен акт от общината или предоставяне на друга административна услуга във връзка, с което да търси обезщетение за причинени вреди поради бездействие; общината – като трето на съдебния процес лице, е била задължена от съда, по искане на страна по делото, да представи копие от намиращ се у нея документ. Представянето или непредставянето на изискания документ не е дейност по издаване на административен акт по смисъла на АПК, нито е резултат на типична административна дейност. При неизпълнение на съдебно разпореждане по чл. 192 ГПК, всяко трето лице, включително държавата и общините, може да бъде глобено от съда по чл. 87 ГПК, като то носи и отговорност по общия ред за причинени от бездействието вреди на страната.
В случая, както стана ясно, ищецът търси обезщетение за причинените му неимуществени вреди, резултат от непредставяне от ответника на изискани от съд документи по чл. 192 ГПК, който спор е гражданскоправен и компетентен да се произнесе по него е СРС.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска е Районен съд София.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Районен съд София за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Административен съд София – град и на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: